Определение № 724 от 29.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1811/2020 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ответника „Велпа Трейд“ ЕООД срещу решение № 108 от 13.02.2020г. по в.гр.д. № 858/2019г. на Великотърновски окръжен съд, с което ответникът е осъден да заплати на ищеца Н. А. М., на основание чл. 200 КТ, сумата 82 000 лв., съставляваща обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука, претърпяна на 18.11.2015г., както и на основание чл. 86 ЗЗД, сумата 24 720. 04 лв. – лихва за забава върху главницата, за периода: 18.11.2015г.-06.11.2018г., като е реализирана и отговорността на ответника за съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Касаторът „Велпа Трейд“ ЕООД твърди, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон /чл. 52 ЗЗД/, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и поради необоснованост – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 1 ГПК. Поддържа, че съдът неправилно е приложил законовия критерий за справедливост, като е присъдил обезщетение за претърпените неимуществени вреди - болки и страдания в резултат на процесната трудова злополука в прекомерен размер, без съобразяване с относимите конкретни обстоятелства по конкретното дело или без съобразяването им в нужната степен, като изложените мотиви за тях са съвсем лаконични. Моли въззивното решение в обжалваната част да бъде отменено като неправилно и вместо него постановено ново решение, с което предявените искове с правни основания чл. 200 КТ и чл. 86 ЗЗД да бъдат отхвърлени изцяло. Претендира присъждане на сторените съдебни разноски пред трите съдебни инстанции. В изложението на основанията за допускане на касационен контрол към касационната жалба, в хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, касаторът поставя следните въпроси: 1.При определяне на обезщетение за неимуществени вреди при трудова злополука длъжен ли е съдът да посочи в мотивите на решението си всички обстоятелства, от значение при определяне на справедлив размер по смисъла на чл. 52 ЗЗД и да обсъди всички критерии, посочени в ППВС № 4/1968г.?; 2.От значение ли е при определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди по смисъла на чл. 52 ЗЗД обстоятелството, че пострадалият е потърсил медицинска помощ със закъснение? и 3.При увреждане на лицето при трудова злополука, следва ли съдът да обсъди при определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди наличието на загрозяване, белези, козметичен дефект и ако няма такива да присъди по-нисък размер на обезщетението?, които поддържа, че са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в ППВС № 4/1968г., в решение № 2/27.02.2018г. по гр.д. № 2303/2017г. на ІІІ г.о., в решение № 407/26.05.2010г. по гр.д. №1273/2009г. на ІІІ г.о., в решение № 67/16.03.2012г. на ІІІ г.о., в решение № 86/06.06.2017г. по гр.д.№3856/2016г. на ІІІ г.о., в решение № 136/01.03.2012г. по гр.д. №414/2010г. на ІІІ г.о. и в решение № 259/19.12.2014г. по гр.д.№ 1746/2014г. на ІІІ г.о.. Навежда като допълнително основание по горепосочените въпроси, визираното в чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – значимост за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Ответникът по касационната жалба /ищец в исковото производство/ - Н. А. М. депозира писмен отговор в законоустановения срок, в който поддържа становище за отсъствието на предпоставките за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Твърди, че касационната жалба е неоснователна, като моли атакуваното въззивно решение да бъде потвърдено. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, приема по допустимостта на касационното обжалване следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт – въззивно решение по искове с правни основания чл. 200 КТ и чл. 86 ЗЗД, с цена на всеки над 5 000 лв., т.е. тя е допустима. Въззивният съд е приел за установено по делото, че страните са субекти на валидно трудово правоотношение, по силата на което ищецът М. изпълнява длъжността „машинен оператор, производство хартия“ в хартиеното производство. На 18.11.2015г., при изпълнение на трудовите си задължения, работникът е претърпял злополука, призната за трудова по реда на чл. 58, ал. 6 КСО. Инцидентът е възникнал по време на захранване с хартия на хидропулпера на хартиената машина, при което при прерязване на опаковъчната тел на бала хартия, телта отскача и удря работника в дясното око. От приетите по делото медицински документи, както и от приетото и неоспорено заключение на съдебно-медицинската експертиза, Великотърновски окръжен съд е намерил за установено, че ищецът е потърсил медицинска помощ на 7 – мия ден, тъй като е диабетик и е с намалена сетивност на зрителния нерв, когато му е поставена диагноза „разкъсно-контузна рана на роговицата с пролапс на вътреочни тъкани“; впоследствие е претърпял двукратно оперативно лечение на установената посттравматична катаракта в причинно-следствена връзка с процесната трудова злополука, с поставяне на изкуствена вътреочна леща. Съобразил е експертното мнение на съдебните експерти – медици, че реалното зрение на увреденото дясно око на пострадалия работник е около 5-6%, като прогнозата е неблагоприятна, защото не може да има възстановяване на зрението. При горепосочените установени правнорелевантни факти, въззивният съд е намерил за осъществен фактическия състав на чл. 200 КТ, при ненаведен от работодателя довод за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на работника, при което е счел за справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди, в приложение на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД, целия предявен размер на главния иск от 82 000 лв.. В пълния му предявен размер е уважил и акцесорния иск с правно основание чл. 86 ЗЗД. Поставеният от касатора първи въпрос е включен в предмета на конкретното дело и е обусловил решаващите правни изводи на въззивния съд по него, следователно е осъществено общото основание на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Възприетото в обжалваното въззивно решение разрешение по този правен въпрос не е съобразено със задължителната практика на ВКС, обективирана в ППВС № 4 от 23.12.1968г., и с безпротиворечивата практика на ВКС по реда на чл. 290 ГПК, включваща и цитираните от касатора решения. Както е разяснено в ППВС № 4/1968г. и в множеството съдебни решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК /решение № 112/14.06.2011г. по гр. дело № 372/2010г. на IV г.о., решение № 376/21. 10. 2015г. по гр. д. № 514/2012г. на ІV г.о., решение № 832/10. 12. 2010г. по гр. д. № 593/2010г. на ІV г.о., решение №449/16. 05. 2013г. по гр. д. № 1393/2011г. на ІV г.о., решение № 554/2012г. по гр. д. № 266/2012г. на ІV г.о., решение № 263 от 21. 03. 2017г. по гр. д. № 627/2016г. на ІV г.о., решение № 70/29. 03. 2016г. по гр. д. № 5257/2015г. на ІV г.о., решение № 251/21. 12. 2015г. по гр. д. № 812/2015г. на ІІІ г.о. и др./, размерът на обезщетението за неимуществените вреди се определя от съда по справедливост въз основа на преценка на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които по конкретния казус са: активната трудоспособна възраст от 44г. на пострадалия; интензитета на физическите страдания, характер, степен и обстоятелства, при които са получени травматичните увреждания; продължителността на лечебния и възстановителен процес, с двете оперативни интервенции, съпътствани с интензивни болки и страдания; предходното и бъдещото здравословно състояние на пострадалия, при отчитане на неблагоприятната перспективата за невъзможно възстановяване на зрението на увреденото око, загубено почти на 100%, със съпътстващите негативни отражения на това състояние върху психиката на 44 годишния мъж и икономическа конюнктура в страната. Великотърновски окръжен съд не е обсъдил и не е съобразил по-голямата част от относимите правнорелевантни факти и горепосочени конкретни обстоятелства, от значение за определяне на справедливия размер на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, поради което е осъществено релевираното от касатора допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване по този въпрос. Втори и трети въпроси не осъществяват общото основание за допускане на касационния контрол по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като освен, че са с необуславящо значение за крайния изход на спора, са въпроси по фактите /не по правото/ и биха били от значение за правилността на въззивното решение, каквато би могла да бъде преценявана само при допускане на касационно обжалване. Ето защо тези въпроси не могат да имат за последица допускане на касационен контрол нито съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, нито съгласно чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. На основание изложеното следва да бъде допуснато касационно обжалване на атакуваното въззивно решение по първия поставен от касатора правен въпрос. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,