Определение № 5821 от 12.12.2024 г. на ВКС по гр. д. № 503/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Община Добрич чрез кмета, приподписана от главен експерт с юридическа правоспособност Г. К., против решение № 323 от 20.11.2023 г., постановено по гр. д. № 491 по описа за 2023 г. на Окръжен съд - Добрич, с което е потвърдено решение № 338 от 4.05.2023 г., поправено с решение № 410 от 22.05.2023 г. по гр. д. № 1787/2022 г. на Районен съд - Добрич за уважаване на предявените от К. Г. К. против Община Добрич искове с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата 8 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди от счупване на раменна кост вляво в резултат на падане на 18.01.2022 г. около 07.20 часа в гр. Добрич върху непочистен и заледен участък на площад "Свобода", ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска - 21.06.2022 г., до окончателното й изплащане и сумата от 2690.51 лева, представляваща стойността на причинените на ищцата имуществени вреди в резултат на описаното непозволено увреждане (закупуване на хумерален пирон, заплащане на такса за избор на стая, ортопедичен консуматив, ударно вълнова терапия и лекарства), ведно със законна лихва, считано от датата на предявяване на иска – 21.06.2022 г. до окончателното й изплащане. К. Г. К. е подала чрез пълномощника си адвокат Ю. М. отговор по реда и в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване и претендират възстановяване на направените разноски. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното: Въззивният съд е констатирал какви са конкретните фактически твърдения в исковата молба относно мястото, времето и обстоятелствата, при които е настъпило увреждането, както и какви последващи действия е предприела ищцата и относно проведеното лечение. Посочил е и оспорванията, заявени от ответната община, вкл. относно липсата на непочистена част от пешеходна зона в общинска собственост и относно мястото и механизма на настъпване на увреждането. Приел е, че показанията на свидетелката К. В. С., внучка на ищцата, установяват времето, мястото и механизма на увреждането, така както се твърди в исковата молба. Посочил е, че въпреки родствената връзка на свидетелката, липсват други доказателства, които да опровергават съобщеното от нея относно мястото и начина на настъпване на инцидента, поради което липсва основание показанията да не бъдат кредитирани. Увреждането е настъпило в пешеходната зона на площад „Свобода“ в централната градска част на Добрич, разположена в посока от ул. "Независимост" към сградата на Стоматологията, между „Пощенска банка“ и дървените къщички. Съдът е посочил, че възражението на Община Добрич, че мястото на инцидента попада в площадка в района на търговски обекти, чието почистване при снеговалеж и заледяване е възложено на собственици/ползватели на сгради или обособени обекти по силата на чл. 26, ал. 1 от Наредба за осигуряване на обществения ред, изискванията към шума в жилищни сгради, опазването на общинската собственост, инфраструктурата и околната среда на територията на Община град Добрич, приета с решение № 18-5/23.02.2021 г. на Общински съвет град Добрич, не е направено своевременно от ответника в отговора на исковата молба (заявено е едва в хода на устните състезания), поради което и на основание чл. 133 от ГПК е преклудирано. Констатирано е и че в доклада на първоинстанционния съд въз основа на изрично изявление на пълномощника на ответната община е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че площад „Свобода“ е общинска собственост и задължението за неговото поддържане при зимни условия е на Община Добрич, като свидетелските показания установяват, че инцидента е настъпил в пешеходната зона на площада, а не пред обекти около тази зона. Съдът е посочил, че като собственик (по силата на закона – чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОбС и § 71 т. 4 ПЗР на ЗМСМА) и съгласно чл. 11, ал. 1 ЗОбС общината има задължението да стопанисва и управлява имотите и вещите-общинска собственост в интерес на населението съобразно разпоредбите на закона и с грижа на добър стопанин. По отношение представените от общината доказателства за извършено зимно поддържане, вкл. и на 18.01.2022 г. съдът е приел, че същите не установяват в кой точно времеви отрязък е извършено почистването на площад „Свобода“ в участъка между Пощенска банка и коледните къщички, както и какъв е бил резултатът от проведените мероприятия. Посочил е, че дори да се приеме, че изпълнителят, на когото е било възложено снегопочистването, е извършил необходимите дейности рано сутринта на 18.01.2022 г. преди 7:30 часа (между 6:03 часа и 7:01 часа), от значение е качеството на изпълненото, преценено с оглед крайния резултат – да се осигури безопасно ползване на улици, площади, булеварди. Този резултат в случая не е доказано да е постигнат, защото при преминаването на ищцата около 7:30 часа на 18.01.2022 г. участъкът от площад „Свобода“, заключен между Пощенска банка и дървените къщички е бил заледен и непочистен, в който смисъл са показанията на свидетелката С.. Няма други доказателства по делото, които да опровергават съобщеното от нея относно състоянието на площада, по който ищцата се е движила, на който се е подхлъзнала поради заледяване и е паднала, а съответно не може да се обоснове извод за настъпване на инцидента като случайно събитие. Ответникът не е установил, че качествено е почистил пътния участък от натрупал се сняг и лед, а съответно не е налице основание за отпадане отговорността на общината. За да се приложи последицата по отпадане отговорността на ангажирания по силата на закона с грижата на добър стопанин за състоянието на пътя при зимни условия собственик, е необходимо по делото със сигурност да е установено качествено почистване на пътния участък от натрупал сняг и лед и настъпване на събитието само и единствено под въздействието на друга, непреодолима сила. Относно настъпилото увреждане, потърсената медицинска помощ, претърпяното лечение, страдания и неудобства, медицинската прогноза относно възстановяването на ищцата, начина по който инцидентът се е отразил на психичното й състояние, съдът е обсъдил и формирал изводите си въз основа на показанията на свидетелите К. С., С. С. С. (далечен братовчед на ищцата), Д. К. Х. (дъщеря на ищцата), медицинската документация, заключението на съдебно-медицинската и на съдебно-психиатричната експертизи. Приел е, че с оглед характера на уврежданията счупване на раменната кост на лявата ръка, закрито, с разместване на фрагментите, довело до силни болки в лявата ръка непосредствено след травмата и по време на транспортирането, купирани медикаментозно; обусловило затруднение на движението на травмираната ръка в продължение на 2-3 месеца и нужда от подкрепа в ежедневието от трети лица период около 2 месеца; наложило прилагане на еднократна оперативна интервенция открито наместване на фрактура и имобилизация със заключващ пирон, но без данни след 7 месеца за зарастване на фрагментите с формиране на костен калус (което предполага продължаване на лечението с нова оператвина намеса, която не е извършена до момента и не се взема предвид); наличието на остатъчните последици, изразяващи се в налични в ръката болка и деформация; промените в психичното състояние и проявите на страх и безпокойство при излизане, без данни за развито заболяване, които вече са и в процес на пълно преработване, като се вземе предвид възрастта на ищцата, която е пенсионер на 65 години, активен социално човек, както и социално икономическата обстановка в страната към датата на увреждането, на основание чл. 52 от ЗЗД, съдът преценява, че обезщетение от 8 000 лева е достатъчно да възмезди ищцата за претърпените болки и страдания от травматичните увреждания и негативните изживявания. Въз основа на представените писмени доказателства съдът е формирал изводите си и за основателност на иска за обезщетяване на имуществени вреди – заплатени стойност на поставения хумерален пирон, банкови комионни, такса престой в болнично заведение в стая с подобрени битови условия, стойност на ортопедичен консуматив, стойност на проведена ударно-вълнова терапия, закупени лекарства и консумативи. Съдът е приел за недоказано възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат – несъобразяване с метереологичните условия, пътната настилка, липса на подходящи за сезона обувки, че не се е придвижвала бавно, внимателно и предпазливо, като същевременно тези твърдения се опровергават от показанията на свидетелката С.. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК [община] се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси: 1) следва ли съдът да прецени показанията на свидетелите при спазване на чл. 172 ГПК, имайки предвид тяхната заинтересованост с оглед роднинската им връзка с ищцата по делото; 2) може ли да се приема за доказано наличието на причинна връзка между вреда и виновно поведение, като част от фактическия състав по чл. 45 ЗЗД, единствено само със свидетелски показания на лица, включени в кръга, посочен в чл. 172 ГПК; 3) относно задълженията на съда по чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК. По първите два въпроса не се констатира противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС по посочените от касатора решение № 131 от 12.04.2013 г. по г. д. № 1/2013 г., ІV г. о., решение № 34 от 22.02.2016 г. по гр. д. № 4657/2015 г., І г. о., решение № 207 от 17.03.2021 г. по гр. д. № 165/2020 г., ІV г. о. и решение № 79 от 12.07.2017 г. по гр. д. № 3244/2016 г., ІV г. о. В тези решения е възприето трайното тълкуване в практиката на ВКС, че „съгласно чл.172 ГПК, заинтересоваността на свидетеля в полза или във вреда на някоя от страните, се преценява с оглед всички други данни по делото, при отчитане на възможната му необективност. Това означава, че към показанията на такива свидетели съдът трябва да подходи със засилена критичност. Не съществува забрана въз основа на техните показания да бъдат приети за установени факти, които ползват страната, за която свидетелят се явява заинтересован или такива, които вредят на противната страната. Преценката обаче следва да бъде обоснована с оглед на другите събрани по делото доказателства и да стъпва на извод, че данните по делото изключват възможността заинтересоваността на свидетеля да е повлияла на достоверността на показанията му.“ Именно в съответствие с това тълкуване е подходил и въззивния съд, като е посочил, че кредитира показанията на свидетелката К. С. относно начина и мястото на настъпване на инцидента, въпреки родствената й връзка с ищцата, тъй като по делото няма каквито и да било други доказателства, които да опровергават показанията й. Третият въпрос е обоснован с тезата на касатора, че въззивният съд не е изяснил какво е дължимото поведение на ответника при организиране на почистване на улиците, съответно нормалните условия за придвижване на гражданите и организацията на почистване на улиците в деня на инцидента била ли е съобразена с тези правила, както и че не е съобразил, че за изясняване собствеността на имота и мястото на инцидента са нужни специални знания и не е указал кой носи тежестта на доказване и за необходимостта от допускане на съдебна експертиза. С оглед посочената обосновка не се констатира противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС по приложението на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, израз на която е и посоченото от касатора решение № 207 от 17.03.2021 г. по гр. д. № 165/2020 г., ІV г. о. Съдът изрично е посочил, че собствеността на община следва по силата на закона (макар това обстоятелство да е било признато за ненуждаещо се от доказване с доклада на първоинстанционния съд), както и какви обстоятелства е следвало да докаже общината, за да се приеме, че не носи отговорност за претърпените вследствие увреждането на ищцата имуществени и неимуществени вреди, а именно при условията на главно доказване ва установи качествено почистване на пешеходния участък от натрупал се сняг и лед, вследствие на което би се приело, че събитието е настъпило под въздействието на друга, непреодолима сила. С оглед изхода на настоящото производство Община Добрич следва да възстанови на К. Г. К. направените по повод касационната жалба разноски в размер на 3800.00 лв., представляващи заплатено възнаграждение на адвокат Ю. М.. С оглед горните мотиви, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение