Определение № 1657 от 18.06.2024 г. на ВКС по т. д. № 665/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Л. Л. Л. и Д. Л. Л. чрез тяхната майка и законен представител Б. В. Р. - Л. срещу решение № 425 от 5.12.2023 г. по в. т. д. № 465/2023 г. на Пловдивски апелативен съд, втори търговски състав в частта, с която е потвърдено решение № 79 от 23.02.2023 г. по т. д. № 384/2022 г. на Пловдивски окръжен съд в частта, с която са отхвърлени предявените от касационните жалбоподатели срещу „ЗД „Бул инс““ АД, [населено място] искове по чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Л. Л. Л. в резултат на ПТП на 4.09.2020 г. за разликата над уважения размер от 200 000 лв. до размера от 250 000 лв. Касационните жалбоподатели поддържат, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Излагат доводи, че размерът на обезщетенията за неимуществени вреди не е съобразен с принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Сочат, че въззивният съд се е отклонил от установените в ППВС № 4/1968 г. критерии за определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди от смърт при предявен пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя, което е довело до присъждане на обезщетения в занижен размер. Касаторите изразяват становище, че съдът не е обсъдил фактите и обстоятелствата от значение за размера на обезщетенията. Считат, че размерът на обезщетенията не е съобразен с лимитите на отговорност на застрахователя и обществено-икономическите условия в страната към датата на ПТП. Молят решението на въззивния съд в обжалваната част да бъде отменено. Допускането на касационното обжалване касаторите основават на наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като сочат за значими за изхода на спора следните въпроси: „1. Как следва да се прилага критерият за справедливост по чл. 52 ЗЗД и какви обстоятелства следва да се съобразят при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на причинена смърт на родител на малолетно дете при предявен пряк иск срещу застрахователя от увреденото лице?; 2. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните и да изложи собствени мотиви по съществото на спора?“ Позовават се на произнасяне на въззивния съд по първия въпрос в противоречие със задължителните указания в ППВС № 4/1968 г., както и с практиката на ВКС, обективирана в решения по чл. 290 ГПК, а именно решения по т. д. № 299/2011 г., II т. о., т. д. № 888/2020 г., II т. о., т. д. № 1748/2017 г., I т. о. и т. д. № 2371/2021 г., II т. о. По отношение на въпроса по т. 2 се твърди, че съдът се е отклонил от практиката на ВКС - ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение по гр. д. № 2623/2013 г. на ВКС, III г. о. Касаторите поставят въпросите и по реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като поддържат, че са от значението за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Ответникът „ЗД „Бул инс““ АД е депозирал отговор на касационната жалба, в който изразява становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, респ. – за неоснователност на касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като съобрази доводите на страните и извърши преценка на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, прие следното: Касационната жалба е подадена от надлежни страни срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. В обжалваното решение въззивният съд е приел, че с оглед влязлото в сила решение, с което на ищците Л. и Д. Любомирови са присъдени обезщетения за неимуществени вреди вследствие смъртта на баща им Л. Л. при ПТП на 4.09.2020 г., причинено от С. С. при управление на лек автомобил, застрахован в ответното дружество по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, дължи извършване само на преценка относно размера на обезщетението, който би репарирал в достатъчна степен неимуществените вреди на ищците. Въз основа на свидетелските показания съдът е направил извод, че между починалия и ищците са били налице близки отношения и дълбока привързаност, като смъртта на баща им е била за тях шок и тежка загуба; големият син Л. питал къде е отишъл баща му, каква е причината някой да си тръгва, после отказал да говори в детската градина, дистанцирал се, не участвал в занимания с другите деца; двете деца гледали снимката на баща си и споделяли, че искат той да е с тях. Възпроизведени са показанията на свидетелите, че друг мъж в семейството няма, а дядото на ищците Л. и Д. Любомирови е далече. В решението е направен извод за претърпени от ищците значителни болки и страдания, свързани със загубата на техния баща, за състояние на стрес, отчаяние, тъга и скръб в резултат на загубата. Като е съобразил степента на причинените болки и страдания, обстоятелството, че се касае за загуба на най-близък човек, който е бил все още много млад, опора на близките си, и е отчел социално-икономическите условия в страната към момента на настъпване на ПТП, съдът е счел, че на всеки от ищците Л. Л. и Д. Л. следва да се присъди обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на баща му при ПТП в размер на 200 000 лв. Настоящият състав намира, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Първият въпрос в изложението на касаторите относно приложението на критериите за справедливост по чл. 52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди е относим към предмета на конкретното дело, поради което покрива общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК. По въпросите, свързани с приложението на чл. 52 ЗЗД, съществува задължителна съдебна практика - ППВС № 4/1968 г. В постановлението е разяснено, че понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Като критерии за размера на обезщетението в случай на причинена смърт в последователната практика на ВКС се приемат моментът на настъпване на смъртта, възрастта и общественото положение на увредения, действителното съдържание на отношенията между починалия и лицето, което търси обезщетение, както и съпричиняването за настъпването на вредоносния резултат. Правнорелевантните общи и специфични за отделния спор факти и обстоятелства от значение за определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди следва не само да се изброят, но и да бъдат обсъдени и анализирани в тяхната съвкупност. Съгласно постоянната практика на ВКС при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди следва да се отчитат конкретните икономически условия, а като ориентир за размерите на обезщетенията би следвало да се вземат предвид и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетенията момент. Застъпено е разбиране, че установените лимити на отговорност на застрахователя нямат самостоятелно значение, а следва да бъдат съобразени като израз на икономическите условия към релевантния момент – моментът на настъпване на увреждането. В настоящия случай при определяне на размера на обезщетението за неимуществените вреди на всеки от ищците Л. Л. и Д. Л. въззивният съд е съобразил изяснените в практиката на ВКС критерии и е взел предвид специфичните за конкретния случай обстоятелства от значение за установения в чл. 52 ЗЗД принцип на справедливостта. Съдът въз основа на събраните по делото гласни доказателства е приел, че между ищците и починалия им баща са съществували близки отношения и привързаност. Посочил е, че починалият родител не може да бъде заменен като фигура в живота на ищците. Обсъдил е подробно как смъртта на баща им- млад човек, опора на семейството си, се е отразила на емоционалния живот и психиката на ищците, които все още са малки деца. Същевременно въззивният съд е отчел социално-икономическите условия в страната към момента на ПТП, съответно нормативно определените нива на застрахователно покритие, като проявна форма на тези условия, към посочения момент. При съобразяване на посочените релевантни обстоятелства е мотивирано становището на съда, че обезщетението за неимуществени вреди на ищците касатори не следва да бъде повишавано. Следователно не е налице противоречие на изводите на въззивния съд по приложението на чл. 52 ЗЗД със задължителната практика на ВКС, което изключва наличието на допълнителни предпоставки по чл. 280, ал. 1 и ал. 3 ГПК за достъп до касация. Следва да се изтъкне, че преценката на отделните факти по делото от значение за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди при спазване на принципа за справедливост е въпрос на обоснованост на съдебния акт и не би могла да мотивира допускането на касационно обжалване при приложение на критериите по чл. 280, ал. 1 ГПК. Не се установява въззивният съд да се е отклонил и от задължителната практиката на ВКС по поставения релевантен процесуален въпрос. Съобразно Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС непосредствената цел на въззивното производство е повторно разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. В константната практика на ВКС се приема, че въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съответно на изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК, като изложи самостоятелни фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и с отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. В случая процесуалният въпрос е въведен от касаторите във връзка с доводи за липса на обсъждане на фактите и обстоятелствата от значение за размера на обезщетенията за неимуществени вреди и за отсъствие на собствени мотиви на въззивния съд относно отражението на смъртта на баща им върху битието и психиката на ищците касатори в настоящото производство. Както се посочи, след обсъждане на свидетелските показания, решаващият състав е извършил анализ на установените факти и обстоятелства от значение за определяне на претендираните обезщетения за неимуществени вреди и е извел собствени изводи, че справедливото обезщетение за вредите на всеки един от ищците касатори възлиза на 200 000 лв. Като е процедирал по посочения начин, съдът се е съобразил със задължителната и константна практика на ВКС по поставения процесуален въпрос, поради което не са се осъществили допълнителните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационен контрол на въззивното решение. По тези съображения касационното обжалване на въззивното решение в атакуваните от касаторите части не се допуска. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение