Определение № 1151 от 25.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 590/2011 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Постъпила е касационна жалба от Н. И. Ч. и В. Д. Ч., двамата от [населено място], срещу решение от 10.11.2010г., постановено по гр.д.№7865/2009г. на Софийски градски съд, в частите, с които е потвърдено решение от 11.05.2009г. по гр.д.№1518/2006г. на Софийски районен съд за отхвърляне на предявените от тях искове с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД и чл.108 от ЗС. Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответникът Х. П. Х. оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски. Ответниците Е. Я. Т. и А. Т. Т. не взема становище по иска. Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира: С въззивното решение в обжалваната част е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявените от Н. И. Ч. и В. Д. Ч. срещу Е. Я. Т., А. Т. Т. и Х. П. Х. искове с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД за прогласяване нищожност на сключения между ответниците договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен с н.а.№166/2001г. и иск с правно основание чл.108 от ЗС срещу Х. П. Х. за предаване собствеността и владението върху апартамента. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторите, за да обосноват допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, сочат, че в противоречие с решение №96 от 01.02.2002г. по гр.д.№381/2001г. на ВКС и решение №46 от 12.01.1973г. по гр.д.№2488/1972г. на ВС, Іг.о., въззивният съд е приел, че порокът в представителната власт не води до недействителност на сделката по отношение на ненадлежно представлявания съпруг, тъй като с презумптивна представителна власт по отношение на него разполага другият съпруг, който е участвал в разпоредителната сделка; че е налице относителна недействителност на сделката спрямо неучаствалия съпруг, който може да я оспори в шестмесечен срок от узнаването, като след изтичане на този срок сделката се валидира. Първото от решенията, на които се позовават касаторите /с което е прието, че щом е нищожна първата сделка-по упълномощаването, нищожна е и втората, поради липса на съгласие/, не е относимо към настоящия спор, тъй като по другото делото не се касае до разпореждане с имот, придобит в режим на съпружеска имуществена общност. Второто от решенията, на които се позовават касаторите, също не е относимо към настоящия спор, тъй като другият спор е разрешен при действието на Семейния кодекс от 1968г., според който разпореждането с общи вещи и права върху вещи е могло да се извършва по два начина: съвместно от двамата съпрузи или от единия съпруг със съгласието на другия, докато Семейният кодекс от 1985г. изоставя втория способ и предвижда в чл.22, ал.3 последиците от нарушаването на изискването за съвместно разпореждане с общата вещ. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, тъй като по приложението на чл.22, ал.3 от СК от 1985г./отм./ има съдебна практика, включително цитираната във въззивното решение, която не се нуждае от промяна. По изложените съображения не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на делото на ответника по касация Х. П. Х. следва да бъдат присъдени направените за настоящата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300лв. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение