Определение № 60325 от 27.09.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3323/2021 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба с вх. № 737/05.07.2021 г. на „ЧЕЗ Електро България“ АД, чрез юрисконсулт Л. М., срещу въззивно определение № 63/22.06.2021 г., постановено по възз. ч. гр. д. № 418/2021 г. на Софийския окръжен съд, с което е потвърдено определение от 01.04.2021 г. по гр. д. № 41/2021 г. по описа на Районен съд – Ихтиман, в частта, с която е прекратено като недопустимо производството по гр. д. № 41/2021 г. по иска за установяване дължимостта на вземане за сумата 2 144,81 лева по издадена фактура № [ЕГН]/29.02.2016 г. Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е незаконосъобразно, тъй като съдът неправилно е отказал да спре производството на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, поради наличие на висящо дело по преюдициален въпрос – установяване несъществуване на вземането, предмет на положителен установителен иск, предявен по гр. д. № 41/2021 г. по описа на Районен съд – Ихтиман, а вместо това е постановил определение, с което е прекратил производството по делото в тази му част. В изложението си касаторът сочи основанието по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК за допускане на касационния контрол по следния въпрос: спорът по отрицателен установителен иск на длъжника срещу кредитора, преюдициален ли е по отношение на спора по заведения по-късно положителен установителен иск от кредитора срещу длъжника за същото вземане и кой е приложимият процесуален ред – този по чл. 126 ГПК, или този по чл. 229, ал.1, т. 4 ГПК. Ответникът по жалбата – П. С. Г., чрез адв.В. Т.-В., в писмен отговор изразява становище за недопустимост и за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и от надлежна страна в процеса, но същата е процесуално недопустима за разглеждане на основание чл. 274, ал. 4, вр. с чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. Съгласно чл. 274, ал. 4 ГПК не подлежат на касационно обжалване определения, постановени по дела, решенията, по които са изключени от касационен контрол, а според разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК (ЗИД на ГПК - ДВ, бр. 8/2017 г.) не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. – за граждански дела и до 20 000 лева – за търговски дела. В случая, предмет на производството е предявен от „ЧЕЗ Електро България“ АД установителен иск с посочена цена - 2 144,81 лв., претендирана като дължима сума по издадена фактура № [ЕГН]/ 29.02.2016 г., с оглед на което въззивното решение, което би било постановено по този иск, не подлежи на касационно обжалване. Предвид това, частната касационна жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане. В писмения отговор на ответника по частната касационна жалба е направено искане за разноски, но тъй като доказателства за направени разходи не са представени, то такива не се присъждат. Мотивиран така, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение