Определение № 135 от 17.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 53/2009 г.

Подадена е частна жалба от П. Л. Т. от гр. Я. срещу определението на Ямболския окръжен съд по ч. гр. д. № 500/2008 год., с приложено към жалбата изложение на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. След проверка, касационният съд установи следното: Д. О. е предявил срещу П. Т. иск по чл. 72 СК да му бъдат предоставени родителските права върху малолетното дете Д, родено от брака им, прекратен с развод. За разглеждането на иска е образувано гр. д. № 1404/2008 г. по описа на Ямболския районен съд, който с определение от 10. 11. 2008 г. е допуснал обезпечение на иска, чрез спиране на изпълнението по конкретно посочено изпълнително дело, образувано по изпълнителен лист, издаден въз основа на бракоразводното решение, с което родителските права върху детето Д. са предоставени на майката П. Т. Последната е подала частна жалба срещу определението на районния съд и образувано ч. гр. д. № 500/2008 г. по описа на Ямболския окръжен съд. С определение от 10. 12. 2008 г., което е обект на частната касационна жалба, Ямболският окръжен съд е потвърдил определението от 10. 11. 2008 г., като е изложил съображения, че наложеното обезпечение има временен характер и с оглед на момента и конкретните данни по делото, то съответства на принципа за защита на детето. Съгласно чл.274, ал. 3 ГПК, процесуална предпоставка за разглеждане по същество на частната касационна жалба срещу въззивното определение, с което се потвърждава допуснатото обезпечение и наложената обезпечителна мярка, е наличие на основанията на чл. 280, ал. 1 ГПК. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, представено от жалбоподателката Т., се твърди, че въззивният съд се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС, видно от приложените три решения на Върховния съд. Доводът на частната жалбоподателка е необоснован. Както е видно от представените решения на Върховния съд, допускането на обезпечение на иск за предоставяне на родителски права спрямо непълнолетно дете от брака, чрез спиране на изпълнението на решение, с което тези права са предоставени на другия родител, е възможно и допустимо от закона, с оглед интересите на детето. По настоящото дело, въззивният Ямболски окръжен съд е приложил точно закона и съдебната практика, като е потвърдил определението на първоинстанционния съд за допускане на обезпечение, с оглед на констатациите му, че това е в интерес на детето Д. Съдът е съобразил безспорно установените факти по делото, че от април 2008 г. детето живее при бащата Д. О., заедно с брат си М., другото дете от брака на страните, че от септември 2008 г. е ученик в училище в гр. С., че това фактическо положение първоначално е било прието без възражения и противопоставяне от майката Т. и едва след предявяване на иска от О. за родителските права върху детето Д., тя е образувала изпълнителното дело. С оглед на изложеното, касационният съд счита че не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК и определението на въззивния съд не подлежи на частно касационно обжалване. Върховният касационен съд