Определение № 209 от 25.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4244/2021 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от „Л.“ Е., населено място, представлявано от В. З. А., чрез адвокат Ж. С., срещу въззивното решение №262554/15.04.2021г., поправено и допълнено с решение №264266/23.06.2021г. по в.г.д.№11485/2020г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение №75945/24.04.2020г. по г.д.№10458/2015г. на Софийски районен съд в частта, с която са унищожени по предявените от М. В. С. – М., Т. Д. М. и А. Д. М., конституирани в качеството им на наследници на А. П. З., поч. на 19.05.2016г., срещу „Л.“ Е., населено място, искове с правно основание чл.31, ал.1 от ЗЗД, Договор за паричен заем от 21.11.2014г., сключен между „Л.“ Е. и А. П. З., Договор за прехвърляне на идеална част от недвижим имот, срещу погасяване на парично задължение, обективиран в нот.акт №, т. рег.№, н.д.№ /0..г. и Договор за покупко-продажба на идеална част от недвижим имот, обективиран в нот.акт №, т., рег.№, н.д.№ /0..г. и е отхвърлен предявения от „Л.“ Е., населено място срещу М. В. С. – М., Т. Д. М. и А. Д. М., конституирани в качеството им на наследници на А. П. З., поч. на 19.05.2016г., иск за заплащане на сумата от 3 000лв., представляваща заемна сума по Договор за заем от 21.11.2014г., сключен между „Л.“ Е. и А. П. З.. В жалбата са изложени твърдения, че решението е неправилно и необосновано, постановено в противоречие със събраните по делото доказателства. По делото е постъпила и частна жалба /съгласно разясненията в т.24 от ТР №6/2012г. на ОСГТК на ВКС/ от „Л.“ Е., населено място, представлявано от В. З. А., чрез адвокат Ж. С., срещу въззивното решение №264266/23.06.2021г. в частта, с която е допълнено решение №262554/15.04.2021г. по в.г.д.№11485/2020г. на Софийски градски съд в частта за разноските. В същата са изложени твърдения за неправилност на атакувания съдебен акт, с който е определен размера на присъденото на насрещните страни адвокатско възнаграждение. В жалбата е направено и искане за произнасяне по депозираната от жалбоподателя молба от №322037/28.05.2021г. по реда на чл.248 от ГПК. Преписи от жалбите са връчени на насрещните страни, които са депозирали писмени отговори в срок. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е подадена в срок от легитимна страна и е редовна, но е недопустима, като подадена срещу акт, който е изключен от касационен контрол. Съобразно разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 от ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000лв. по граждански дела, и до 20 000лв. по търговски спорове, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. Разпоредбата на чл. 365, т. 1 ГПК определя един спор като търговски, когато искът е предявен за защита на право или правно отношение, породено или отнасящо се до търговска сделка, включително сключването, тълкуването, действителността, изпълнението, неизпълнението или прекратяването, последиците от прекратяването ѝ, както и за попълване на празноти в търговска сделка или приспособяването ѝ към нововъзникнали обстоятелства. Обжалваното решение е постановено по предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.31, ал.1 от ЗЗД за прогласяване унищожаемостта на три договора, както следва: 1/ Договор за паричен заем от 21.11.2014г., сключен между „Л.“ Е. и А. П. З. на стойност 3 000лв.; 2/ Договор за прехвърляне на 1/10 идеална част от недвижим имот - магазин, срещу погасяване на парично задължение, обективиран в нот.акт №, т., рег.№, н.д.№1 /0..г., сключен между А. П. З. и „Л.“ Е. и 3/ Договор за покупко-продажба, с който А. П. З. е прехвърлила на „Л.“ Е. собствените си 2/5 идеални части от недвижимия имот - магазин, обективиран в нот.акт №, т. рег.№, н.д.№ /г. По делото е приет за съвместно разглеждане насрещен иск от „Л.“ Е.,населено място срещу М. В. С. – М., Т. Д. М. и А. Д. М., конституирани в качеството им на наследници на А. П. З., поч. на 19.05.2016г., за заплащане на сумата от 3 000лв., представляваща заемна сума по Договор за заем от 21.11.2014г., сключен между „Л.“ Е. и А. П. З.. Съгласно чл. 69, ал. 1, т. 4 от ГПК цената на иска при искове за съществуване унищожаване или разваляне на договор е стойността на договора, а когато договорът има да предмет вещни права върху имот – размерите по т.2, а именно данъчната оценка на имота, а ако няма такава – пазарната цена на вещното право. Данъчната оценка на прехвърления с атакуваните договори недвижим имот - магазин е в размер на 29 706,20лв., поради което цената на предявените искове за унищожаване на договорите за прехвърляне на идеални части от него е, както следва: - в размер на 2 970,62лв. за договора обективиран в нот.акт №, т. рег.№, н.д.№ /г., с който е прехвърлена 1/10 ид.ч. от имота срещу погасяване на задължението на А. З. по договор за заем от 21.11.2014г.; - и в размер на 11 882,48лв. за договора, обективиран в нот.акт №, т. рег.№, н.д.№/г., с който А. З. е прехвърлила на касатора/търговско дружество, 2/5 идеални части от собствения си недвижим имот. Последната атакувана сделка има характер на субективна търговска сделка, сключена от търговец, за придобиване на търговски обект /магазин/ и свързана с упражняваното от него занятие /чл.286, ал.3 от ТЗ/, поради което и неблагоприятното развитие на правоотношението следва да се дефинира като търговски спор. Същата не попада в изключението на чл.318, ал.2 от ТЗ, предвид качеството на продавач на физическото лице, страна по нея. По отношение на сделката не се прилага и правилото на чл.113 от ГПК, тъй като продавачът – физическо лице не е действал като потребител по смисъла на §13, т.1 от ДР на З.. Цената на всеки един от другите два иска - за унищожаване договора за паричен заем и на насрещния иск за връщане на даденото по договора за заем е в размер на 3000лв. Предвид изложеното, съдът намира, че исковете, предмет на касационната жалба са с цена, която е под определения в ГПК праг за касационно обжалване за граждански и търговски дела, поради което обжалваното решение не подлежи на касационен контрол. Същото е влязло в сила от момента на обявяването му, на основание чл.296, ал.1 от ГПК. Подадената касационна жалба е недопустима и като такава следва да се остави без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство да бъде прекратено. Предвид изложеното и по аргумент от чл. 248, ал.3 ГПК, определението за изменение на решението в частта за разноските на въззивния съд също е влязло в сила, доколкото то подлежи на обжалване по реда, по който се обжалва решението. Подадената частна жалба срещу допълването на решението в частта за разноските също следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство да бъде прекратено. Погрешните указания на въззивния съд за обжалваемостта на постановените от него съдебни актове не са обвързващи за настоящия съдебен състав, който служебно следи за наличие на предпоставките за допустимост на касационното производство. Насрещните страни по касационната жалба са направили искане за присъждане на разноски, но не са представили доказателства за извършването им, поради което такива не следва да се присъждат в настоящото производство /така и т.1 от ТР №6/2012г. на ОСГТК на ВКС/. Делото следва да се изпрати на въззивния Софийски градски съд за произнасяне по депозираната от жалбоподателя молба от №322037/28.05.2021г. по реда на чл.248 от ГПК, за което е направено искане в частна жалба вх.№341030/30.07.2021г. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение