Определение № 318 от 23.09.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2667/2020 г.

Производство по чл.278, вр. с чл.274, ал.3 ГПК. Образувано по частна касационна жалба на В. Н. Н., приподписана от адвокат А. Б. от АК-В., срещу определение № 216/04.05.2020 г. по ч.гр.д.№ 159/2020 г. на Апелативен съд Варна, с което се потвърждава разпореждане № 838/05.02.2020 г. по гр.д.№ 544/2018 г. на Окръжен съд Варна за връщане на частна му жалба от 31.01.2020 г. по същото дело. В частната жалба се твърди, че определението е неправилно, а в изложението към нея се поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по въпросите: „При предоставяне на правна помощ под формата на процесуално представителство, влизането в сила на съдебния акт, с който се поставя край на производството, може ли да бъде приравнено към последствията на чл.35 ГПК?“, „След влизане в сила на решението, съответно прекратяването на представителната власт на назначения за осъществяване на правна помощ адвокат по делото, надлежно ли е връчването на съобщения от съда до този адвокат?“, „Връчването на съдебни книжа на процесуален представител на страна по делото, чийто процесуални представителни функции са прекратени, съставлява ли нарушение на чл.47 от Х. на основните права на ЕС, а именно: Право на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес?“. Според жалбоподателя произнасянето на съда ще е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото по смисъла на по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. От Националното бюро за правна помощ, представлявано от заместник-председателя Н. И., е постъпил писмен отговор, с който оспорва жалбата и счита, че въззивното определение е правилно. Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че частната касационна жалба е подадена в срок от легитимирано да обжалва съдебния акт лице, поради което е редовна и процесуално допустима и следва да бъде разгледана. От данните по делото е видно, че въззивният съд е постановил В. Н. Н. да заплати на Националното бюро за правна помощ сумата от 450 лева разноски за предоставената му правна помощ по гр.д. № 544/2018 г. Според Окръжния съд Варна., подадената срещу съдебния акт частна жалба не е подадена в законовия срок, тъй като жалбоподателят е узнал със сигурност за не по-късно от 30.12.2019 г., с поканата за доброволно изпълнение /л.129 от гр.д.№ 544/2018 г./, от която дата е започнал да тече едноседмичният срок за обжалване. При тези фактически констатации, Апелативният съд Варна е достигнал до извод, че частната жалба с вх.№ 3435/31.01.2020 г. на В. Н. Н. е просрочена като е потвърдил разпореждането за връщане на Окръжен съд Варна. Допускането на касационно обжалване съгласно чл.274, ал.3 ГПК, се предпоставя от въведените основания по чл.280, ал.1 ГПК, т. е. посочването на конкретен правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело и обусловил правните изводи на съда в обжалвания съдебен акт, по отношение на който е налице някоя от допълнителните предпоставки на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК. В случая формулираните от касатора въпроси не могат да обосновават допускане на касационно обжалване, тъй като не са обусловили правните изводи на съда по конкретното дело. В случая, съдът е приел, че извършеното на 18.11.2019 г. връчване на съобщението на назначения особен представител е ненадлежно, а жалбоподателят е узнал лично за съдебния акт не по--късно от получаване на поканата за доброволно изпълнение - 30.12.2019 г., поради което частната му жалба от 31.01.2020 г. се явява просрочена. В този смисъл, поставените въпроси са неотносими, а според разясненията на Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, т.1., непосочването на относими за изхода по конкретното дело правен въпрос, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение