Определение № 60575 от 05.07.2021 г. на ВКС по гр. д. № 738/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. К. Р. и Г. С. Р., двамата от [населено място], подадена от пълномощника им адвокат А. Т., срещу решение №І-198 от 27.08.2020 г. по в. гр. дело №1314/2020 г. на Бургаския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 3639 от 17.12.2019 г. по гр. дело № 3198/2019 г. на Бургаския районен съд. С първоинстанционното решение са отхвърлени обективно съединените искове при условията на евентуалност, предявени от жалбоподателите против „Евробилд БГ“ ЕООД, [населено място], а именно: иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД за прогласяване нищожността на договора за покупко-продажба на 411.50/823 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор 07079.614.217, сключен с нотариален акт № 53 от 18.02.2019, т. І, н. д. № 46/2019 г. на нотариус рег. № 458, поради накърняване на добрите нрави, както и евентуалният иск с правно основание чл. 33, ал. 1, изр. първо ЗЗД за унищожаване на същия договор поради сключването му при крайна нужда и явно неизгодни условия за двамата продавачи-ищци. С решението първоинстанционният съд е осъдил М. К. Р. и Г. С. Р. да заплатят на „Евробилд БГ“ ЕООД сумата от 1500 лева, представляваща деловодни разноски.

Ответникът „Евробилд БГ“ ЕООД, чрез адвокат Г. К., оспорва касационната жалба и иска присъждане на направените разноски.

Въззивният съд е приел, че страните по делото са такива по сключен между тях договор за покупко – продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № .. от ..., т. .., н. д. № ../.. г. на нотариус рег. № 458, по силата на който ищците са прехвърлили на ответното дружество 411.50/823 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор ...за продажна цена в размер на 25 000 лева. Установено е като безспорно по делото и обстоятелството, че ищците М. К. Р. и Г. С. Р. са родители на Н. Р. – управител и едноличен собственик на капитала на ответното дружество „Евробилд БГ“ ЕООД. От представената справка от имотен регистър по партида на поземлен имот с идентификатор ..., се установява, че преди сключване на процесния договор, върху имота е наложена възбрана на основание обезпечителна заповед № 64/23.02.2018 г. на БОС, както и е учредена договорна ипотека в полза на кредитора А. Н. Р. върху 155/823 кв.м. идеални части от имота. По делото е приета икономическа експертиза, според която пазарната стойност на 1/2 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ... е в размер на 495 756 лева. При определяне на тази пазарна стойност не е отчетено наличието на учредена върху имота ипотека. По делото е установено, че на 08.11.2007 г. Юробанк и Еф Джи България АД е отпуснала на сина на ищците Н. Г. Р. банков кредит в размер на 170 000 евро. На същата дата той е превел сумата 164 500 евро на баща си Г. С. Р.. На следващия ден - 15.11.2007 г. ищецът Г. С. Р. е закупил идеални части от процесния поземлен имот /1/6 ид.ч. от 2/9 ид.ч/ от продавачите по тази сделка К. Р. и Н. А.. Ото показанията на свидетелите по делото се установява, че част от процесния имот е закупен от ищците със средствата от потребителския кредит, отпуснат на сина им. Сделката била сключена от Г. Р., тъй като същият в качеството си на съсобственик имал право на изкупуване по чл. 33 ЗС на продаваните идеални части. По този начин ищците придобили целият имот, като целта била след прекратяване на съсобствеността, имота да се предостави на строител за застрояването му срещу получаване на имоти от бъдещата сграда като обезщетение, от които щели да бъдат погасени на свой ред паричните задължения по взетите кредити.

Според въззивния съд нищожни поради противоречие с добрите нрави са сделките, които по своето явно съдържание, по външно установими мотиви за сключване противоречат на етичните правила, като не е необходимо страните по сделката да знаят за тези правила. Типичната форма на увреждане е нееквивалентността на престациите, на какъвто довод е основан и първият обективно съединен иск. Преценката за нееквивалентост може да бъде формирана въз основа изключително голяма разлика в престациите. Само наличието обаче на нееквивалентност на насрещните престации не е достатъчно, за да се стигне до извода, че сделката е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Известна обективна нееквивалентност е допустима, тъй като свободата на договаряне предполага преценката за равностойността на престациите да се извършва от страните с оглед техния интерес. При най-високата степен на нееквивалентност на престациите съществува такова съотношение, че едната от тях е незначителна и практически нулева. Тогава, ако сделката не е симулативна като прикриваща дарение, тя е нищожна поради противоречие с добрите нрави. В в настоящия случай, от събраните по делото доказателства се установява, че процесната сделка между страните е предхождана от редица правоотношения, свързани с придобиването на процесния имот и най-вече с осигуряването на финансови средства, необходими за закупуване на отделни идеални части от същия. Всички тези отношения неминуемо са дали своето отражение при определяне на продажната цена по процесния договор. Ищците в продължение на няколко години са извършвали редица правни актове, с цел да придобият изцяло собствеността върху имота. При извършването на преценка за несъответствие на насрещните престации, следва да бъде отчетено наличието на вещни тежести върху имота – договорна ипотека и възбрана. Неминуемо съществуваща ипотека върху имота, обезпечаваща задължение в размер на 200 000 евро се отразява негативно върху пазарната му стойност. Що се отнася до вписаната възбрана върху имота в полза на „Съни билдинг“ ЕООД, то макар по делото да липсват данни относно конкретния размер на вземането, обезпечено посредством тази тежест, това обстоятелство също води до занижаване стойността на имота и следва да бъде взето предвид при преценката дали е нарушена равностойността на престациите по договора. В случая, макар между продажната цена по процесния договор в размер на 25 000 лева и пазарната такава в размер на 495 756 лева, да съществува разлика от близо двадесет пъти, с оглед на установените между страните предхождащи отношения, преценени в тяхната съвкупност, а именно: наличието на близка роднинска връзка между ищците и управителя и едноличен собственик на капитала на дружеството, който е техен син; съществуващи помежду им отношения по предоставяне на финансови средства за придобиване на част от имота; вписаните тежести върху имота, както и установените общи намерения на страните за застрояване на имота, част от които е било и решението за прехвърляне на половината от имота на дружеството на сина на ищците, обуславят извод за неоснователност на твърденията за нищожност на договора, породи противоречие с добрите нрави, обусловено от липса на еквивалентност на насрещните престации.

Евентуалният иск с правно основание чл. 33, ал. 1 ЗЗД за унищожаемост на сделката, сключена от страна на продавачите при "крайна нужда", също е неоснователен. Крайната нужда е правна категория, чието значение се отклонява от гражданското разбиране на термина. Фактическият състав на понятието се състои от три елемента: 1.състояние на крайна нужда, определено от такова състояние на субекта, което го принуждава да сключи сделката, 2. наличието на причинна връзка между условието да се сключи сделката и самата сделка и 3. сделката да е сключена при явно неизгодни условия. Първите два елемента от фактическият състав не са установени. Ищците, в чиято тежест е възложено установяването на посочените по-горе предпоставки на иска, не са ангажирали доказателства, че единствената причина, поради която същите са продали имота на ответното дружество е състоянието на крайна нужда, в което са се намирали. Приема се за установено, че действителната цел, подтикнала ищците да сключат процесния договор, а именно в изпълнение на постигнато между тях от една страна, сина им Н. Р. и заемодателя А. Р. общо съгласие за възлагане на строителството на бъдещата сграда, предвидена за построяване в имота, при условие, че половината от имота бъде прехвърлен на дружеството на Н. Р.. Твърдяното от ищците състояние на свръхзадлъжнялост, в което се намирали към момента на сключване на продажбата, не води автоматично до извод и за състояние на крайна нужда. Наличието на задължения, при това с ненастъпил падеж към датата на договора и обезпечени с част от процесния имот, не предполага такова състояние на ищците, което да ги принуждава да сключат процесния договор, още по-малко причинната връзка между това състояние и самата сделка. Не се установява и третото условие от фактическия състав на иска по чл. 33, ал. 1 ЗЗД, а именно - явно неизгодни условия, тъй като, уговорената продажна цена в размер на 25 000 лева не може да бъде възприета нито като явно нееквивалентна престация, нито като явно неизгодна за продавачите, а определена при упражнена от страните свобода на договаряне и при отчитане на предходни отношения между страните.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба, са поставени следните въпроси в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК:

1. Може ли въз основа на обстоятелството, че пазарната цена на един недвижим имот е няколко пъти по-ниска от продажната цена, в случая 20 пъти, да се приеме, че е налице такава нееквивалентност на престациите по договора за продажба, която на това основание да обоснове накърняване на добрите нрави по чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД.

2. Какъв трябва да бъде размерът на отклонението между продажната цена и действителната пазарна стойност на недвижим имот, при преценка за наличието на еквивалентност на престации по една сделка.

3. Как следва да се преценява съотношението между данъчната оценка и действителната пазарна стойност на един недвижим имот, при преценка за наличието на еквивалентност в насрещните престации по една сделка.

Посочена е практика на ВКС.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба, е поставен и следният въпрос в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК: Близката родствена връзка между страните и отношенията помежду им имат ли значение при изследване на въпроса за еквивалентността на престациите, който въпрос при определени случаи на голяма разлика води до накърняване на добрите нрави по чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД. В случай, че отговорът е положителен, какви са критериите, при които следва да се определи рамката на добрите нрави и излизането от същата.

Твърди се, независимо от горните хипотези, че е налице предпоставката за достъп до касация по чл. 280, ал. 2 ГПК, тъй като обжалваното въззивно решение е очевидно неправилно.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на решение №І-198 от 27.08.2020 г. по в. гр. дело №1314/2020 г. на Бургаския окръжен съд.

Допускането на касационно обжалване на въззивното решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС – т. 1, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Жалбоподателят е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на делото. След измененията на ГПК с бр. 86 от 2017 г. на ДВ, касационно обжалване може да бъде допуснато и на основание чл. 280, ал. 2 ГПК, независимо от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради вероятната нищожност или недопустимост на решението или очевидната му неправилност.

Повдигнатите въпроси са от значение за изхода на делото, но те са решение в съответствие със задължителната практика на ВКС, включително и тази, посочена от касатора. Според решение №241 от 15.01.2021 г. по гр. дело №3796/2019 г. на ВКС, IV г.о. нееквивалентността на насрещните престации по един двустранен възмезден договор, наведена от ищеца като основание на иска му за недействителност/нищожност на договора, може да съставлява накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД. В тази връзка следва да се има предвид и принципа на свободата на договаряне (чл. 9 от ЗЗД), съгласно който страните по договора могат да определят вида и размера на насрещните си престации, при които волеизявленията им съвпадат, стига това да не противоречи на повелителни норми на закона и на добрите нрави. В този смисъл, накърняване на добрите нрави е налице единствено при прекрачване на разумната граница на свободата на договаряне, при такава съществена нееквивалентност на насрещните престации, при която едната от тях е пренебрежимо малка в сравнение с другата – дотолкова, че с това се нарушават общоприети морални норми, въплъщаващи общественото понятие за справедливост. Преценката за това не се ограничава единствено до сравняване на насрещните престации по договора, а обхваща и всички останали обстоятелства, установени по делото във всеки един конкретен случай, които са от значение за изясняване на действителните отношения между страните, включително – техните мотиви да сключат договора именно при значителна неравностойност на насрещните престации по него. В този смисъл случаите, когато едната от страните по договора е мотивирана от обективното си състояние на крайна нужда, за да го сключи при очевидна нееквивалентност на нейната престация, значително надхвърляща стойността на насрещната престация на другата страна по договора, няма да е налице накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, а ще е налице основанието за унищожаване на договора по чл. 33, ал. 1 от ЗЗД.

Обжалваното решение не е очевидно неправилно съобразно самостоятелното селективно основание на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. От съдържанието му не се констатира нито превратно прилагане на материалния закон, нито груби нарушения на правилата на формалната логика. Очевидната неправилност на постановените от въззивните съдилища решения, въведена от законодателя като самостоятелно основание за достъп до касационно обжалване (ЗИДГПК, обн. в ДВ бр.86/2017г.), не е тъждествена с неправилността, произтичаща от предвидените в чл.281, т.3 ГПК основания за касационно обжалване. За да е очевидно неправилно по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК, въззивното решение трябва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол по чл.290, ал.2 ГПК проверка за обоснованост и съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона - материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само в случай, че въззивният акт бъде допуснат до касационен контрол в някоя от хипотезите на чл.280, ал.1 ГПК. Обжалвано въззивно решение не е очевидно неправилно, защото не е постановено нито в явно нарушение на закона (contra legem), нито извън закона (extra legem), нито изводите на съда са явно необосновани с оглед правилата на формалната логика.

Съобразно изхода на спора, на ответника „Евробилд БГ“ ЕООД трябва да се присъдят 500 лв. разноски за адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІII г.о.