Определение № 622 от 18.11.2020 г. на ВКС по т. д. № 546/2020 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. Г. Д., [населено място], против решение № 547 от 29.11.2019г. по в.гр.д. № 589/2019г. на Окръжен съд – Велико Търново, с което е потвърдено решение № 302 от 25.02.2019г. по гр.д. № 2784/2018г. на Районен съд – Велико Търново, с което е отхвърлен предявеният от него срещу ППЗК „ДОВЕРИЕ - МИНДЯ“ иск с правно основание чл.58 ЗК за отмяна като незаконосъобразни на взети решения на 24.08.2018г. на Общо събрание на кооперацията за прекратяване дейността й и обявяването й в ликвидация, за назначаване на ликвидатор, за определяне на размера на възнаграждението му и на срока на ликвидацията, както и за упълномощаване на ликвидатора да извърши продажба на недвижимото имущество на кооперацията, като са му възложени и разноските по делото. Касаторът твърди, че въззивното решение е неправилно като необосновано и незаконосъобразно и постановено в нарушение на съдопроизводствените правила. Ответникът по касацията и по делото, ППЗК „ДОВЕРИЕ - МИНДЯ“, в писмен отговор оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване и основателността на касационната жалба. Претендира направените в касационното производство разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да отхвръли предявения от А. Г. Д. против ППЗК "Доверие - Миндя" иск с правно основание чл.58 от ЗК, решаващият състав е приел, че от страна на ищеца в подкрепа на твърденията в исковата молба за проведено Общо събрание на 24. 0 8.2018г. е представено само извлечение от местен ежедневник, в който е публикувана покана за свикване на извънредно общо събрание на ответната кооперация за посочената дата. Счел е, че това обявление е доказателство единствено за извършени действия по свикването на ОС на кооперацията, но то не установява провеждане на ОС и вземане от същото на решенията, посочени в дневния ред на обявата. Изложил е съображения, че по делото няма събрани други доказателства, които да установяват провеждане на ОС и вземане на съответните решения, поради което е заключил, че по делото са останали недоказани твърденията на ищеца в исковата молба, че на 24.08.2018г. е проведено ОС на ответната кооперация, на което да са взети решенията, чиято отмяна се търси. Въззивният съд е обсъдил направените от ищеца-касатор доводи за извършени процесуални нарушения от първоинстанционния съд при разглеждане на делото, като е достигнал до извод за липса на такива. Намерил е за неоснователно твърдението, че делото неоснователно е гледано в отсъствие на ищеца и не са уважени неговите доказателствени искания, както и че същият не е призован за последното съдебно заседание. Посочено е, че в производството пред районния съд ищецът е призоваван на посочения съдебен адрес- чрез адв. М. Н., като това е ставало до подаване на молбата на ищеца от 18. 0 1.2019г. Доколкото връчването на съдебните книжа на ищеца е редовно съобразно изискванията на ГПК, за последното съдебно заседание същият правилно е позовал при условията на чл. 56 ал. 2 ГПК. Счетено е, че съдията докладчик не е проявил пристрастие при решаване на спора. Окръжният състав е споделил изложените от районния съд мотиви, както и крайния извод по делото, като на основание чл. 272 ГПК е препратил към мотивите на районния съд. В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е посочен следният правен въпрос, за който се поддържа, че е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда, поради което е от значение за изхода на спора: „Допустимо ли е въззивният съд да не изложи собствени мотиви по същество на спора, когато препраща към мотивите на първоинстанционния съд на основание чл.272 ГПК?”. Твърди се противоречие на обжалвания акт с: решение № 40/04.02.2015г. по гр.д.№ 4297/2014г. на 4 - то г.о. на ВКС, решение № 283/14.11.2014г. по гр.д.№ 1609/2014г. на 4 - то г.о. на ВКС, решение № 42/05.03.2014г. по гр.д.№ 5488/2014г. на 4 - то гр.о. на ВКС, решение № 191/25.03.2013г. по гр.д.№ 63/2013г. на 3 - то г.о. на ВКС и решение № 415/25.01.2012г. по гр.д.№ 1332/2012г. на 1 - во г.о. на ВКС. Касаторът се позова и на наличие на предпоставката по чл.280, ал.1 и ал.2, предл.трето ГПК Настоящият съдебен състав намира, че формулираният от касатора въпрос не може да обуслови допускането на решението до касация, тъй като въпреки, че е препратила по чл.272 ГПК към мотивите на районния съд, въззивната инстанция, противно на съдържащото се във въпроса твърдение, от една страна, е изложила собствени мотиви по съществото на спора, като е извела неоснователността на претенцията по чл.58 ЗК от липсата на доказателства за проведено Общо събрание на кооператорите, на което да са взети решенията, чиято отмяна се търси, а от друга страна, е обсъдила доводите на ищеца за допуснати от районния съд процесуални нарушения, като е счела същите за неоснователни. С оглед горното и предвид факта, че както в касационната жалба, така и в приложението към нея, касаторът не е посочил за кои релевирани във въззивната жалба възражения не са изложени собствени мотиви от окръжния съд, липса общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускането на решението до касация. Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато и на основание чл. 280, ал. 2, предл. последно ГПК. Очевидно неправилно би било съдебното решение, страдащо от особено тежък порок, който може да бъде констатиран, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта (обоснованост и съответствие с материалния и процесуалния закон). Такъв порок би бил налице, когато въззивният съд е приложил отменен закон, когато е приложил закон в противоречие с неговия смисъл, когато е нарушил основни съдопроизводствени правила или е формирал изводите си в явно противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на материален и процесуален закон, или от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само при вече допуснат касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК. По изложените съображения настоящият състав намира, че не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение