Определение № 50544 от 31.10.2022 г. на ВКС по т. д. № 2383/2021 г.

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационни жалби на Т. Е. Д., Л. Г. Л. и Е. Д. Л., както и на „ЗК Лев Инс“ АД срещу въззивно решение № 166/08.07.2021 г. по в. т. д. № 134/2021 г. на Апелативен съд Велико Т., с което застрахователят е осъден да заплати на всеки един от ищците сумата 20 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди от смъртта на техния родственик Е. О. Д., настъпила вследствие ПТП от 08.10.2016 г., и е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на исковете до пълния претендиран размер от по 100 000 лв.

Т. Е. Д., Л. Г. Л. и Е. Д. Л. атакуват решението на Апелативен съд Велико Т. в частта, с която е потвърдено решението на Окръжен съд Габрово за отхвърляне на исковете им. В жалбата сочат касационни основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Твърдят, че обжалваното решение е неправилно постановено поради необоснованост и нарушение на материалния закон – чл. 52 ЗЗД, както и на съдопроизводствените правила. В изложението на основания за допускане на касационно обжалване поддържат приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Формулират въпроси, които според тях са включени в предмета на делото и са обусловили мотивите на въззивната инстанция. Въпросите са следните:

1. „Относно задължението на съда да обсъди всички доказателства от значение за определяне обезщетение за неимуществени вреди от деликт по справедливост, като съобрази всички болки и страдания, понесени от увреденото лице тяхната продължителност, както и всички неудобства, емоционални, физически и психически сътресения, които ги съпътстват.“

2. „Следва ли при определяне на справедливото застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и конкретната икономическа обстановка и инфлационните процеси?”

Касаторите заявяват становище, че по въпрос първи въззивният състав се е отклонил от задължителното тълкуване на чл. 52 ЗЗД, дадено с т. 11 от ППВС № 4/68 г. Достъп до касация по втори въпрос обосновават с твърдяно противоречие на възприетото от въззивния съд и каузална практика на ВКС, обективирана в решение № 28/09.04.2014 г. по т.д. № 1948/2013 г. на II ТО и решение № 4/08.03.2021 г. по т.д. № 2940/2019 г. на II ТО.

При изложените доводи в касационна жалба формират искане за постановяване на акт, с който атакуваното решение да бъде допуснато до касационен контрол и отменено, като предявените искове бъдат уважени до пълния претендиран размер от по 100 000 лв., както и да бъдат присъдени сторените пред трите съдебни инстанции разноски.

От ответника по касация „ЗК Лев Инс“ АД не е подаден отговор.

„ЗК Лев Инс“ АД атакува решението на Апелативен съд Велико Т. в отменителната му част на основание чл. 281, т. 3 ГПК, считайки, че присъдените с него суми са недължими, алтернативно изключително завишени поради недоказаност на понесените морални вреди. Твърди, че обжалваното решение е неправилно постановено поради необоснованост и нарушение на материалния закон – чл. 52 ЗЗД, както и на съдопроизводствените правила. В изложението на основания за допускане на касационно обжалване поддържа приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради противоречие с ТР № 1/2018 г. по т. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС и ППВС № 4/1968 г. Формулира въпроси, които счита включени в предмета на делото и обуславящи мотивите на въззивната инстанция. Въпросите са следните:

1. „Как следва да се прилага принципът на справедливостта, въведен в чл. 52 ЗЗД при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя при определяне на дължими суми на родственици?“

2. „При изследване ведно с останалите конкретни икономически и социални условия съобразно датата на деликта - 2016 г., доколкото петитумът на иска е искане за присъждане на парична сума, дължима ли е и каква е справедливата сума на обезщетение в настоящия казус и на основание какви обстоятелства, свързани с личността на пострадалия и преживелия му роднината, следва да бъде определена?“

3. „Следва ли се присъждане на сума за обезщетение на лица от така разширения кръг до трето коляно и до къде следва да се приема за справедливо разширяване на посочения кръг правоимащи лица?“

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното:

Двете касационни жалби са подадени от легитимирани да обжалват страни в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване акт, поради което същите се явяват процесуално допустими.

Исковото производство е образувано по предявени от Т. Е. Д., Л. Г. Л. и Е. Д. Л. срещу „ЗК Лев Инс“ АД претенции за заплащане на обезщетение в размер на по 100 000 лв. за всеки от ищците за причинени им неимуществени вреди от смъртта на техния родственик Е. О. Д., настъпила вследствие ПТП на 08.10.2016 г.

С атакуваното в настоящото производство решение въззивният съд е приел, че предявените срещу застрахователното дружество искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховане са основателни до размер от 20 000 лв. и частично е отменил първоинстанционното отхвърлително решение. В мотивите на въззивното решение съдът е преценявал материалноправната легитимация на ищците с оглед т. 1 на ТР № 1/21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС и на база доказателствата по делото – свидетелски показания, е приел за доказана изключителната емоционална връзка между ищците и починалото лице, обусловена от израстването му в едно домакинство със своите леля, баба и дядо, с последните двама от които е живеел и до момента на смъртта си. При обосноваване размера на обезщетението по чл. 52 ЗЗД съдът е съобразил възрастта на починалия, неговото образование, обстоятелството, че е единствен внук, съответно племенник, на ищците, както и полученото от тях посттравматично стресово разстройство съгласно заключението на допусната от съда експертиза.

Не са налице твърдените от Т. Е. Д., Л. Г. Л. и Е. Д. Л. основания за достъп до факултативен касационен контрол на въззивното решение.

Въпрос първи е обусловен от оплакванията в касационната жалба, че въззивният съд не е обсъдил всички доводи, наведени във въззивната им жалба, и по-специално, че не е отчетен интензитетът, продължителността и характера на претърпените болки и страдания, изключително тежките в психологически аспект последици за ищците, както и социалният критерий за справедливост, което е довело до силно занижен размер на присъденото обезщетение. В противовес с твърденията на касаторите въззивният съд е обсъдил тези им възражения, като ги е намерил за основателни, отменяйки първоинстанционното отхвърлително решение. Дали въззивният съд правилно е интерпретирал установените по делото факти и дали изводите му удовлетворяват касаторите е без значение за позитивната селекция по чл. 288 ГПК /виж т. 1 от ТР № 1/2009 г. по т. д. № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/. От друга страна, въззивната инстанция е обсъдила самостоятелно събраните по делото доказателства, формирайки собствена преценка относно всички правнорелевантни факти по делото. Поради тези съображения не се констатира твърдяното отклонение от практика на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, което да мотивира достъп до касация.

Втори въпрос касае критериите, които съдът следва да съблюдава, за да формира извод за размер на обезщетението по чл. 52 ЗЗД така, че то да е справедливо. Размерът на застрахователните лимити в чл. 492, т. 1 КЗ не може да бъде съобразен като решаващ мотив за определяне на присъденото обезщетението за неимуществени вреди, доколкото въззивният съд е осъществил съвкупна преценка на редица обстоятелства – възрастта на починалия, житейските му перспективи, отношенията му с касаторите, психическото им състояние след настъпване на ПТП-то. Следва да бъде посочено, че въпросът всъщност представлява несъгласие с изводите на въззивния съд относно размера на определеното обезщетение по чл. 52 ЗЗД, но в производството по селекция на касационните жалби не може да бъде проверявана правилността на постановеното от въззивния съд решение, както беше посочено по-горе. Отделно, необходимо е да се има предвид и факта, че при определяне конкретните размери на обезщетенията, присъждани по реда на чл. 52 ЗЗД, съдилищата съобразят конкретните факти, които са различни по всяко дело.

Достъп до контрол по същество следва да се допусне по жалбата на „ЗК Лев Инс“ АД.

Формулираните от дружеството въпроси по същество се свеждат до един общ въпрос, свързан с предпоставките /критериите/ за определяне и присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинена при деликт смърт на други лица, извън очертания в ППВС № 4/61 г. и ППВС № 5/69 г. кръг. Въпросите удовлетворяват общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като са включени в предмета на делото и са относими към формирането на решаващия правен извод на въззивния съд, че ищците са активно материалноправно легитимирани да получат обезщетение за неимуществените вреди от причинената при ПТП смърт на техния внук, респ. племенник, от гледна точка на критериите, възприети в Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС. Предвид аргументите, с които въззивният съд е мотивирал извода си, че по отношение на ищците са изпълнени изведените от ОСНГТК на ВКС критерии, за да се направи изключение от правилото, че в случай на смърт право на обезщетение за неимуществени вреди имат само най-близките на починалия, посочени в ППВС № 4/61 г. и ППВС № 5/69 г., настоящият състав на ВКС намира за доказано твърдяното от дружеството касатор противоречие на въззивното решение със задължителната съдебна практика в Тълкувателно решение № 1/2016 от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС. Констатираното противоречие поражда необходимост от допускане на решението до касационен контрол в частта за уважаване на исковете по чл. 432, ал.1 КЗ в размер на 20 000 лв. Значимият за изхода на делото въпрос, прецизиран от касационната инстанция в съответствие с т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГК на ВКС, е: При какви предпоставки се присъжда обезщетение за неимуществени вреди от причинена чрез деликт смърт на други лица, извън кръга на най-близките на починалия по смисъла на Постановление № 4/25.V.1961 г. и Постановление № 5/24.ХІ.1969 г.

На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът „ЗК „Лев Инс“ АД следва да внесе държавна такса в размер на 1 200 лв.

С тези мотиви и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС