Определение № 50766 от 27.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1230/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е осъдителното решение № 1862/ 10.12.2021 г. по гр.д. № 1944/ 2021 г. в частта, с която Варненския окръжен съд, след съответно изменение на първоинстанционното решение, уважава исковете на С. С. Д. срещу Военно формирование 36940, както следва: · до размер на сумата 19 521.52 лв. – обезщетение за положения труд от военнослужещия, превишаващ нормативно определените 24-часови дежурства по ВМС с вертолет AS565МВ, некомпенсиран с почивки, в периода м.01.2017 г. – м.06.2018 г., ведно със законната лихва от 02.12.2019 г. и · в размер на сумата 2 056.00 лв. – възнаграждение за положените дежурства по ВМС с вертолет АS565МВ за същия период, ведно със законната лихва от 02.12.2019 г. Решението се обжалва от Военното формирование с искане да бъде допуснато до касационен контрол по следните правни въпроси: 1. В кой момент възниква правото на заплащане на обезщетение на военнослужещ, положил труд повече от нормативно определения при даване на 24-часови дежурства, некомпенсиран с почивка? 2. Погасява ли се правото на компенсация с почивка при даване на 24-часови дежурства и ако да – трансформира ли се това право в право на вземане или в право на служителя да изисква да му бъде осигурена компенсация с почивка? 3. Има ли право военнослужещия да изисква да му бъде осигурена компенсация с почивка, ако същата не му е осигурена в съответните срокове? 4. На мястото на кое, погасено вече право, възниква правото на заплащане на обезщетение на военнослужещ, положил труд повече от нормативно определения при даване на 24-часови дежурства, некомпенсиран с почивка? 5. Следва ли ползваните компенсации, които не се отнасят за наряди за настоящия или предходния месец да се отнесат към старите задължения, включени в процесния период? 6. От кой момент започва да тече погасителната давност за спорните обезщетения, включително и в случаите на прекратено служебно правоотношение? 7. Следва ли ползваните компенсации, които не се отнасят за дежурства за настоящия или предходния месец, да се отнесат към най-старите задължения, включени в процесния период? 8. Какъв следва да е размерът на часовете за компенсация при некомпенсирани делнични дежурства, от който пряко зависи и размерът на претендираните парични суми – с 16 часа, или с 8 часа? Касаторът счита въпросите обуславящи решението (общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол) и твърди, че начинът, по който въззивният съд им е отговорил, противоречи на конкретни решения на ВКС (допълнителната по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК). По същество се оплаква, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. Претендира разноски пред настоящата инстанция. От ответника по касация С. С. Д. не е постъпил отговор. Касационният състав намира жалбата с допустим предмет. Делото е гражданско по смисъла на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, с цена на иска над 5 000 лв. Подадена е от процесуално легитимирана страна. Касатор е ответникът, който обжалва въззивното решение в осъдителните части. Спазен е срокът по чл. 283 ГПК. Налице са и останалите предпоставки за редовност и допустимост на жалбата, но сочените основания за допускане на касационния контрол липсват. Съображенията са следните: За да постанови решението, въззивният съд е приел, че в релевантния период ищецът е бил на служба в ответното военно формирование, а със заповед от 29.05.2018 г. министърът на отбраната прекратява договорът за военна служба с ищеца. Въззивният съд е приел, че ищецът е военнослужещ, изпълнявал длъжността заместник-началник на щаба по техническата подготовка. Намерил е, че в релевантния период ищецът е положил труд, повече от нормативно установените 24 часови дежурства по ВМС с вертолет АS565МВ, който не е компенсиран с почивка по предвидения за това законов ред, а за труда, положен в нормативно установените 24 часови дежурства по ВМС със същия вертолет, не му е платено възнаграждение. Установил е размерът на дължимото, но неплатено възнаграждение за положените дежурства в нормативно установените 24-часови периоди, да възлиза на сумата 2 056.00 лв., а обезщетението за положения труд над нормативно установените 24 часови дежурства, некомпенсиран с почивка по предвидения за това ред, да възлиза на сумата 19 521.52 лв. Провел е разграничение между обезщетението, което ищецът претендира, а ответникът му дължи, за 2 208-те часа труд над нормативно установените 24-часови дежурства, който не е бил компенсиран с почивка, и възнаграждението за извънреден труд, чието заплащане е уредено в чл. 194, ал. 3 и ал. 4 и чл. 196 ЗОВСРБ, каквото ищецът не претендира. Намерил е, че възражението за погасителна давност, направено от ответника, се отнася единствено до иска за обезщетение. Приел е, че тя има за начало момента на прекратяване на трудовото правоотношение – 29.05.2018 г., тригодишна е, но към 02.12.2019 г. – датата на предявения иск не е изтекла. При тези мотиви на въззивния съд настоящият състав приема, че повдигнатите въпроси се съотнасят единствено към частично уважения иск с въззивното решение – за присъденото обезщетение в размера от 19 521.52 лв. за положения труд от ищеца-военнослужещ, превишаващ нормативно определените 24-часови дежурства по ВМС с вертолет AS565МВ, некомпенсиран с почивки, в периода м.01.2017 г. – м.06.2018 г. Основанието на това вземане, неговата изискуемост и начало на погасителната давност, включително разграничаването му от вземането за извънреден труд, са изяснени с ТР № 6/ 11.02.2022 г. по тълк. дело № 6/ 2017 г. ОСГК на ВКС. Повдигнатите от касатора въпроси № 1, 2, 3 4 и 6 са относими към тези, изяснени с тълкувателното решение въпроси, а начинът, по който въззивният съд им е отговорил, им съответства. Следователно по тези въпроси, въпреки че е налице общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, е изключена допълнителната по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационния контрол. Решенията на Върховния касационен съд, с които касаторът я обосновава, тълкувателният акт квалифицира като неправилна и изостави. Останалите повдигнати въпроси № 5, 7 и 8 не обуславят решението. Първите два не кореспондират с мотивите, поради които въззивният съд е уважил иска за обезщетение частично, а последният не само поради това, но и защото се свежда до чисто фактически твърдения, с които ответникът е обосновал възражения по оспорения по размер иск, които въззивният съд е намерил за несъответни на приложената нормативна уредба. Следователно по тази група въпроси е изключена общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол. При този изход на делото и по аргумент от обратното на чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на касатора остават разноските, които е направил пред Върховния касационен съд. При тези мотиви, съдът