Определение № 961 от 29.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 275/2011 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Постъпила е касационна жалба от М. П. М. от [населено място], Софийска област, срещу решение от 27.10.2010г., постановено по гр.д.№620/2010г. на Софийски окръжен съд, в частта, с която след частична отмяна на бракоразводното решение от 02.03.2010г., постановено по гр.д.№283/2009г. на Елинпелински районен съд е обявено, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има съпругът М. М. и в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за издръжката на малолетното дете П.. Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Постъпил е писмен отговор от Д. Д. М./И./, която лично и като законен представител на малолетното дете на страните П., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването, с обжалваем интерес над 1000лв. и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира: С обжалваното въззивно решение е обявено, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има съпругът М. М. и в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта за издръжката на малолетното дете П.. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателят не е посочил материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, съгласно ТР №1/2009г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГК на ВКС. Отделно, не е конкретизирано на разрешенията по кой от въпросите в посочените постановления на Пленума на ВС, касаторът счита, че противоречи въззивното решение. Възпроизведени са доводи от касационната жалба, които не са относими към достъпа до касационно обжалване, а към основанията за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 от ГПК. По тях касационната инстанция се произнася само ако бъде допуснато касационно обжалване. С оглед изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение