Определение № 203 от 14.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 176/2011 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.3 т.1 вр чл. 280 ал.1 от ГПК Образувано е по частна жалба на М. С. М. чрез назначения му адв. Ал. М. от АК Р., срещу въззивно определение № 692 от 16.12.2010г по ч.гр.дело № 665/2010г на В. апелативен съд ,с което е потвърдено определение № 660 от 07.09.2010г на Р. окръжен съд ,с което в една част е върната искова молба поради неотстраняване на нередовностите в срок и производството по делото в тази част е прекратено Жалбоподателят поддържа в изложението основание по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК ,като позоваване на този законов текст се обвързва единствено с изтъкване на оплакването, че съдът неправилно е преценил дадените по реда на чл. 129 ал.2 от ГПК указания по редовността на исковата молба за неизпълнени, без да разгледа постъпилата молба вх. № 2213 от 10.05.2010г,с която е налице изпълнение на указаното уточнение на обстоятелствата по иска. Частната жалба е постъпила в срок и с оглед обжалваемия интерес е процесуално допустима. Същата не следва да бъде допусната до касационно разглеждане ,тъй като не отговаря на критерия за поставен правен въпрос по смисъла на чл. 280 ал. 1 от ГПК, а общия довод за неправилно прилагане на закона не обосновава допускане до касационно обжгалване по критерия на чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК. При проверката на исковата молба, след указания да се изложат обстоятелства по основанието на иска за имуществени вреди, които вреди предвид естеството им е следвало да се уточнят относно периода, за който се претендират, съдът е констатирал ,че молба с изпълнение на указанията в дадения седмичен срок не е постъпила и е приложен чл. 129 ал.3 от ГПК. Касаторът оспорва констатацията ,че молба не била постъпила в срока, считано от съобщаване на определението, но с твърдения ,които не кореспондират с данните по делото. Сочи дата на уведомяване за указанията(30.04.2010г), която не отговаря на удостоверената по делото относно връчване на указанията по опредление №344/13.04.2010г (на датата 16.04.2010г,лично на ищеца). Молба с изпълнение на указанията вх. № 2213 от 10.05.2010г действително е постъпила в съда, но след изтичане на дадения срок и поради това не е взета предвид. Ето защо коментираният процесуален въпрос, следва ли уточняващата молба да счита неразделна част от подадената искова, следвало ли е съдът да приеме уточненията в нея и да даде ход на делото, не са обуславящи за решаващите съображения на В. апелативен съд да потвърди прекратяване на производството в частта по този иск. При констатиране на недостатъците в настоящата искова молба и основанията за нейното връщане, не се поставя и изтъква въпрос, по който липсва съдебна практика. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.