Определение № 378 от 26.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1288/2012 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Българска национална телевизия [населено място] чрез адвокат Л. П., Софийска адвокатска колегия против въззивно решение от 13.06.2012 г. по гр. дело № 17551/2011 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 17.11.2011г. по гр. дело № 33091/2011 г. на Софийски районен съд в частта, с която е признато за незаконно и отменено уволнението на В. С. С., извършено със заповед № 205 от 28.06.2011 г. на генералния директор на Българска национална телевизия и същият е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „видеотехник” и решението е отменено в частта, с която е бил уважен иска по чл. 225, ал. 1 КТ и вместо това е отхвърлен иска на В. С. С. против Българска национална телевизия с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ. В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че с обжалваното решение в противоречие със задължителна съдебна практика - Тълкувателно решение № 1/17.07.2001г. ОСГК ВКС и решение по гр. дело № 1620/2009г. ВКС, първо г. о., е разрешен процесуалноправният въпрос - длъжен ли е въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на доказателствата събрани пред първата инстанция и пред него и да изгради свои правни изводи въз основа на връзката между фактите, които да прецени поотделно и съвокупно, с оглед предмета на делото и на вида на търсената защита - приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Ответникът В. С. С. в писмен отговор оспорва основанието за допускане на касационно обжалване. Поддържа, че съдът е обсъдил всички допустими и относими към предмета на делото доказателства, като излага съображения й по съществото на спора в подкрепа правилността на обжалваното решение. Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледани искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна. Поставеният в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК процесуалноправен въпрос с обжалваното решение не е разрешен в противоречие с представената от жалбоподателя съдебна практика. Правният въпрос не е разрешен в противоречие с приетото в т. 19 от Тълкувателно решение № 1/04.01.2001 г. ОСГК, ВКС относимо към някои въпроси на въззивното производство, тъй като представеното от жалбоподателя ТР № 1/17.07.2001г. ОСГК ВКС, касае някои въпроси на касационното производство и то няма отношение към поставения правен въпрос. Мотивите на обжалваното решение са изготвени съобразно изискванията на т. 19 от ТР № 1/04.01.2001г. ОСГК ВКС. Те отразяват решаващата дейност на съда, който е извършил самостоятелна преценка на доказателствата събрани пред първата инстанция (пред въззивната инстанция няма ангажирани нови доказателства), направил е собствени фактически и правни изводи по съществото на спора и като е констатирал пълно съвпадение с тези на първата инстанция е потвърдил решението на тази инстанция. В изложението жалбоподателят е извършил частична преценка на доказателствата относно това, между кои служители заемащи длъжността „видеотехник”, работодателят е следвало да извърши подбор. Жалбоподателят е обсъждал направление „Излъчване”, сектор „Ефирен комплекс”, докато ищецът е заемал длъжността „видеотехник” в Дирекция „Технологии и технически средства”, направление Производствен извънстудиен комплекс, сектор „Репортажни телевизионни станции - производство”, към който има още пет сектори. В структурата на Дирекция „Технологии и технически средства” влизат четири направления, всяко от които има отделни сектори, като Направление „Излъчващ комплекс” има два сектори, различни от този, в който е работил ищецът, поради което направеното обсъждане в изложението не внася яснота, между кои служители заемащи длъжността „видеотехник”, трансформирана в „техник експлоатация”, работодателят е следвало да извърши подбора. В изложението липсва поставен правен въпрос свързан с извършения от работодателя подбор макар, че този въпрос е включен в предмета на делото и има обуславящо значение за изхода на спора. К. съд не може служебно (освен в хипотезите на нищожност и недопустимост на решението) сам да изведе правен въпрос без да упражни служебното начало във вреда на другата страна, поради което този въпрос не може да бъде предмет на самостоятелно обсъждане в настоящето производство. Предвид изложеното по поставения процесуалноправен въпрос не се установява приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.