Определение № 703 от 02.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4616/2014 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма] чрез срещу постановено по реда на чл. 248 ал.1 ГПК определение №276 от 28.04.2014г на Сливенски окръжен съд ,с което по молба на въззивника ,понастоящем жалбоподател, е отказал да измени поради прекомерност на разноските за адвокатска защита постановеното въззивно решение №321от 21.02.2014 г по гр.дело №441/2013г. в частта, с която [фирма] е осъдено да заплати 1500 лева разноски за адвокат на въззиваемата страна В частната жалба се поддържа, че постановеното определение е неправилно ,тъй като дори да се приемат мотивите на съда за степента на фактическа и правна сложност на делото в първоинстанционното производство ,то това не може да се твърди за въззивното производство ,в което не са въвеждани нови обстоятелства и доказателства не са събирани ,защитата на ответника не е правила нови възражения ,което не обосновава извод за сложност и съдът неправилно е оставил без уважение възражението за прекомерност.Приложено е и изложение съгласно чл. 280 ал.1 ГПК. Ответникът по частната жалба С. В. В. е заявил писмен отговор, с който оспорва доводите по частната жалба. Доводът за прекомерност е неоснователен,възнаграждението съответства на извършената адвокатска работа пред двете инстанции Съдът, след като обсъди направените оплаквания и прецени обстоятелствата по делото, намира частната жалба за допустима по реда на чл. 274 ал.2 ГПК ,предвид указанията по т.24 от ТР №6/2012 ОСГТК на ВКС, Разгледана по същество, същата е неоснователна С обжалваното определение въззивният съд се е произнесъл по искане на основание чл. 248 ГПК за изменение на въззивното решение в частта за разноските, ,мотивирано с прекомерност на адвокатско възнаграждение от 1500 лева, като правилно е намерил искането за намаляването му за неоснователно. Не може да се приеме тезата на жалбоподателя, че при въззивно обжалване преметът на делото изключва извод за фактическа и правна сложност, щом не се са събирани нови доказателства и въззиваемата страна не е правила „нови възражения” Действително, платеният от ответната страна адвокатски хонорар не е в размер на минималния от по действащата наредба №1/2004г на Висш АС от 866 лвс оглед на имуществения интерес, но не го надвишава в степен, която да позволи извод за прекомерност, при положение в спора е разрешен въпроса за основанието да се търси пълна имуществена отговорност за вреди, че адвокатската защита на ответника е реализирана с подаване на отговор на въззивната жалба, явяване в съдебно заседание пред втора инстанция, становище по доклада ,защита срещу процесуалните искания на въззивника за допускане на доказателства в това заседание, както и пледиране по същество. Фактическата и правна страна на спора по делото с оглед на неговата сложност, а не само с оглед наличието или липсата на изтъкнати пред въззивния съд нови обстоятелства или допускане на нови доказателства, е преценена съответно. По изложените съображения Върховният касационен съд ІІІ г.о