Определение № 1554 от 01.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 733/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК. Постъпила е частна касационна жалба, подадена от Л. Х. П., Х. И. П. и И. И. П. – Г. против о пределение № 1335 от 29.01.2024 г. по ч. гр.д.№ 30/2024 г. на СГС, с което е потвърдено разпореждане №148222 от 24.11.2023 г. по гр. д. № 55953/2021 г. на Софийски районен съд, с което е върната подадената от тях исковата молба в частта, в която е предявен иск по чл. 108 ЗС срещу П. И. Ц.. В частната касационната жалба се прави оплакване за необоснованост на определението, тъй като съгласно чл. 12, ал.2 от Правилника за вписванията /ПВп./, след като са подали молба за вписване на исковата молба в определения от съда срок, не биха могли да знаят, че исковата молба не е вписана, защото тя се връща служебно, поради което и не могат да искат продължаване на срока на осн. чл. 63 ГПК. Според частните жалбоподатели, неправилно въззивният съд е приел, че те са бездействали, а ТР № 3/2009 г. на ОСГТК на ВКС е неприложимо. В изложението на основанията по чл. 274, ал.4 във вр. с чл. 280, ал.1 и 3 ГПК е наведено основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпросите: 1.Какви са действията на участниците в процеса по вписване на исковата молба по чл. 12 от Правилника за вписванията? 2. При постановен, но невлязъл в сила поради обжалване отказ на съдията по вписванията да впише исковата молба, може ли тя да бъде върната на осн. чл. 129, ал.3 ГПК поради невписването й? Върховният касационен съд, състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното: Частната жалба изхожда от процесуално легитимирана страна и е постъпила в срок. Съдът приема, че отговаря на изискванията за съдържание по чл. 275, ал.2 във вр. с чл. 260 от ГПК, поради което я преценява като допустима. За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е съобразил следното: Производството по гр. д. № 55953/2021 г., на СРС, е образувано по искова молба, подадена от частните жалбоподатели против П. И. Ц. по иск по чл. 108 ЗС, за признаване за установено, че ищците са собственици на по 1/9 ид.ч. от процесния апартамент. /Този иск е съединен с иск по чл. 59 ЗЗД за присъждане на ищците на парично обезщетение за лишаването им от възможността да ползват имота, по който производството е висящо/. С разпореждане №121797/03.10.2023 г. РС е дал указания за вписване на исковата молба по чл. 108 ЗС на основание чл. 114, вр. чл. 113 ЗС, в двуседмичен срок от получаване на препис от разпореждането да представят по делото вписана искова молба, за което е издадено съпроводително писмо на 04.01.2023 г. Предупредени са, че при неизпълнение на указанията, исковата молба ще бъде върната в частта по исковете по чл. 108 ЗС. Указанията са съобщени на пълномощника на ищците адв. С. на 12.10.2023 г. На 17.10.2023 г. той е получил оригинал на исковата молба, уточняващите я молби и съпроводително писмо до Агенция по вписванията. На 18.10.2023 г. ищците са подали заявление до Агенция по вписванията за вписване на исковата молба, по което е постановен отказ за вписване с определение от същия ден поради непредставяне на данъчна оценка. Определението, постановяващо отказ за вписване е съобщено на ищците на 20.11.2023 г. – след изтичане на срока за изпълнение на указанията за вписване на исковата молба. Против това определение е подадена частна жалба на 21.11.2023 г. Към въззивната частна жалба по настоящия спор са приложени препис от заявлението до Службата за вписване при СРС, определението за отказ за вписване и частната жалба против него. РС е проверил, че не е вписана исковата молба към датата на изтичане на двуседмичния срок и е върнал същата в частта по иска по чл. 108 ЗС. Разпореждането за връщане на исковата молба по чл. 108 ЗС от РС е обжалвано от ищците пред СГС. С постановеното от него обжалвано пред настоящата инстанция определение е прието, че до изтичане на срока за изпълнение указанията за вписване на исковата молба - 26.10.2023 г. няма данни ищците да са ги изпълнили, поради което обжалваното разпореждане, постановено на основание чл. 129, ал. 3 ГПК е прието за правилно. СГС се е позовал на т. 3 от ТР №3/2009 г. на ОСГК на ВКС, според което неизпълнението на изрично указание на съда за вписване на искова молба по чл. 114 ЗС, е основание за връщането й на основание чл. 129 ал.3 ГПК. Въззивният съд е приел, че отказът на съдията по вписвания не се дължи на пропуск на РС да приложи доказателства за данъчната оценка при издаване на съпроводителното писмо, тъй като РС няма такова задължение, а за спазване изискванията за вписване на исковата молба следят единствено ищците-заявили вписване. Допълнително е посочено, че постановеният от съдията по вписванията отказ не спира и не прекъсва определения от съда срок за вписване на исковата молба, а ищците са могли да упражнят правото си по чл. 63 ГПК, като уведомят съда за постановения още на 18.10.2023 г. отказ за вписване. Съдът е приел, че ищците е следвало да следят дали е вписана исковата молба с оглед спазване на определения им срок, който е изтекъл на 26.10.2023 г. Поради това, че ищците не са се възползвали от възможността по чл. 63 ГПК, разпореждането е прието за правилно и е потвърдено. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК, независимо от предпоставките по ал. 1, съдебният акт се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. В конкретния случай въззивното определение е валидно, но съдът счита, че следва да допусне касационно обжалване за проверка на неговата допустимост. Заявлението за вписване на исковата молба е подадено в срока, определен от съда. Ако исковата молба бъде вписана, съгласно чл. 12, ал.2 от Правилника за вписванията, вписан екземпляр от нея се връща на съда, т.е. този нормативен акт не установява задължение за заявителя да следи дали е вписана исковата молба, защото службата за вписване следва служебно да я изпрати на съда според цитирания текст. Ако е постановен отказ за вписване на исковата молба, той подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщението. В настоящият случай е постановен отказ за вписване, който е обжалван от заявителите-ищци на следващия ден от получаване на съобщението. Ако отказът бъде отменен, вписването ще е с дата 18.10.2023 г. по реда на постъпване на заявлението за вписване, съгласно правилото на чл. 32в от Правилника за вписванията. Предвид изложеното, резултата от обжалването на отказа е определящ за преценката дали ищците са изпълнили в срок указанията на съда за вписване на исковата молба. Основанието за спиране на производството по чл.229, ал.1, т.4 ГПК е налице, когато има висящ процес относно друг спор, който е преюдициален по отношение на подлежащия на разглеждане. ТР № 2/19.11.2014 г. по т.д. № 2/2014 г. и ТР № 8/07.05.2014 г. по т.д. №8/2013 г. на ОСГТК/. Приема се, че разрешаването на въпроса по висящия преюдициален спор е пречка за разрешаването на обусловения спор, поради което съдът следва да спре последния. За наличие на обусловеност от произнасянето по частната жалба от разрешаването на друг преюдициален висящ спор, съдът следи служебно. Пред въззивният съд е имало информация за висящото производство по обжалване на отказа за вписване на исковата молба – към въззивната частна жалба против определението за връщане на исковата молба по чл. 108 ЗС са приложени определението за отказ за вписване и частната жалба против него. Резултатът от обжалване на отказа за вписване е определящ за основателността на въззивната частна жалба по настоящия спор, тъй като при отмяна на отказа за вписване, исковата молба ще бъде вписана с дата 18.10.2023 г., съгласно чл. 32в ПВп т.е. в срок и съгласно чл. 12, ал.2 ПВп. следва да бъде изпратена служебно на съда. В случай на потвърждаване на отказа, указанията на съда не биха били изпълнени и частната въззивна жалба би била неоснователна. Предвид изложеното, въззивният съд е следвало да спре частното производство на основание чл. 229, ал.1, т.4 ГПК до постановяване на определение по частната жалба против отказа за вписване. Постановеното определение преди произнасяне по преюдициалният въпрос е недопустимо, като постановено при наличие на пречка за движението му, поради което подлежи на обезсилване. / т.1 от ТР № 1/2017 г. на ОСГТК на ВКС./ Водим от изложеното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение