Определение № 219 от 25.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 171/2012 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК. Образувано е по частна жалба на М. Б. А. срещу определение № 4198 от 22.11.2011 г. по ч.гр.д.№ 1974 от 2011 г. на Бургаския окръжен съд, с което е потвърдено определение № 6862 от 11.08.2011 г. на Бургаския районен съд за прекратяване на гр.д.№ 6420 от 2009 г. поради недопустимост на иска. В частната жалба се излагат съображения за неправилност на съдебния акт и се моли същият да бъде отменен. Като основание за допускане на касационното обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.2 от ГПК- противоречие с определение № 15 от 27.01.2009 г. по ч.гр.д.№ 11 от 2009 г. на Бургаския апелативен съд по въпроса: може ли съдът да се произнесе по допустимостта на исковата молба не при първоначалната й проверка по реда на чл.130 от ГПК, а в по-късен момент-след като е извършил съдебно дирене, дал ход по същество и обявил делото за решаване. Ответниците по частната жалба [община] и Ц. Б. А. не вземат становище по нея. Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение счита следното: Съгласно чл.274, ал.4 от ГПК не подлежат на касационно обжалване определения по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. А съгласно чл.280, ал.2 от ГПК, това са граждански дела с цена на иска до 5000 лв. В случая делото е за собственост върху недвижим имот, поради което съгласно чл.69, ал.1, т.2 от ГПК цената на иска е равна на данъчната оценка на имота, който се претендира. Видно от удостоверение изх.№ 11-00-2629 от 07.10.2009 г. на [община], данъчната оценка на процесния имот е 2039,10 лв. Тоест, цената на иска е под 5000 лв., поради което и с оглед разпоредбата на чл.274, ал.4 от ГПК постановеното по този иск определение не подлежи на касационно обжалване. Ето защо, частната жалба срещу определението на въззивния съд по това дело следва да се остави без разглеждане. Воден от горното, Върховният касационен съд на РБ, състав на Първо отделение на Гражданска колегия