Определение № 60844 от 29.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2436/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Б. Б. Я., срещу решение от 17.01.20г. на СГС, постановено по в.гр.д. 5429/12г., с което е оставено в сила решение 04.08.2009г., постановено по гр.д. 5916/2006г. на СРС, ГО, 26 с-в, в частта, с която е признато за установено по отношение на касатора, че договорът за покупко- продажба, сключен на 07.09.2004г. с нот.акт №..., т..., рег.№ ..., дело №146/2004г. на нотариус Д. С., с рег.№ 267 на НК, с който С. Х. Я., чрез пълномощника си Б. Я. Х., продава на Б. Б. Я. следния недвижим имот: ап. .., в [населено място],[жк], бл. .. вх..., ет..., заедно с избено помещение №.. и таванско помещение №20, заедно с 1,169% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, е недействителен до размер на 1/3 ид.ч., тъй като пълномощното не е подписано от С. Я., по иска с правно основание чл. 42, ал.2 ЗЗД. В касационната жалба се твърди, че фактическият извод на въззивния съд за неистинското пълномощното е необоснован, тъй като съдът не е кредитирал две доказателства- първо, заключението на тричленната съдебно- почеркова експертиза, прието от въззивния съд, според което подписът на пълномощното най- вероятно е положен от С. Я., и второ, показанията на свидетелката Н. В. (нотариусът, който е заверели пълномощното, подписано от С. Я.). Освен това съдът не бил обсъдил свидетелските показания на Й. А. (изготвила текста на пълномощното и завела лично нотариуса и присъствала при подписване на пълномощното), както и показанията на свидетеля Ц. П. (пощальонът, който бил казал, че пенсионните картони са подписвани от сина на С. Я.- Б. Я.) и на свидетелката В. Х. (свидетелката била казала, че С. е искала да остави апартамента на Б., защото той се е грижил за нея). Касаторът твърди още, че въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, тъй като не бил определил по кой сравнителен материал да работят вещите лица- графолози, тъй като било установено, че пенсионните картони не носят подписите на С. Я.. В касационната жалба се съдържа и твърдение, че решението е недопустимо, тъй като съдът не бил конституирал всички наследници като задължителни другари. В изложението към жалбата се иска допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради вероятна недопустимост, заради неучастието по делото на задължителни другари, и искане по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по следните въпроси: „Следва ли съдът да определи по кой сравнителен материал да работи експертизата? Длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства по делото във връзка с доводите на страните, относими към правния спор?“. Настоящият състав на ВКС счита, че липсва основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като не се установява неучастие на задължителни другари по делото. От друга страна поставените въпроси не са обуславящи, защото и по двете тричленни почеркови експертизи вещите лица не са ползвали сравнителния материал от пенсионната преписка, а отговорът на другият въпрос не би довел до промяна в изхода на делото. Не се констатира вероятна недопустимост на решението, защото по делото са представени две удостоверения за наследници- първото е на С. Я., оставила като наследници синовете си М. Я., Х. Х. и Б. Я., и второто е на М. Я., оставил като наследници съпруга М. Я. и синове Я. Я., А. Я. и Л. Я.. Като ищци по делото участват всички наследници на М. Я., а ответници са приобретателят по сделката Б. Я. и другите двама синове на С. Я.- Х. Х. и Б. Я.. Видно е, че всички наследници на С. Я. са страни по делото, а касаторът не твърди за наличието на други наследници и не представя доказателства за това. Въпросът, поставен във връзка с твърдението за използване на негоден сравнителен материал в пенсионната преписка, не е обуславящ, защото и по двете тричленни почеркови експертизи вещите лица са констатирали, че подписите на С. Я. от пенсионната преписка се различават от всички останали нейни подписи, съдържащи се в сравнителния материал, поради което вещите лица не са ползвали пенсионната преписка за изготвяне на заключенията си- това обстоятелство е заявено изрично от тях и по двете експертизи. Вторият въпрос също не е обуславящ изхода на делото, защото, макар въззивният съд да не е обсъдил показанията на св. А., то това обстоятелство не би променило извода, че не е проведено пълно и главно доказване за установяване на автентичността на подписа върху пълномощното, а доказателствената тежест е на касатора Б. Я., като ищците могат да проведат само вероятно доказване на обратното, че пълномощното не е подписано от С. Я.. В случая решаващо за въззивния съд, за да приеме, че е вероятно подписът да не е на С. Я., са следните обстоятелства, посочени в решението: че тричленната съдебно- психиатрична експертиза заключава, че към момента на изготвяне на пълномощното (през 2004г.) С. Я. е страдала от напреднало оглупяване, съчетано с мозъчна атрофия, психичните и годности като памет, мислене, внимание, интелект са били дълбоко увредени, поради което не е могла да формира свободно воля. В решението на ТЕЛК от 24.01.2005г. е отбелязано, че заболяването е започнало през 2000г., като в последната година (2004г.) състоянието и се влошава, не може да се ориентира в дома си, не се сеща за храна и е изцяло обгрижвана от близките си. Същевременно вещите лица и по двете почеркови експертизи констатират, че не се установява подписите, поставени на документите, изготвени във връзка с процесната сделка, включително пълномощното, да са поставени от лице със здравословни проблеми. Подписите от 2004г. са обработени и усложнени, дори по- обработени от подписите, поставени от С. Я. преди заболяването (преди 2000г.). А обратно, при заболяването „гробална деменция“ би трябвало да има вълнообразно изписване на част от елементите на подписа и необосновани спирания. Освен това по категоричен начин е установена неистинност на подписа на С. Я., поставен под волеизявление за оттегляне на процесното пълномощно, отново с дата през 2004г.. По делото е приета тричленна почеркова експертиза пред първата инстанция, която категорично заключава, че подписът, поставен на пълномощното, не е на С. Я.. Новата тричленна експертиза, приета пред въззивната инстанция, дава само вероятен извод, че подписът е положен от С. Я.. А показанията на нотариус Н. В., която е заверила процесното пълномощно противоречат на показанията и, дадени пред прокуратурата за мястото, където е заверен подписа. При всичките тези обстоятелства, взети предвид от въззивния съд, показанията на св. А., която заявява, че е изготвила текста на пълномощното и е присъствала при подписване на пълномощното пред нотариуса, не са достатъчни, за да изключат вероятното доказване, проведено от ищците. Тези показания са с по- ниска доказателствена стойност, защото иначе св. А. би обвинила себе си и нотариус В. в извършването на престъпление (тя е заинтересована за една от страните съгласно чл.172 ГПК). В заключение, поради липсата на предпоставките от хипотезите на чл. 280, ал.2, пр.2 ГПК и на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК (последното основание във връзка с поставените въпроси), не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение. При този изход на спора в полза на ищците А. Я., М. Я. и Л. Я. следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция- по 2000лв. на всеки, представляващи платен адвокатски хонорар. Искането за присъждане на разноски в полза на Х. Х. е неоснователно, защото той не е насрещна страна на касатора, а е ответник по иска, каквото процесуално качество има и Б. Я.. Воден от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО