Определение № 2587 от 02.09.2025 г. на ВКС по т. д. № 2226/2024 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Постъпила е молба от „Дженерали застраховане“ АД, чрез процесуалния представител юрк. В. Т., за изменение на постановеното по делото определение № 809/12.03.2025 г. по т.д. № 2226/2024 г. на ВКС, I т.о. в частта за разноските. Молителят поддържа, че присъденото адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на касационна жалба в размер на 900 лв. е прекомерно. Счита, че с оглед на правната и фактическа сложност на делото, следва да бъде определен размер не по-голям от 150 лв. Ответниците по молбата М. С. В. и Д. А. В., чрез процесуалния представител адв. Г. А., оспорват основателността ѝ и излагат становище, че размерът на определеното възнаграждение е съобразен с фактическата и правна сложност на делото, както и че е присъден общо за двамата ответници, въпреки че са самостоятелни страни в процеса и следва да бъде определен отделно за всеки един от тях. Производството по т.д. № 2226/2024 г. на ВКС, I т.о. е образувано по касационна жалба, подадена от „Дженерали застраховане“ АД, чрез юрк. В. Т.. С постановеното по делото определение № 809/12.03.2025 г. по т.д. № 2226/2024 г. на ВКС, I т.о. не е допуснато до касационно обжалване въззивно решение № 3899/28.06.2024 г. по в.гр.д. № 10117/2023 г. на Софийски градски съд, с което след отмяна на решение № 12159/10.07.2023 г. по гр.д. № 57323/2022 г. на Софийски градски съд е постановено друго за осъждане на касатора да заплати на А. Д. В., поч. в хода на процеса на 05.03.2023 г. и заместен в хода на процеса на основание чл.227 ГПК от своите правоприемници наследници по закон М. С. В. и Д. А. В., на основание чл.448 КЗ вр. чл.438-чл.459 КЗ, сумата от 8564,80 лв. /по Ѕ на всеки от сумата/, която сума представлява обезщетение за трайна загуба на работоспособност на наследодателя 100% вследствие на заболяване /злокачествено новообразование на бъбрека, с изключение на бъбречното легенче/, по силата на сключена Групова застраховка „Злополука и Заболяване“ съгласно договор за обществена поръчка № ВСС-14770/6.11.2017 г., регистриран с № 0121170126000822, с период на застрахователно покритие от 01.01.2018 г. до 31.12.2020 г., ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба в съда21.10.2022 г. до изплащане на вземането, като на всеки от двамата правоприемници се заплати сумата от 4 282,40 лв. Поради гореизложеното на основание чл. 78, ал. 3 ГПК касаторът е осъден да заплати на ответниците сумата от 900 лв., представляваща направените от тях разноски в касационното производство. Предвид горното, ВКС прави следните правни изводи: Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, присъдено на ответниците, е неоснователно. Представен е договор за правна защита и съдействие от 03.10.2024 г. между М. С. В. и Д. А. В., и адв. Г. А., с предмет изготвяне и подаване на отговори срещу основанията за допускане на касационно обжалване и касационна жалба срещу решение № 3899/28.06.2024 г. по в.гр.д. № 10117/2023 г. на Софийски градски съд, като договореното възнаграждение е в размер на 900 лв. Приложен е и списък на разноските по чл. 80 ГПК, в който е отразено платено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 03.10.2024 г. в размер на 900 лв. С оглед фактическата и правна сложност на делото по иск с правно основание чл. 448 КЗ във вр. с чл. 438-чл. 459 КЗ и цена 8 564, 80 лв., както и поради обема и съдържанието на осъществената правна защита предвид формулираните от касатора четири правни въпроса при допълнително въведено основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, изискващо съобразяване на съдебна практика, обективирана в множество съдебни актове, настоящият състав намира, че заплатеното от ответниците адвокатско възнаграждение в размер на 900 лв. е в рамките на обичайното за такива случаи и не обосновава твърдението за прекомерност, въведено от касатора. Съобразно изложеното молбата по чл.248, ал.1 ГПК следва да се остави без уважение. Водим от което, състав на Първо търговско отделение на ВКС