Определение № 540 от 12.04.2012 г. на ВКС по д. № 1551/2011 г.

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. Ц. /починала и заместена от наследници по закон - И. П. и Ц. Д./ срещу въззивното решение на Врачански окръжен съд /ОС/ по гр.д. №170/11 г. С обжалваното решение е отхвърлен искът на В. Ц., като наследник на Н. Ц., против „Агро финанс"А., [населено място] за разваляне на договор за продажба от 25.01.08 г., скл. с нот. акт №20/08 г., с който Н. Ц. продал на ответника шест ниви в землището на [населено място], общ. Р., описани по делото и в решението срещу цена от 7 399 лв.. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима. За допускане на обжалването касаторката формално се позовава на чл.280, ал.1,т.1 и 3 от ГПК. Не е формулирала ясно и точно материално и / или процесуалноправен въпрос от предмета на спора в контекста на специфичните по цел и предпоставки основания за допускане на обжалването - TP 01/19.02.10 г. Поставените въпроси са фактически и са във връзка с направения в касационната жалба и повторен в изложението довод за необоснованост и незаконосъобразност на изводите на съда по същество на спора. Касаторката твърди в изложението към жалбата / цитирано дословно/, че: „въззивната инстанция не изяснява въпроса защо приема, че е налице плащане на цената от страна на купувача по сделката, при положение, че е приета и неоспорена по делото ССЕ, която дава ясен и категоричен отговор - няма плащане"; „на второ място съдът .... не се е съобразил с фактическата обстановка по делото, а именно наличието правилност и обоснованост на решението, постановено от първоинстанционния съд, вкл. и правилно е възприел фактическата обстановка по отношение на плащането на процесиите 2 000 лв., а именно, че това е станало на 20.02.08 г." Липсата на ясно и точно формулиран правен въпрос от предмета на спора, като обща предпоставка за допускане на обжалването е достатъчна, за да не се допусне то. Основанията по чл.280, ал.1 от ГПК са специфични по цел и предпоставки и не съвпадат с тези по чл.281,т.З от ГПК, както е разяснено в TP №1/19.02.10 г. В случая не са ясно формулирани правни въпроси от предмета на спора, не е посочена практиката, в противоречие с която са разрешени от въззивния съд / за това са възразили и ответниците по жалба/ в хипотезата на чл.280, ал.1,т.1 от ГПК, нито е обосновано значението на въпросите за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, в хипотезата на т.З. Такова значение имат въпросите по прилагането на нов, неясен, непълен или противоречив закон, което налага еднаквото му / вкл. корективно/ тълкуване или тези, по които липсва съдебна практика или създадената е остаряла и се нуждае от осъвременяване при нови обществено-икономически условия. Не са налице основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето г.о.