Определение № 250 от 01.06.2010 г. на ВКС, I г. о., ГК

Производството е по чл. 274, ал.3 от ГПК. Постъпила е частна жалба от Б. А. Б. и Н. А. Б. против определение № 9 от 08.01.2010г. по ч. гр.д. № 566/2009г. на Варненски апелативен съд, с което е отменено определение № 3250/02.10.2009г. на Варненски окръжен съд по гр.д. № 1573/2009г. и вместо това е оставена без уважение молбата на жалбоподателите за допускане на обезпечение на предявения от тях по същото дело иск против Д. София и РД. гр. В. с правно основание чл. 109 от ЗС чрез спиране на принудителното изпълнение, изразяващо се в премахване на двуетажна сграда в м. “Т” в УПИ *а, кв. 179. Жалбоподателите обосновават допускането до разглеждане от касационната инстанция позовавайки се на чл. 280, ал.1 т. 3 от ГПК, тъй като по въпроса за предпоставките за допускане на обезпечение по висящ по подсъдност иск при действието на новия ГПК нямало практика. По същество счита определението неправилно поради противоречие с процесуалния закон – чл. 389 и чл. 391 от ГПК, тъй като е достатъчно да се предяви иск, за да се допусне обезпечение поради вероятната му основателност, или при внасяне на гаранция. Върховният касационен съд, състав на първо гр. о., като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното: По допускане на частната жалба до касационно обжалване. Допускането на частна жалба до касационно разглеждане, съгл. чл. 274, ал.3 от ГПК е обусловено от наличие на предпоставките по чл. 280, ал.1 от ГПК.. Повдигнатият с частната жалба процесуален въпрос за предпоставките за допускане на обезпечение по предявен иск, по който спора е висящ за подсъдност не е свързан с предмета на настоящото производство. Допускането на обезпечението не е обусловено от висящността на исково производство. Обезпечение може да се иска и на бъдещ иск. По въпроса за предпоставките за допускане на обезпечение има богата съдебна практика, която е единна относно това, че обезпечение може да се допусне само на иск, който е допустим и вероятно основателен. Законодателят допуска ако с представените доказателства не е доказана вероятната основателност на иска, обезпечението да се допусне при внасяне на определена гаранция, на и в двете хипотези съдебната практика е единна, че искът, който се обезпечава следва да е допустим. /Определение № 514 /10.11.2008 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1854/2008 г., I г.о., Определение № 54 от 5.02.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 26/2010 г., I г. о../ Въззивният съд се е съобразил с тази практика и е отменил допуснатото обезпечение, като е приел, че предявеният иск от жалбоподателите против Д. гр. С. и РД. В. на основание чл. 109 от ЗС да прекратят неоснователните си действия по изпълнителното производство по премахване на двуетажната жилищна сграда е недопустим. Изводът е мотивиран с това, че. изпълнителните действия са предприети по глава 17 на АПК на основание чл. 268, т.1 от АПК - влязла в сила заповед № Р*7г за премахване на сградата, като незаконен строеж, жалбата против която е оставена без уважение с влязло в сила решение по адм.д. № 256/2007г. на Варненски административен съд. Защитата против тези действия е по друг ред, различен от исковия такъв по ГПК. Разпоредбата на чл. 391 ГПК е с аналогично съдържание на нормата на чл. 310 от отменения ГПК, по която е създадена последователна единна съдебна практика в изложения смисъл, която е актуална и при действието на новия ГПК. Няма необходимост от преодоляване на противоречия по формулирания въпрос, или от създаване на съдебна практика в противен смисъл Не сме изправени и пред хипотезата на непълнота, неяснота или противоречивост на процесуалния закон по този въпрос. Действително цитираните разпоредби не формулират като предпоставка за допускане на обезпечение, иска да е допустим, но това следва от изискването той да е вероятна основателен, защото такъв може да бъде само допустим иск. Това следва и от целта на обезпечителното производство - да осигури реализирането на правата по решението, а то следва да е постановено по допустим иск. Или в обобщение, тъй като не е налице различно тълкуване на закона, нито има необходимост от преодоляване на противоречива или непротиворечива, но погрешна практика, не следва да се допуска касационно обжалване определение № 9 от 08.01.2010г. по ч. гр.д. № 566/2009г. на Варненски апелативен съд на наведеното основание – чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК.. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение