Определение № 350 от 01.08.2022 г. на ВКС по гр. д. № 645/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. И. Н.,с.Г., община В.Т., представлявана от настойника си И. П. Н. и от Т. И. А., [населено място], чрез процесуалния представител адвокат А. Ч., срещу въззивно решение № 452/16.11.2021 г. по гр. д. № 299/2021 г. на ОС-Велико Търново. В касационната жалба се поддържат оплаквания, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 2 и т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се твърди наличие на основанията по чл.280,ал.1 ГПК, както и на чл.280,ал.2, предл.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Твърди се, че решението е явно необосновано. Поставят се следните въпроси: 1.Може ли да се установи завършване строителството на сграда до степен „груб вид“ със свидетелски показания; 2.Придобила ли е съпругата половината от имота по силата на СИО, въпреки че не и е учредено от съпруга право на строеж; 3.Възможно ли е придобиването на имот по давност от недееспособен. Не се посочва конкретна практика на ВКС, не се конкретизира кое от основанията по чл.280,ал.1 ГПК е налице. Ответниците по касация Т. Г. М. и Ц. Б. М., [населено място], [община], в отговор по чл.287 ГПК изразяват становище,че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение, а по същество и за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима. При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о. констатира следното: С обжалваното решение е потвърдено решение № 14/2021г. по гр.д.№ 522/2020г. на РС- Горна Оряховица, с което е отхвърлен предявеният от К. И. Н., представлявана от настойника си И. П. Н., и Т. И. А. иск по чл.108 ЗС против Ц. Б. М. и Т. Г. М. за признаване за установено, че ищците притежават по 1/4 идеална част от недвижим имот, находящ се в землището на [населено място], представляващ УПИ *, с площ 1000 кв. м, заедно с построените в този имот първи етаж от масивна жилищна сграда, със застроена площ от 116 кв. м и гараж със склад, със застроена площ 57 кв. и да бъдат осъдени ответниците да предадат владението на ищците на идеалните части от имотите. Въззивният съд е приел за установени от фактическа страна същите обстоятелства, приети за установени от районния съд. Посочил е, че не са налице предпоставките за уважаване на иска по чл.108 ЗС. Не е налице първата предпоставка - ищецът да собственик на твърдяните идеални части от вещта. Ответниците се легитимират като собственици на процесните имоти - УПИ *, кв.65 по ПУП на [населено място], на основание договор за дарение, сключен, на 13.10.1997 г., обективиран в НА № 177/1997 г. Д. Н. и И. Н. са сключили граждански брак на 25.02.1968 г., прекратен с развод с решение по гр.дело № 940/2000 г. Ищците са дъщери на Д. Н. и И. П. Н.. Бившата съпруга на Н. е починала на 20.02.2002 г., като ищците са нейни наследници по закон - дъщери. С решение № 28/30.05.2002г. по гр.дело № 230/2002г. на ВТОС ищцата К. Н. е поставена под пълно запрещение. Въз основа на строителни книжа, представляващи разрешение за строеж № 33/04.03.1998 г., И. Н. е започнал строеж в процесното дворно място, представляващ едноетажна жилищна сграда и гараж със склад. Видно от удостоверение № 22/18.05.2007 г., жилищната сграда с етаж първи, ведно с гараж и склад към него, е въведена в експлоатация на 18.05.2007г. На 06.03.2001 г. И. Н. е учредил в полза на ответниците право на строеж за построяването на втори жилищен етаж от жилищната сграда, намираща се в процесния УПИ, заедно с идеална част от северния вход, стълбището за тавана и самия таван на сградата. С договор за покупко-продажба, сключен с И. Н. на 28.03.2016 г. на ответниците са прехвърлени процесните недвижими имоти,представляващи УПИ, първи жилищен етаж от двуетажна жилищна сграда,гараж със склад. Изготвен е Акт за приемане на конструкция от 17.02.2004 г., едноетажната жилищна сграда с гараж и склад, в УПИ *, кв.65. За строежа на двуетажната сграда е съставен Констативен протокол по чл. 176, ал.1 ЗУТ на 10.05.2007г. Към датата на придобиването на дворното място СК/1985г./ предвижда, че имотите, придобити на основание дарение, са лична собственост на съпруга. В този смисъл и дворното място е лична собственост на И. Н. и не попада под режим на СИО. Поради това УПИ не е обект на прекратената с развода СИО и следователно не е част от наследството, оставено след смъртта на Д. Н.. Ищците не са придобили права в качеството си на наследници на майка си, тъй като последната не е притежавала на собствено правно основание такива. Относно претенцията по чл. 108 от ЗС, касаеща двата самостоятелни обекта, представляващи първи етаж от жилищна страда и гараж със склад е прието, че съгласно TP № 1/04.05.2012 г. по тьлк.дело № 1/2011 година, ОСГК, ВКС сградата или самостоятелните обекти в нея възникват при завършването на „грубия строеж", това е моментът, в който се придобиват и правата на собственост за обектите в нея или върху самата сграда. Строителните книжа за построяването на жилищната сграда, ведно с гараж със склад са издадени през 1998 г. Строителството е започнато върху земя, лична собственост на И. П. Н. и по време на брака му с наследодателката на ищците. Бракът с Д. Н. е прекратен на 10.04.2001 г., а сградата, изпълнена в резултат на издадените строителни книжа, е изградена в груб строеж през 2004г. Изготвеният Акт за приемане на конструкция от 17.02.2004 г. - едноетажна жилищна сграда с гараж и склад, е предпоставка за последващото приемане на строежа и въвеждането му в експлоатация. Фактите по времето на изграждане на сградата в груб строеж и въвеждането и в експлоатация следва да считат установени чрез писмените доказателства.Липсват доказателства за по-ранен момент /преди прекратяване на брака/ на завършване на сградата до етап „груб строеж“. Д. Н. не е придобила права върху сградите, изпълнени въз основа на издадените строителни книжа, тъй като към датата на възникването им бракът й с Н. е бил прекратен. Поради тази причина и към датата на откриване на наследството на Н., наследствената маса не е включвала право на собственост върху процесните обекти и следователно нейните наследници по закон не са придобили подобни права. С оглед изложеното не подлежи на изследване и кумулативното изискване за съвместен принос. За недоказано е прието поддържаното от ищците второ придобивно основание - давностно владение. Елементи на владението са обективният признак - упражняването на фактическата власт, и субективният признак - своенето на вещта, упражняване на фактическата власт да е по начин, присъщ на собственика. За да е налице владение, е необходимо едновременното проявление и на субективния, и на обективния му елемент. По делото не е доказано осъществявано владение. Не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението, поради липса на сочените от касаторите основания по чл. 280, ал. 1 ГПК и чл. 280, ал. 2 ГПК. Не се констатира наличие на порок на въззивното решение, който да налага прилагане основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Като квалифицирана форма на неправилност, очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, когато законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл или когато е приложена несъществуваща или отменена правна норма. Поддържаните от касатора доводи в тази връзка представляват касационни оплаквания по смисъла на чл.281 ГПК. Тези твърдения не могат да се проверят в настоящото производство по чл. 288 ГПК. За да се проверят и да се направи извод за твърдяната неправилност на обжалваното решение, трябва да се изследват и подложат на анализ и преценка фактите по делото в тяхната съвкупност, което е извън предмета на производството по чл. 288 ГПК. В него не се констатира наличие на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен съдебен акт. Не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението, поради липса на основание по чл. 280,ал.1 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият от касатора правен въпрос определя рамките, в които следва да се извърши селекцията на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК. По поставените от касатора въпроси не следва да се допуска касационно обжалване. Вторият и третият от въпросите не са обуславящи изхода на делото, поради което не представляват обща предпоставка за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Решаващите изводи на въззивния съд, с оглед очертания пред него предмет на спора, са за това, че ищците не са доказали изграждането на процесната сграда до степен „груб вид“ да е извършено по време на брака между И. Н. и Д. Н., т.е. имотът да е придобит в режим на СИО, поради което и поддържаното от ищците основание за собственост – наследствено правоприемство, не е налице. Извън рамките на спора е и придобиването по давност на имота от недееспособен. Този въпрос не е разглеждан от въззивния съд и е неотносим, тъй като решаващите изводи са за недоказаност на елементите от фактическия състав на придобивната давност. Твърденията на ищците относно поддържаното второ придобивно основание – давност по отношение на общо 1/2 ид.ч., се основават на владение, противопоставяно на баща им, поради което той е прехвърлил на ответниците през 2016г. повече права, отколкото сам е притежавал. Въззивният съд е приел, че не са установени и двата признака на владението – обективен и субективен за изискуемия от закона срок, т.е. че ищците са били владелци на Ѕ ид.ч. от имота. Въпросът за установяване степента на завършеност на строителството също не може да предпостави допускане на касационно обжалване. Въззивният съд е приел от събраните доказателства, вкл. споразумението по чл.99,ал.3 СК /отм./, третиращо имуществените отношения между И. Н. и Д. Н., строителните книжа и издадения акт за приемане на конструкцията от съответната техническа служба от 17.02.2004г., че завършването на сградата в степен „груб строеж“ е три години след прекратяване на брака между И. Н. и Д. Н.. При преценка степента на завършеност на постройката и възникването на самостоятелния обект на собственост е съобразено и ТР №1/2011г., ОСГК, ВКС. С оглед изложеното, съдът намира, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението. При този изход на делото в настоящето касационно производство по чл. 288 ГПК, на ответниците следва да се присъдат направените разноски в размер на 500 лева за адвокатско възнаграждение, видно от приложените доказателства. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.