Определение № 98 от 24.02.2020 г. на ВКС по гр. д. № 360/2020 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на М. К. К. против определение № 653/24.09.2019 г., постановено по гр. д. № 1511/2019 г. по описа на ВКС, III г.о., с което е оставена без разглеждане касационната му жалба срещу решение № 3412/30.05.2018 г., постановено по гр. д. № 14792/2017 г. /допусната очевидна фактическа грешка в изписване на номера на делото, подлежаща на изправяне по реда на чл. 247 ГПК/ на Софийски градски съд, в частта му съдържаща произнасяне по иска по чл. 236, ал. 2 ЗЗД, касационното обжалване на решението в останалата му част не е допуснато и жалбоподателят е осъден да заплати на ответната страна сторените пред ВКС разноски. В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на определението. Иска се неговата отмяна. Ответникът по частната жалба В. А. Д. не е подал отговор. Върховния касационен съд, състав на III гражданско отделение, намира следното: Частната жалба срещу определението в първата му част, с която е оставена без разглеждане касационната жалба на М. К. К. срещу решението в частта по иска по чл. 236, ал. 2 ЗЗД е процесуално допустима - подадена е от легитимирана страна, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но разгледана по същество е неоснователна. Обжалваното определение е правилно, решението в частта по иска за обезщетение за ползването на имота на основание чл. 236, ал. 2 ЗЗД не подлежи на касационно обжалване. Това е така, защото цената на този иск е 1 200 евро, равняващи се на 2 347.00 лв. и следователно по аргумент от чл. 280, ал. 2 ГПК е под прага на обжалване на решенията на въззивните съдилища по граждански дела от 5 000 лв. Частната жалба в частта срещу определението във втората част, с която не е допуснато касационното обжалване на решението е процесуално недопустима, като подадена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт. В самото определение е указано, че определението подлежи на обжалване само в първата му част. В тази част частната жалба е процесуално недопустима, като подадена срещу определение, което не подлежи на обжалване. Същото е постановено в производство по чл. 288 ГПК и тъй като е прието, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението, с това е изчерпан инстанционният контрол. Предвид изложеното частната жалба в тази част е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение