Определение № 150 от 29.03.2021 г. на ВКС по т. д. № 461/2021 г.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Подадена е частна касационна жалба от Л. Д. Ц. и П. Т. Ц. срещу определение № 272/09.11.2020 г. по в.ч.т.д. № 330/2020 г. на Великотърновски апелативен съд, ГО, с което е потвърдено определение № 318/09.07.2020 г. по т.д. № 117/2019 г. на Ловешки окръжен съд за спиране на основание чл.229, ал.1, т.5 ГПК на производството по делото до приключване на ДП № 653/2017 г. по описа на РУ МВР - Ловеч и ПП № 4599/2017 г. на Окръжна прокуратура – Ловеч. В частната касационна жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение, поради отсъствие на предпоставките по чл.229, ал.1, т.5 ГПК за спиране на производството по делото. Частните касатори изразяват становище, че задължителна за гражданския съд е само влязлата в сила присъда. Крайният акт на прокуратурата или мнението за обвинение на разследващия полицай не се ползват с обвързваща сила спрямо гражданския съд. Считат, че обстоятелството дали поведението на водача на МПС съставлява престъпление е ирелевантно за конкретното дело. От значение при преценката за основателността на иска е дали е осъществен деликт по смисъла на чл.45 ЗЗД, доколкото отговорността на застрахователя е обусловена от гражданската отговорност на водача на превозното средство. Претендират отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът „Групама Застраховане“ ЕАД и ответникът Т. П. Н. в депозираните писмени отговори оспорват основателността на частната касационна жалба и излагат становища за липса на предпоставки за допускане на касационно обжалване, евентуално молят частната касационна жалба да бъде оставена без уважение. Настоящият състав на ВКС, Търговска колегия, I отделение, намира следното: Частната касационна жалба е постъпила в срока по чл.275, ал.1 ГПК, подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по чл.274, ал.3 ГПК. С обжалвания съдебен акт въззивният съд е приел, че предмет на производството по т.д. № 117/2019 г. на Ловешки окръжен съд са предявени от Л. Д. Ц. и П. Т. Ц. против „Групама Застраховане“ ЕАД искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за заплащане на сумите от по 26 000 лв. за всеки един ищец – частично от по 200 000 лв., представляващи обезщетение за претърпени от тях неимуществени вреди от смъртта на сина им Д. Л. Д., настъпила при ПТП на 30.09.2017 г., предизвикано от водач, застрахован при ответното застрахователно дружество по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 24.11.2018 г. до окончателното изплащане, както и предявените против Т. П. Н. искове с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумите от по 1 000 лв. за всеки един ищец – част от дължимата законна лихва върху обезщетението от 200 000 лв., възлизаща в размер на по 26 000 лв. за всеки един, за периода от датата на ПТП – 30.09.2017 г. до 24.11.2018 г. Констатирал е, че на 30.09.2017 г. е образувано ДП № 653/2017 г. по описа на РУ на МВР - Ловеч срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.343, ал.1 вр. чл.342, ал.1, пр.3 НК, с предмет на разследване настъпилата смърт на Д. Л. Д. на 30.09.2017 г. при ПТП край [населено място]. По досъдебното производство е назначена повторна автотехническа експертиза, по която все още не е дадено заключение. Данни за досъдебното производство се съдържат и в отговора на исковата молба на ответника Т. П. Н.. С оглед на това, при позоваване на практика на ВКС, въззивният съд е приел, че са налице основанията по чл.229, ал.1, т.5 ГПК за спиране на производството по делото до приключване на досъдебното производство. Изтъкнал е, че досъдебното производство се води за същото деяние, в резултат на което се претендира присъждане на обезщетение за вреди на основание чл.432, ал.1 КЗ. Налице е съвпадение между твърдяното в исковата молба вредоносно поведение на водача, за което е предприето наказателно преследване по ДП № 653/2017 г. по описа на РУ на МВР – Ловеч. Правилното решаване на спора по предявения иск за обезщетение зависи от установяване на факта извършено ли е престъпление от водача /делинквента/, който факт не може да бъде установен в рамките на гражданския процес. След преценка на доводите на частните касатори в частната касационна жалба и изложението към нея, ВКС намира, че въззивното определение следва да се допусне до касационно обжалване. На основание чл.274, ал.3, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК преди да пристъпи към разглеждане на частната касационна жалба по същество, ВКС се произнася дали са налице изчерпателно изброените от законодателя общо и допълнителни основания за допускането й до касационен контрол. В настоящия случай ВКС констатира, че частните касатори формулират следните правни въпроси: 1/ Основание за спиране на гражданското производство по иска с правно основание чл.432, ал.1 КЗ ли е образуваното наказателно дело срещу водача, чиято отговорност е застрахована, в досъдебна фаза?; 2/ Винаги ли при предявен иск по чл.432, ал.1 КЗ и наказателно производство в досъдебна фаза срещу лицето, чиято гражданска отговорност е застрахована, гражданското дело следва да бъде спряно или само ако бъдат установени престъпни обстоятелства, които не е възможно да бъдат установени със средствата на ГПК?; 3/ Изисква ли се съдът да посочи какви са причините, които обуславят невъзможността един факт да бъде установен в гражданското производство, за да спре същото на основание чл.229, ал.1, т.5 ГПК до приключване на наказателното производство в досъдебна фаза?; 4/ Необходимо ли е за уважаване на иска по чл.432, ал.1 КЗ съдът да изследва обстоятелството дали деянието съставлява престъпление? От значение за гражданския процес ли е фактът дали виновното и противоправно причиняване на смърт в транспорта е престъпление по смисъла на НК за изхода на гражданския процес? Въпросите са въведени при позоваване на селективния критерий за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поради противоречие на въззивното определение с практиката на ВКС, обективирана в определение № 450/06.11.2020 г. по ч.т.д. № 1446/2020 г. на ВКС, II т.о., определение № 733/11.11.2013 г. по ч.т.д. № 6790/2013 г. на ВКС, IV г.о. и определение № 290/01.09.2020 г. по ч.т.д. № 1303/2020 г. на ВКС, I т.о. Частните касатори се позовават и на наличие на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Излагат твърдения за очевидна неправилност на обжалваното определение по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Настоящият състав на ВКС намира, че въведените от частните касатори първи и трети въпрос са относими към предмета на спора, като по тях е обосновано наличието на допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Определението за спиране на производството по делото на основание чл.229, ал.1, т.5 ГПК е постановено в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в цитираните от жалбоподателите определение № 450/06.11.2020 г. по ч.т.д. № 1446/2020 г. на ВКС, II т.о., определение № 733/11.11.2013 г. по ч.т.д. № 6790/2013 г. на ВКС, IV г.о. и определение № 290/01.09.2020 г. по ч.т.д. № 1303/2020 г. на ВКС, I т.о., както и служебно известното на настощия състав определение № 134/02.04.2020 г. по ч.т.д. № 468/2020 г. на ВКС, I т.о. Прието е, че спиране на производството по гражданско дело може да се допусне само при тъждество на делинквента, деянието и неговата противоправност, предмет на доказване в исковия процес, и извършеното престъпно действие от лицето, срещу което е образувано наказателно производство. Наличието на прокурорска преписка за разследване наличието на престъпление не е основание за спиране на гражданското производство, предмет на изследване, в което е същото деяние. За да се приложи нормата на чл.229, ал.1, т.5 ГПК, е необходимо съдът, разглеждащ гражданското дело да установи, че са налице престъпни обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на този спор, както и невъзможността тези обстоятелства да се установят в самото гражданско производство. Формулираните от частните касатори втори и четвърти въпрос нямат характер на правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като са общи и теоретични и са поставени извън контекста на спора. С оглед допускане на касационното обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК не следва да се обсъжда наличието на релевираните предпоставки по чл.280, ал.1, т.3 и ал.2, пр.3 ГПК. По същество на частната касационна жалба: Предвид отговорът на правния въпрос, даден в цитираната практика на ВКС, която настоящият състав напълно възприема, въззивният съд неправилно е приел, че са налице предпоставките на чл.229, ал.1, т.5 ГПК за спиране на производството по делото до приключване на досъдебното производство. Наличието единствено на материали по делото, установяващи извършването на разследване по ДП № 653/2017 г. по описа на РУ на МВР – Ловеч, по което няма привлечено лице в качеството му на обвиняем, не са достатъчно основание за извеждане на тъждество между твърдяното в гражданския спор непозволено увреждане, и деянието, разследвано като престъпление. Предвид изложеното обжалваното въззивно определение, както и потвърденото с него първоинстанционно определение следва да бъдат отменени, а делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на предявените от Л. Д. Ц. и П. Т. Ц. против „Групама Застраховане“ ЕАД искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение