Определение № 1470 от 06.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1694/2023 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по подадена от М. Д. Д. частна жалба срещу определение № 508 от 22.02.2023 г. по ч.гр.д.№ 250 от 2023 г. на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, седми в.гр.състав, с което по същество е потвърдено определение № 12684 от 09.12.2022 г. по гр.д.№ 12656 от 2022 г. на Софийския градски съд, с което е отхвърлена молбата на М. Д. Д. да бъде освободен от внасяне на дължимата по делото държавна такса. В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение и се моли то да бъде отменено. Като основание за допускане на касационното обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.2 ГПК- противоречие на обжалваното определение с посочена практика по чл.6 от ЕКЗПЧ относно справедлив процес и безпристрастен съд. Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на първо отделение приема следното: Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна /ищец по делото/, в едноседмичния срок по чл.275, ал.1 ГПК /ищецът е бил уведомен за определението на Софийския апелативен съд на 14.03.2023 г., а частната жалба е подадена на 21.03.2023 г./ и срещу определение на въззивен съд, което съгласно чл.274, ал.3, т.2 ГПК подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 или ал.2 ГПК. За да потвърди първоинстанционното определение за отхвърляне на молбата на М. Д., въззивният съд е приел, че по делото е безспорно установено, че не са налице предпоставките на чл.83 ГПК за освобождаване на Д. от дължимата по делото държавна такса. Ищецът изрично бил заявил, че е служител в кантората на ЧСИ М. Г. и получава 50 % от събраните държавни такси по изпълнителните дела на този ЧСИ, както и че има множество фирми с капитали от милиони левове в България и чужбина. Поради това съдът е приел, че Д. има достатъчно средства да заплати дължимата по делото държавна такса, като обстоятелството, че с експертно решение му е призната 85 % нетрудоспособност не води до друг извод. Предвид тези мотиви на съда в обжалваното определение не са налице основания по чл.280, ал.1 или ал.2 ГПК за допускане на касационното обжалване: Не е налице посоченото от касатора основание на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като в частната жалба и в изложението към нея жалбоподателят не е посочил правен въпрос по смисъла разяснен в т.1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС, който би могъл да обоснове допускането на касационното обжалване: въпрос, който да е от значение за конкретното дело и който да е обусловил изводите на съда в обжалваното определение. Както е прието в горепосоченото ТР, непосочването на такъв въпрос е самостоятелно основание за недопускане на касационното обжалване. Независимо от горното, следва да се посочи, че в случая не е налице и специалното основание на чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационното обжалване. Съгласно тази разпоредба на ГПК основание за допускане на касационно обжалване е противоречието на обжалвания съдебен акт с актове на Конституционния съд на РБ или на Съда на Европейския съюз. Жалбоподателят не е посочил такива актове на КС на РБ или на С. в Л., а посочените от него актове на Съда по правата на човека в С. не са измежду основанията по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Не са налице и предвидените в чл.280, ал.2 ГПК основания за служебно допускане на касационното обжалване на определението: Няма вероятност определението да е нищожно или недопустимо, тъй като същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна частна жалба и без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на тази жалба. Определението не е и очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постанови определението си, съдът е приложил относимите към спора норми на ГПК, в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани. Поради гореизложеното касационното обжалване на определението на Софийския апелативен съд не следва да бъде допускано. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение