Определение № 17 от 08.01.2016 г. на ВКС по т. д. № 3656/2015 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба от [фирма] [населено място] срещу определение № 2354/26.08.2015 г. по ч. т. д. № 2705/2015 г. на Софийски апелативен съд, търговско отделение, шести състав, в частта, с което е отменено частично определение № 2209 от 22.05.2015 г. на Б. по т. д. н. № 766/2015 г. и на основание чл. 629а, ал. 1, т. 1 ТЗ е допуснато обезпечение на предявената от [фирма] срещу [фирма] молба по чл. 625 ТЗ за откриване производство по несъстоятелност на длъжника чрез назначаване на временен синдик с правомощия по чл. 635, ал. 1 ТЗ. Частният жалбоподател счита, че определението е неправилно, по изложени в жалбата съображения. Поддържа, че същото подлежи на касационен контрол, по аналогия с разпоредбата на чл. 396, ал. 2 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК сочи наличието на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Моли за отмяна на атакувания съдебен акт, ведно с произтичащите от това правни последици. Ответната страна – [фирма] [населено място] с писмен отговор изразява становище за недопустимост на постъпилата частна жалба. Изложени са и доводи за нейната неоснователност. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като взе предвид изложеното в жалбата и провери данните по делото, приема следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, но същата е процесуално недопустима. С разпоредбата на чл. 613а, ал. 1 ТЗ законодателят е регламентирал изчерпателно кои от постановените от окръжните съдилища решения и определения в производството по несъстоятелност подлежат на обжалване по общия ред на Гражданския процесуален кодекс. Актовете на окръжните съдилища извън посочените в цитираната норма подлежат на обжалване само пред съответния апелативен съд – чл. 613а, ал. 3 ТЗ. В конкретния случай постановено от ОС [населено място] определение по чл. 629а ТЗ е обжалвано пред САС, който е проверил законосъобразността му и постановеният от него съдебен акт е окончателен, на основание чл. 613а, ал. 1 ТЗ, както правилно е посочено в него. Аргументи от разпоредбата на чл. 396, ал. 2, изр. посл. ГПК в противния смисъл не могат да се черпят. Процесуалните норми на ТЗ относно несъстоятелността са специални спрямо тези на ГПК /вж. чл. 621 ТЗ/, същевременно разпоредбата на чл. 613а ТЗ отчита и съкратените срокове за развитие на това производство. С оглед изложеното, подадената частна жалба се явява недопустима и не подлежи на разглеждане, в какъвто смисъл е и константната практика на ВКС, ТК, изразена в определение № 713/14.10.14 г. по ч. т. д. № 2163/14 г., І ТО, определение № 122/25.02.2015 г. по ч. т. д. № 414/15 г., ІІ ТО, определение № 270/01.06.15 г. по ч. т. д. № 1337/15 г., ІІ ТО, определение № 402/14.07.2015 г. по ч. т. д. № 1356/2015 г., ІІ ТО, определение № 611/29.10.15 г. по ч. т. д. № 2889/15 г., ІІ ТО и др. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение