Определение № 3378 от 18.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3807/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Р. Я. П., чрез адв. П. С. М., срещу решение № 166 / 25.06.2025 г. по възз. гр. д. № 153/2025г. на Окръжен съд- Смолян, с което е потвърдено решение № 502/30.12.2024 г. по гр. д. № 1192/2023 г. на Смолянския районен съд за отхвърляне на предявения от Р. Я. П. срещу М. Я. С. иск за делба на сгради с идентификатори № *; № *и № *, построени в поземлен имот идентификатор *по КККР на [населено място].

Касационната жалба съдържа оплаквания за неправилност на въззивното решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост. Сочат се основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.3 и ал.2, предл. трето ГПК за допускането му до касационно обжалване.

На основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК се иска допускане до касационно обжалване по следните въпроси:

1 .Когато родител пусне да живеят в своята къща /недвижим имот сина си и дъщеря си без формално и фактически да им предава владение и без да им прави неформална/формална делба, приложима ли е презумпцията на чл. 69 ЗС? Ако е приложима възможно ли е на база на нея синът му да придобие собственост по давност и следва ли същият да демонстрира пред сестра си и/или баща си фактическата си власт и намерение за своене? Ако не е приложима презумпцията на чл.69 ЗС, какво трябва да изследва съдът и да прецени дали е налице, за да приеме, че единият от тях е придобил собствеността по давност?

2. Когато ответник по делото твърди, че се позовава на давност, той следва ли да посочи начален момент на тази давност и краен момент ? Ако не посочи период на твърдяна давност следва ли съда да му укаже да посочи такъв или следва ли да остави отговора на исковата молба без движение до отстраняване на този пропуск?

3. Когато в Агенция по кадастъра две сгради съществуват като жилищни многофамилни и вещо лице по делото след оглед на същите посочва и потвърди, че всяка сграда е многофункционална и многофамилна и че всяка сграда има повече от едно жилище, задължен ли е съдът да изследва чрез допълнителна или повторна експертиза колко са на брой всички самостоятелни обекти в двете сгради /дори и те да са функционално свързани само и единствено на второ ниво/ с цел преценка дали само някой от самостоятелните обекти в сградите могат да се придобият по давност при направено такова твърдение?

4. Как съдът следва да приема изпратено уведомление от един съсобственик до друг съсобственик, в което уведомление се прави претенция за собственост на наследствени имоти/къща, което уведомление е получено лично от съсобственика, но след неговото получаване от негова страна има пълно бездействие и липса на противопоставяне на искането направено с уведомлението?

5.Когато ответник твърди давност и на база на това от страна на ищеца има твърдение за прекъсване на тази давност, следва ли съдът да осигури възможност на ищеца да събере и представи доказателства за това прекъсване на давността, дори и включително чрез разпит на свидетел пред втора инстанция по делото?

Постъпил е писмен отговор от М. Я. С., чрез адв. М. М., с който се оспорва наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване, а по същество е оспорена и основателността на жалбата.

Касационната жалба е допустима. Същата е подадена от легитимирано лице /ищец по делото/, в срока по чл. 283 ГПК и срещу решение на въззивен съд, постановено по иск за делба на недвижими имоти, което съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК подлежи на касационно обжалване.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд на основание чл. 272 ГПК е препратил към мотивите на първоинстанционното решение, като е изложил и собствени мотиви. Приел е за установено от фактическа страна, че страните са брат и сестра и са наследници на Я. К. С., починал на 14.11.2017г. и на Е. С. С., починала на 10.10.2022г.

С нотариален акт №361, н. д. №733/1974г. Я. К. С. е признат за собственик по давностно владение и покупко- продажба на 1/2 ид.част, равняваща се на 350 кв.м. от дворно място, представляващо имот пл. №*, образуващо парцел * в кв.***по регулационния план на [населено място], ведно с половината от югозапад от двуетажна жилищна сграда и 1/2 ид.част от общите части от сградата.

С нотариален акт №117, н.д. № 114/2021г. Е. С. е прехвърлила на сина си М. С. своите 4/6 ид. ч. от сграда с идентификатор *по КККР на [населено място], построена в поземлен имот с идентификатор *.

На 17.08.2022г. Е. С. с нотариален акт №110, н. д. №294/2022г. е прехвърлила на М. С. своите 4/12 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор ***по КККР на [населено място].

Въз основа заключението на съдебно- техническата експертиза е прието за установено, че съществува като самостоятелна сграда с идентификатор *жилищна сграда- многофамилна, но не са нанесени самостоятелни обекти в сградата, защото не е изпълнена процедурата по ЗУТ,за обособяване на самостоятелни обекти. Построена е преди 07.04.1987г., без строителни книжа, видно от удостоверение по §16, ал.1 от ПР на ЗУТ на община Смолян. Тя е югозападната половина от двуетажна полумасивна жилищна сграда, а югоизточната част е сграда с друг идентификатор. Сграда с идентификатор *е изпълнена по одобрен инвестиционен проект от 1979г. за пристройка

Сградите с идентификатори *и *са функционално свързани от 1979г. Двете сгради са многофункционални ,с повече от едно жилище. Сградата с идентификатор ***има самостоятелен вход от север, а сграда №3 също има отделен вход.

Сграда с идентификатор ***е с предназначение селскостопанска сграда на две нива - първо ниво-масивно, второ ниво - развита лека дървена конструкция с вход за всяко ниво. Тя също е включена в удостоверението по §16, ал.1 от ПР на ЗУТ, но е записано, че е на един етаж.

Въззивният съд е посочил, че от приложения към исковата молба проект се установява, че сгради №2 и №3 нямат самостоятелно предназначение и на практика не могат да съществуват самостоятелно. Вторите етажи на двете сгради са функционално свързани и образуват едно жилище. На първия етаж от пристроената сграда са обособени две самостоятелни жилища - жилище в старата част и жилище в пристройката, като за двете жилища се влиза от един вход.

При така приетото за установено, въззивният съд е счел за правилен извода на първоинстанционния съд, че двете жилищни сгради №2 и №3 са функционално свързани и независимо че са с отделни идентификатори,те не са самостоятелни обекти на правото на собственост, като пристройката представлява част от основната жилищна сграда, което налага извода, че собствеността на пристройката следва тази на основната сграда.

Прието е за установено че през септември 1979г. ищцата Р. П. е сключила брак с Б. П., а ответникът М. С. сключил брак през 1980г. Семейството на М. С. заживяло в една стая на втория етаж от старата жилищна сграда, където във втората стая живеел дядото на страните, защото пристройката все още не е била завършена. Волята на бащата на страните- Я. С. е била да построи нова сграда за дъщеря си Р., а старата сграда с пристройката и имота на [улица] да останат за сина му М. С..

Въззивният съд е приел, че от всички писмени и гласни доказателства се установява, че владението върху претендираните за делба сгради е предадено на М. С. от родителите на страните по делото- Я. С. и Е. С. приживе, още през 1995г. и тези сгради са владени от М. С. и неговото семейството явно, непрекъснато и безспорно като собственици повече от 10 години, поради което и М. С. ги е придобил на основание давностно владение. Щом владението е било непрекъснато и М. С. никога не е отстраняван от владението на имота, то кавгите между брат и сестра и претенциите не могат да го смутят.

За неоснователен е счетен доводът на Р. П., че М. С. не е владелец, а държател на процесните три сгради. Прието е от въззивния съд, че в случая не се касае за владение на сънаследствен имот, а за владение на имоти, предадени от родителите на страните по делото приживе - от 1995г., когато Р. П. и семейството й се преместват да живеят в новата къща, поради което и не е било необходимо демонстриране на намерение за своене спрямо ищцата. Освен това в случаите, при които съсобственикът е започнал да владее своята идеална част, упражнявал е фактическа власт върху вещта на основание, което изключва владението на останалите, вече намерението му за своене се предполага и е достатъчно само да докаже че е упражнявал фактическа власт върху целия имот /трите сгради/ в срока по чл.79 ЗС. Въззивният съд се е позовал и на разрешението, дадено в Тълкувателно решение №1/06.08.2012г. по тълк.д. №1/2012. на ОСГК на ВКС.

При тези мотиви на въззивния съд не са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.3 и ал.2, предл. трето ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.

Иска сe допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради противоречие с практиката на ВКС – решение № 196/ 18.03.2019г. по гр. д. № 137/2018 г. на ВКС, първо г. о. и решение № 291/09.08.2010 г. по гр. д. №859/2009 г. на ВКС, второ г. о. В изложението към касационната жалба не е формулиран правен въпрос (материален или процесуален) като общо основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, по който въззивният съд да се е произнесъл в противоречие с посочената практика на ВКС. В изложението са развити подробни съображения за неправилност на въззивното решение, без да е поставен конкретен правен въпрос. Съгласно приетото в т.1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол без да бъде посочен правен въпрос. Посочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело и обусловил решаващите изводи на съда е задължение на касатора. Касационният съд има правомощие да квалифицира и конкретизира, но не и да извежда правния въпрос от доводите в касационната жалба и изложението по чл. 284, ал. 3, т.1 ГПК. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело е основание за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Наред с горното цитираните от касатора решения са неотносими към настоящия спор, защото в тях са разгледани различни хипотези.

В решение № 196 от 18.03.2019 г. на ВКС по гр. д. № 137/2018 г., I г. о. е даден отговор на въпроса може ли едно лице да придобие по давност недвижим имот, който ползва със съгласие на собственика или носителя на вещно право на ползване, без да е демонстрирало пред него трансформиране на държането във владение. Разяснено е какво представляват търпимите действия, както и че те не са фактическа власт и не могат да служат за основание за придобиване на владение.

В решение № 291/09.08.2010 г. по гр. д. №859/2009 г. на ВКС, второ г. о. е прието, че за да промени държанието във владение държателят трябва да демонстрира промяна в намерението за своене на имота, която да е открито демонстрирана спрямо собственика.

В настоящия случай въззивният съд не е приел, че ответникът е извършвал търпими действия, или че е бил държател и въпреки това да е счел за основателно направеното от него възражение за изтекла придобивна давност. Мотивите на въззивния съд са, че наследодателите на страните приживе са предали на ответника владението върху спорните сгради и от този момент той е установил самостоятелно владение върху тях и ги е придобил по давност. Несъгласието на касатора с тези изводи на въззивния съд не може да обоснове допускане до касационно обжалване, защото касае правилността на изводите на въззивния съд, която не подлежи на проверка в производството по чл. 288 ГПК.

По въпросите, по които се иска допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК:

Първият въпрос, така както е формулиран, е фактически, а не правен и отговорът му изисква проверка и анализ на събраните по делото доказателства и съответно правилността на направените от въззивния съд изводи, каквато не се извършва в производството по допускане на касационно обжалване. Освен това въпросът е предпоставен от допускане, че по делото е прието, че не е установено предаване на владението, а в случая въззивният съд е приел тъкмо обратното – че владението е било предадено, т.е. въпросът не е и изведен от мотивите на въззивното решение.

Не може да послужи за допускане до касационно обжалване вторият поставен въпрос. В отговора на исковата молба, постъпил в съда на 26.02.2024г. /л. 59-60 от първоинстанционното дело/, ответникът е посочил, че приживе родителите му са извършили разпределение, като са уведомили бъдещите наследници за волята си и ответникът е упражнявал владение върху делбените имоти в продължение на повече от 30 години. Т.е. началният момент на владението е конкретизиран в достатъчна степен и съответно поставеният въпрос е неотносим към настоящия спор.

По третия въпрос, касаещ задължението на въззивния съд да назначи вещо лице, не следва да се допуска касационно обжалване, защото не е от обуславящо значение за крайния изход от спора. Установяването от какви самостоятелни обекти се състоят сградите, предмет на спора, не би се отразило върху извода за неоснователност на иска за делба, при приетото от въззивния съд, че наследодателите на страните са предали владението върху спорните сгради на ответника и той ги е придобил по давност.

Неотносим към спора е четвъртият въпрос, защото въззивният съд не е приел, че страните по делото са били съсобственици на основание наследство и съответно не се е произнасял по въпроса за придобиване по давност на частта на сънаследник, вкл. и за значението на уведомление, с което съсобственик заявява правата си върху съсобствени имоти.

Не следва да се допуска касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК и по петия поставен въпрос, отнасящ се до приложението на чл. 266 ГПК. По него е налице трайна и безпротиворечива практика на ВКС, която не се нуждае от осъвременяване и с която въззивният съд се е съобразил. Приема се в практиката на ВКС, че разпоредбата на чл. 266, ал. 2, т. 1 ГПК дава възможност по изключение във въззивното производство да се твърдят нови обстоятелства и да се сочат нови доказателства, само ако страната не е могла да ги узнае, посочи и представи до подаване на жалбата. В случая въззивният съд е отказал събиране на доказателства, приемайки, че са преклудирани, т.е. съдът е приел, че не е налице законовото изключение за допускане на доказателства пред въззивната инстанция.

Не следва да се допуска касационно обжалване и на основание чл. 280, ал.2, предл. трето ГПК. Въззивното решение не е очевидно неправилно. Същото не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постанови решението си, съдът е приложил относимите към спора норми в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани. Доводите, с които е обосновано основанието на чл. 280, ал.2, предл. трето ГПК, са за погрешно прилагане и тълкуване презумпцията по чл. 69 ЗС. По съществото си те съставляват оплакване за неправилност на въззивното решение – касационно основание по чл. 281, т.3 ГПК и не обосновават наличие на основание за допускане до касационен контрол по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК.

Не са налице и останалите основания по чл. 280, ал. 2 ГПК за служебно допускане на касационното обжалване на решението: Няма вероятност решението да е нищожно или недопустимо. Същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба и по предявения иск, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането му.

При този изход на спора в полза на ответника по касационната жалба следва да се присъдят направените в настоящото производство разноски в размер на 920,33 евро, представляващи равностойността на заплатените от него 1800 лв.

По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение