Определение № 1068 от 08.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3244/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационни жалби, подадени от Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество /сега, Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество /КОНПИ//, чрез процесуалния представител ст. инспектор М.Т., и от Д. Ц. Д. и Д. Л. Д., чрез пълномощниците им - адв. В.И. - К. и адв. И.К., против въззивно решение № 42/20.03.2023 г., постановено по в. гр. д. № 320/2022 г. на Апелативен съд - Велико Търново, поправено с решение № 96/31.05.2023 г. по същото дело. С въззивното решение е отменено частично решение № 141/08.07.2022 г., постановено по гр. д. № 40/2021 г. на Окръжен съд - Ловеч и е отхвърлен иска на КОНПИ срещу Д. Ц. Д., и Д. Л. Д. за отнемане, в полза на Държавата, на основание чл. 153, вр. с чл. 142, ал. 2, т. 2, вр. чл. 141 ЗПКОНПИ /сега ЗОНПИ/, на сумата 7000 лева, представляваща парична равностойност на лек автомобил, марка „А.“, модел., с рег. [рег.номер на МПС], рама № .., двигател № .., цвят – черен, дата на първоначална регистрация –. г., към датата на отчуждаването му –. г. и срещу ответника Д. Л. Д. за отнемане, на основание чл. 153, вр. с чл. 142, ал. 2, т. 4, вр. чл. 141 ЗПКОНПИ, на следното имущество на обща стойност 16 910,27 лева, а имено: сумата 7500 лева, представляваща вноски на каса от ответника по сметка с IBAN [банкова сметка], в „Ю. Б.“ АД; сумата 850 лева, представляваща получена сума от трето лице, по сметка с IBAN [банкова сметка], в „Ю. Б.“ АД, с титуляр Д. Л. Д. и сумата 8560,27 лева, представляваща вноски на каса от Д. Л. Д. в разплащателна сметка с IBAN [банкова сметка] в лева, в „БАНКА Д.“ ЕАД, с титуляр Д. Л. Д.. С въззивното решение е потвърдено решение № 141/08.07.2022 г., постановено по гр. д. № 40/2021 г. на Окръжен съд - Ловеч, в останалата обжалвана част, с която на основание чл. 153, вр. с чл. 142, ал. 2, т. 2, вр. чл. 141 ЗПКОНПИ е отнето от Д. Ц. Д. и Д. Л. Д., в полза на Държавата, следното имущество: недвижим имот, намиращ се в [населено място], област Ловеч, представляващ УПИ № ., в кв. 75 по плана на селото, с площ от 1350 кв.м., ведно с построените в него масивна жилищна сграда и стопанска сграда, както и всички подобрения, трайни насаждения и приращения в имота, на стойност 21 614 лева; недвижим имот, намиращ се в [населено място], област Л., с административен адрес: [улица], представляващ: поземлен имот с кадастрален № ., в кв. 75 по плана на селото, с площ по скица от около 1470 кв.м., а по предходен документ за собственост – с площ от 1540 кв.м., двуетажна масивна стопанска сграда /мандра/, със застроена площ по скица от 157 кв.м., а по предходен документ за собственост – с площ от 161 кв.м., едноетажна полумасивна стопанска сграда, със застроена площ от 80 кв.м., едноетажна паянтова стопанска сграда, със застроена площ от 27 кв.м., на стойност 44 936 лева; недвижим имот, намиращ се в [населено място], област Л., с административен адрес [улица], представляващ: УПИ ., в кв. 75 по плана на селото, целият с площ от около 680 кв.м., а съгласно документ за собственост – с площ от 640 кв.м., полумасивна жилищна сграда с полувкопан първи етаж, със застроена площ от 70 кв.м., паянтова жилищна сграда на един етаж, със застроена площ от 62 кв.м., паянтова стопанска сграда на един етаж, със застроена площ от 73 кв.м., паянтова стопанска сграда на един етаж, със застроена площ от 23 кв.м., паянтова стопанска сграда на два етажа, със застроена площ от 55 кв.м., навес, със застроена площ от 25 кв.м., на стойност 14 013 лева; лек автомобил, марка „М.“, модел ., с рег. [рег.номер на МПС], рама № ., двигател № ., цвят – ., дата на първоначална регистрация –. г., на стойност 18 686 лева; лек автомобил, марка „Л. К.“, с рег. [рег.номер на МПС], рама № ., двигател № ., цвят – ., дата на първоначална регистрация – .г., на стойност 9 748 лева, и на основание чл. чл. 153, вр. с чл. 147, вр. чл. 142, ал. 2, т. 1, вр. чл. 141 ЗПКОНПИ, от ответника Д. Ц. Д., в полза на Държавата, сумата 41 193,99 лева, иззети с Протокол за претърсване и изземване от .г. по ДП .г. по описа на ТСБОП - [населено място], ПП №. г. по описа на Специализирана прокуратура, която сума е съхранявана в банкова касета №. в „О. БАНКА“, клон ., с титуляр ГД Б. - [населено място], както и в частта, с която е отхвърлен иска на КОНПИ за отнемане от ответницата Д. Л. Д., в полза на Държавата, следното имущество: сума в размер на 13 778,05 лева, представляваща погасителни вноски по кредитна карта, в лева, по сметка №. в „О.“ АД, с титуляр Д. Л. Д.; сума в размер на 19 937 лева, представляваща погасителни вноски по кредитна карта, в лева, по сметка №. в „О.“ АД, с титуляр Д. Л. Д.; сума в размер на 702,81 лева, представляваща погасителни вноски по кредитна карта, в лева, кредитна карта № [ЕГН], в. АД, с титуляр Д. Л. Д.; сума в размер на 13 667,35 лева, представляваща погасителни вноски по стокови кредити в .“ АД, с титуляр Д. Л. Д., както и сума в размер на 3143,63 лева, представляваща погасителни вноски по стокови кредити в „Б. П. Ф. С.А.“, с титуляр Д. Л. Д.. С решението са присъдени съдебни разноски. Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество обжалва решението в отхвърлителната част. В касационната жалба е релевирала оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК. Като основание за допустимост на касационното обжалване сочи чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпросите: 1. „Подлежи ли на отнемане в полза на държавата, в производство по реда на ЗПКОНПИ, паричната равностойност на отчуждено от ответниците в полза на трети добросъвестни лица имущество, придобито в изследвания период, по сделка противопоставима на държавата и установено „значително несъответствие“ по см. на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ?“ и 2. „Подлежат ли на отнемане в полза на държавата по ЗОПДНПИ /отм./ и ЗПКОНПИ, внесените и постъпили суми по банкови сметки на проверяваните лица, за които не се установява законово основание за внасянето/постъпването им, но неналични в края на проверявания период?“. Поддържа, че първият въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 97/18.05.2018 г. по гр. д. № 3224/2017 г. на ВКС, IV г. о. и решение № 263/18.12.2020 г. по гр. д. № 1293/2020 г. на ВКС, IV г. о. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците по касационната жалба Д. Ц. Д. и Д. Л. Д., в който излагат съображения, че не са налице предпоставки за допускане до касационно обжалване на решението в обжалваната от КОНПИ част. Претендират разноски. Д. Ц. Д. и Д. Л. Д. обжалват решението в осъдителната част. В касационната жалба релевират оплаквания за недопустимост и неправилност на обжалваното решение поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК. Като основание за допустимост на касационното обжалване сочат чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпросите: 1. „Следва ли съдът да се произнесе само в рамките на заявения петитум в хипотезата на установена по-голяма стойност на недвижим имот по приета СТОЕ, без ищецът да е изменил иска по чл. 214, ал. 1 ГПК? Произнасянето с решението извън рамките на поддържания от ищеца размер на иска на всяко от исканията, произнасяне „свръхпетитум“ ли е?“; 2. „При неуспешно провеждане на оспорването по чл. 193 ГПК на 24 бр. разписки за получени суми за издръжка, дължи ли съдът произнасяне относно автентичността на писмените доказателства и следва ли при доказана тяхна автентичност, същите да бъдат кредитирани?“; 3. „При липса на доказателства за уреждане на имуществените отношения между съпрузите след развод, следва ли съдът да приложи чл. 28 СК и да приеме, че половината от средствата по разпоредителните сделки при продажбата на двете жилища са собственост на единия от съпрузите?“ и 4. „Наличието на писмени доказателства за получаване на парите, при неуспешно оспорване от страна на ищеца на положените подписи в договор за заем – надлежни доказателства ли са за установяване на реалното предаване на сумата от 50 000 лева?“. Поддържат, че въпросите са решени в противоречие с практиката на ВКС – първият с решение № 114/19.01.2017 г. по гр. д. № 1357/2016 г. на ВКС, II г. о., третият с решение № 43/26.03.2015 г. по гр. д. № 4638/2014 г. на ВКС, III г. о. и четвъртият с решения № 174/29.04.2011 г. по гр. д. № 640/2010 г. на ВКС, IV г. о. и решения № 10/07.09.2010 г. по т. д. № 241/2009 г. на ВКС, II т. о. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по касационната жалба КОНПИ, в който излага съображения, че не са налице предпоставки за допускане до касационно обжалване на решението в обжалваната от Д. Ц. Д. и Д. Л. Д. част. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Върховният касационен съд, състав на ІV г. о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното: Касационните жалби са подадени от надлежни страни, в срока по чл. 283 ГПК, срещу решение на въззивен съд, което съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК подлежи на касационно обжалване, поради което са процесуално допустими. Производството е образувано по искане на КОНПИ за отнемане, в полза на Държавата, на незаконно придобито от Д. Ц. Д. и съпругата му Д. Л. Д., имущество на обща стойност 218 933,10 лева. Въззивният съд е констатирал, че Д. Ц. Д., привлечен като обвиняем за престъпления по чл. 354а, ал. 1 и ал. 2, вр. с чл. 321, ал. 3, т. 2, вр. с ал. 2 НК, влизащи в предметния обхват на чл. 108, ал. 1, т. 23 и т. 25 ЗПКОНПИ, значително несъответствие в имуществото на проверяваните лица. Ответниците навеждат довод срещу иска, че ответницата Д. Л. Д. е получила за периода от 17.09.2010 г. до 15.08.2019 г. сумата 57 000 евро, или в левова равностойност 111 482,31 лева, представляваща издръжка за непълнолетния й син Г. М. П. от бившия й съпруг М. П. П., чрез гръцки гражданин, приятел на семейство П. преди развода, за установяването на което са представени 24 бр. разписки за получени суми в евро, в превод от гръцки език. Разписките обаче нямат достоверна дата и не може да се установи по делото кога са били изготвени, отделно от това в част от тях има несъответствия. Свидетелските показания на тримата свидетели съдържат противоречия и нелогични твърдения и не са били кредитирани от съда, поради което твърдението за получен доход в размер на 111 482,31 лева е останало недоказано по делото. Твърдението в отговора на исковата молба, че ответницата Д. Л. Д. е разполагала със сериозен паричен ресурс към 17.09.2010 г. – налична сума от 90 000 лева, също е останало недоказано по делото. Във връзка с този довод са представени: Пълномощно от 2001 г., с което М. П. П. упълномощава съпругата си Д. Л. Д. да продаде за цена, каквато намери за добре, съпружеска имуществена общност, представляваща апартамент – мезонет № 7, с площ от 126,35 кв.м. находящ се в [населено място], в местността „М. ливади“; справка – извлечение с дата 29.03.2021 г. от Агенцията по вписванията – Служба по вписванията - [населено място], от съдържанието на която е установено вписване продажбата на посочения по-горе недвижим имот от продавачите Д. Л. Д. - П. и М. П. П. на купувача Е. И. Г.; нотариален акт за продажба на недвижим имот от. г., от който е установено, че Д. Л. Д. - П. лично и като пълномощник на съпруга си М. П. П. е продала на Д. С. П. апартамент – мезонет № ., находящ се в [населено място], на [улица], с обща застроена площ от 220,66 кв.м., за сумата 50 000 лева. Действително упълномощената от своя съпруг Д. Л. Д. е продала две жилища – семейна имуществена общност, като в резултат на това са получени най-малко 50 000 лева. Тези средства обаче са получени 2002 г., не са постъпили в патримониума на ответницата, а са семейна имуществена общност, тъй като към този момент тя е била в брак с М. П. П., като не е известно как съпрузите са се разпоредили с получените средства, още повече че през 2004 г. е последвал развод и няма данни как разведените съпрузи са уредили имуществените отношения помежду си. Недоказано е и твърдението, че ответницата е предоставила в заем на Х. С. сумата 50 000 лева, която сума след това е била върната. Представеният като доказателство договор за заем е без достоверна дата, макар и подписите върху него, според заключението на вещото лице изготвило СГЕ, да са положени от Д. Л. Д., в качеството на заемодател и Х. С. Д., в качеството на заемател. Ответниците навеждат и довод, че ответникът Д. Ц. Д. е получил сумата 125 000 лева, по девет бр. разписки, въз основа на издаден запис на заповед ...ООД, чрез управителя Н. П. П., в полза на ответника за сумата 136 000 лева, във връзка с продажбата на 08.02.2018 г. на притежавания от Д. Ц. Д. един дружествен дял от търговското дружество на Н. П. П.. От служебно извършена справка в ТР въззивният съд е установил, че с договор от 01.02.2018 г. за покупко-продажба на дружествени дялове, с нотариална заверка на подписите, продавачът Д. Ц. Д. е прехвърлил на купувача К. П. Т. собствеността върху един дружествен дял от търговското дружество, което обстоятелство противоречи на твърдението в отговора на исковата молба, че Д. Ц. Д. е прехвърлил дружествения си дял на Н. П. П.. Според въззивния съд, купувачът по договора за покупко-продажба на един дружествен дял е този, който може да се задължи със заплащане на сумата по записа на заповед, а не търговското дружество, още повече, че на същата дата – 01.02.2018 г., също с договор за покупко-продажба на дружествени дялове, Д. Л. Д. е прехвърлила на Н. П. П. собствеността върху своя един дружествен дял в ... ООД. Истинността на записа на заповед и деветте бр. разписки е била оспорена от ищеца, като съдът е допуснал извършването на СГЕ. В заключението си вещото лице е посочило, че подписите в позиция „Приел“ върху деветте бр. разписки за плащане по записа на заповед от 08.02.2018 г., са положени от Д. Ц. Д., а подписите в позиция „Предал“ върху разписките и в позиция „Подпис на издателя“ върху записа на заповед, са положени от Н. П. П.. Въпреки това деветте бр. разписки и записа на заповед са без достоверна дата и не може да се определи със сигурност кога са били създадени. А освен това по делото е установено, че посочените суми не са били осчетоводени в дружеството. Ето защо, твърдението, че ответникът Д. Ц. Д. е получил сумата 125 000 лева е недоказано. За да постанови отнемането на имущество въззивният съд е съобразил, че съобразно § 1, т. 3 ДР на ЗПКОНПИ, „значително несъответствие“ е онзи размер на несъответствието между имуществото и нетния доход, който надвишава 150 000 лева за целия проверяван период. Посочил, че след извършен обстоен икономически анализ вещото лице по допуснатата от съда СИЕ е изготвило рекапитулация /Приложение № V, Вариант І в допълнителното заключение, на л. 1864 от първоинстанционното дело/, съгласно която несъответствието между нетните доходи и придобитото имущество общо за проверявания период е – 321 002,94 лева, с оглед на което искът на КОНПИ следва да бъде уважен. Съдът се е аргументирал, че неналичното към датата на предявяване на иска имущество не подлежи на отнемане, а именно: сумите в размер на 13 778,05 лева, 19 937 лева и 702,81 лева, представляващи погасителни вноски по кредитна карта в лева, сумите 13 667,35 лева и 3143,63 лева, представляващи погасителни вноски по стокови кредити, сумата в размер на 7000 лева, представляваща парична равностойност на лек автомобил, марка „А.“, модел .., с рег. [рег.номер на МПС], рама № ., двигател № A., цвят – ., дата на първоначална регистрация – ... г., към датата на отчуждаването му – ... г., сумите: 7500 лева и 8560,27 лева, представляващи направени вноски на каса по сметки в „Ю. Б.“ АД, съответно в „БАНКА Д.“ ЕАД и отчетени в СИЕ като разходи, както и сумата 850 лева, представляваща получена сума от трето лице по сметка в „Ю. Б.“ АД, след което изтеглена от титуляра по сметката Д. Л. Д., и отчетена от СИЕ като приход. В тази част исковете на КОНПИ следва да се отхвърлят. Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Атакуваното въззивно решение е валидно и допустимо. По касационната жалба на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество Формулираните два въпроси обуславят решаващата воля на съда, поради което представляват общо основание по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК, но не обосновават наличието на поддържаната специфична предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Първият въпрос не е решен в противоречие с посочените от касатора решения на ВКС,в които е прието,че по гражданскоправен ред не може да бъде отнет доход, а имущество придобито от престъпна дейност. Отговорът на втория въпрос е даден в тълкувателно решение № 4/2021 от 18.05.2023 г. по т.д. № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС, с което е уеднаквена практиката и е дадено задължително разрешение,че не представляват "имущество" по смисъла на §1,т.4 ДР на ЗПКОНПИ и не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на §1,т.3 ДР на ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период, а съгласно т.2 не подлежи на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество, т.е по реда на ЗПКОНПИ се отнема в полза на държавата незаконно придобито налично имущество,респективно не подлежат на отнемане доход,приход или разход.Изводите на въззивния съд в обжалваното решение са изцяло в съответствие с даденото в тълкувателното решение разрешение. По касационната жалба на Д. Ц. Д. и Д. Л. Д. Поставените от касаторите въпроси не покриват изискването за общо основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК. Първият въпрос обуславя вероятната недопустимост на въззивното решение. Касаторите го привързват с оплаквания, че съдът се е произнесъл „свръхпетитум“, като е приел по-висока от посочената в исковата молба пазарна цена на подлежащите на отнемане недвижими имоти и автомобили, а именно определените в експертните заключения на СТОЕ и САТОЕ пазарни цени, без да е направено надлежно увеличаване на иска от ищеца КОНПИ. Въззивният съд не е присъдил нещо различно или в повече от поисканото, а именно - три недвижими имота и два леки автомобили, което искане е уважил.Съобразил е,че на отнемане по реда на този закон подлежи налично притежавано имущество, което съществува в патримониума на проверяваното или свързаните с него лица, тъй като не е отчуждено,нито е потребено, обезценено, унищожено или погинало, а не неговата стойност. Притежаваното имущество има придобивна стойност, която показва какъв паричен ресурс е вложен за неговото придобиване, както и стойност при отчуждаване, която показва какъв паричен ресурс е получен при отчуждаването му.Посочената стойност на имуществото в исковата молба е без значение за допустимостта на решението. Вторият и четвъртият въпроси не представляват правни въпроси,а са привързани изцяло с доводи за неправилност на въззивното решение по отношение на приетите за недоказани - доход от получена издръжка ,лични средства на Д.,както и суми от продажбата на дружествени дялове и касаят правилността на решението,която преценка се извършва в производството по чл.290 ГПК,а не в стадия за селектиране на касационните жалби по реда на чл.288 ГПК./т.1на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС/.Само за пълнота на изложението следва да се посочи,че въззивният съд е процедирал в съответствие с практиката на ВКС,съгласно която в производството по чл.153 и сл. ЗПКОНПИ съдът следва да допусне,събере и да обсъди в решението си всички посочени от страните доказателства, допустими по ГПК, които са от значение за установяване на доходите, приходите и източниците на финансиране, респ. – на нетния доход и на значителното несъответствие, по смисъла на закона, както и за установяване на начина на придобиване на всяко отделно процесно имущество, за възможностите и разполагаемите средства на ответника с оглед конкретния придобивен способ. А в случаите,когато ответникът твърди,че е разполагал със средства, които са му предоставени от трето за спора лице ,съдът следва да допусне, събере и анализира поотделно и в тяхната съвкупност всички посочени от страните допустими доказателства, които установяват или изключват конкретно извършено предоставяне на средства, включително – дали третото лице действително е разполагало с такива средства, за да ги предостави на ответника. Третият въпрос касаещ приложението на чл. 28 СК, също не може да обуслови допускане на касационно обжалване, тъй като не е бил правно разрешаван от въззивния съд. По изложените съображения не е налице основание за допускане на касационна проверка на решението. С оглед изхода на делото и на основание чл.157,ал.2 ЗОНПИ Комисията следва да заплати по сметка на ВКС дължимата за касационното производство във фазата по допускане държавна такса в размер 30 лв.На страните не следва да се присъждат разноски. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г. о.