Определение № 340 от 02.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 196/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. Г. Ю. като пълномощник на К. К. Ш., Н. М. Ш. и П. М. Д., срещу въззивно решение № 2633 от 12.11.2018 г. по в.гр.д. № 4852/2017 г. на Софийски апелативен съд. С него е потвърдено решение № 1541 от 20.03.2017 г. по гр.д. № 79/2016 г. на Окръжен съд - Благоевград, в частта, с която е признато за установено по иска с правно основание чл.124, ал.1 ГПК във връзка с чл. 67 ЗС, че правото на строеж, учредено от Б. М. на „Универсал комплекс” ЕООД с нотариален акт № .... г. и прехвърлено с договор за покупко - продажба, обективиран в нотариален акт № .... г. на К. Ш., за построяване на самостоятелни обекти в жилищната сграда, цялата със застроено площ 677.35 кв.м, предвидена да се построи в УПИ .... в кв. .... по плана на [населено място], с идентификатор .... по КККР на [населено място], а именно: на първи жилищен етаж на кота +2.75 метра: апартамент А с площ 5.20. кв.м, ведно с мазе № 3 и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото; Апартамент Б с площ 49.45 кв.м, ведно с мазе № 4 и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото; на тавански етаж на кота +8.25 м: Апартамент А с площ 50.20 кв.м, ведно с мазе № 7 и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото; Апартамент Б с площ 48.40 кв.м, ведно с мазе № 8 и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, не съществува поради погасяването му по давност в резултат на неупражняването му в петгодишния срок по чл. 67 ЗС. В касационната жалба са наведени оплаквания за неправилност на въззивното решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон. Жалбоподателите поддържат, че въззивният съд е обсъдил само част от събраните по делото доказателства, както и съдебна експертиза и гласни доказателства, събрани по друго дело/ № 124/2013 г./, приобщено към настоящото. На следващо място сочи, че в нарушение на разпоредбата на чл. 67 ЗС съдът е приел, че давностният срок е започнал да тече от момента на сключване на договора за учредяване на правото на строеж, без да съобрази, че фактическото изграждане на обектите е било невъзможно поради това, че ищецът - собственик на земята, не е изградил онези обекти, за които му е учредено право на строеж, разположени на кота - 2.50 м и кота 0.00. Иска се въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 и 3 във вр. с ал.2 ГПК. В отговор на касационната жалба ответникът по касация Б. А. М. изразява становище, че касационната жалба е недопустима като депозирана след срока по чл. 283 ГПК, евентуално- че не са налице сочените от жалбоподателите основания за допускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване, съобрази следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. Въззивното решение е съобщено на жалбоподателите на 17.01.2019 г. чрез техния пълномощник. Последният ден от едномесечния срок по чл. 283 ГПК е 17.02.2019 г. - неделя, почивен ден. В този случай, съгласно чл. 60, ал.5 ГПК срокът изтича в първия следващ присъствен ден - понеделник, 18.02.2019 г., когато е и подадена касационната жалба по пощата. Не е спорно по делото, че Б. А. М. е придобил през 2005 г. по силата на договор за продажба правото на собственост върху недвижим имот, представляващ УПИ .... в кв. .... по плана на [населено място]. С договор за учредяване на право на строеж, сключен с нотариален акт № .... г. учредил на „Универсал комплекс” ЕООД право на строеж върху този имот за построяване на следните обекти: на кота – 2.20 м.: 1/2 ид. част от Склад І със застроена площ 29.05 м, и Склад ІІ - Ц със застроена площ 15.7 м ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, склад 3 - Д със застроена площ 14.30 кв.м и Склад 4 - Е със застроена площ 29.40 кв.м; на кота +2.75 м: Апартамент А със застроена площ 5.20 кв.м с мазе № 3 с площ 2.25 кв.м; Апартамент Б със застроена площ 49.45 кв.м с мазе № 4 със застроена площ 2.20 кв.м; студио Ц със застроена площ 22.65 кв.м; на кота +8.25 м: Апартамент А със застроена площ 50.20 кв.м ведно с мазе № 7 със застроена площ 1.85 кв.м; Апартамент Б със застроена площ 48.40 кв.м ведно с мазе № 8, като си запазил за себе си правото на строеж за следните обекти: на кота - 2.50 м - 1/2 ид. част от склад 1, от склад 2-Ц, от склад 3-Д и склад 4-Е; на кота 0.00 - партерен етаж: Апартамент А със застроена площ 61.40 кв.м ведно с мазе № 1, и апартамент Б със застроена площ 42.20 кв.м ведно с мазе № 2; на кота +5.50 - апартамент А със застроена площ 50.20 кв.м ведно с мазе № 5, Апартамент Б със застроена площ 49.45 кв.м ведно с мазе № 6 и студио Ц със застроена площ 22.65 кв.м, на кота +8.25 м - студио Ц със застроена площ 20.55 кв.м. Правото на строеж на дружеството е учредено срещу задължението му да построи всички обекти в сградата, в това число и тези по т.І - 1, върху които собственикът на земята си запазил правото на строеж, съобразно одобрен архитектурен проект за сградата и клаузите на договор за строителство, подписан между страните. Съгласно договор за строителство, сключен на 18.07.2007 г., дружеството се е задължило да извърши строително - монтажните работи със собствен труд и материали до етап издадено разрешение за ползване, като поръчващият / Б. М./ няма задължение за заплащане на каквито и да било дейности, материали, работна сила и пр. Срокът на изпълнение на договора е 200 календарни дни, считано от подписването му. С договор за продажба, сключен с нотариален акт № .... г. „Универсал комплекс” ЕООД продало на К. К. Ш. правото на строеж върху апартамент А на кота +2.75 м ведно с мазе № 3, апартамент Б на кота +2.75 м ведно с мазе № 4, апартамент А на кота +8.25 м ведно с мазе № 7 и апартамент Б на кота +8.25 м ведно с мазе № 8. Назначената по делото съдебно - техническа експертиза е установила, че към 05.10.2013 г. жилищната сграда не е изградена, като строително- монтажните работи са изпълнени до етап плоча на кота + 2.75 м, без оградни стени на сутеренния етаж. Двата жилищни етажа, таванският етаж и покривът на сградата не са изпълнени. При така установените факти по делото въззивният съд е приел, че право на строеж е погасено на основание чл. 67 ЗС поради неупражняването му в петгодишния давностен срок. Приел е, че срокът е започнал да тече от момента на сключване на договора за учредяване на право на строеж - 18.07.2007 г. и е изтекъл на 18.07.2012 г., като в рамките на този срок сградата не е изградена до степен „груб строеж”. Посочил е, че от събраните по делото доказателства не е установено собственикът на земята да е създавал пречки за реализиране на строителството, както и да са били налице други обективни причини, препятстващи построяването на сградата в петгодишния срок. При разрешаване на въпроса от кой момент започва да тече срокът по чл. 67 ЗС и какво е правното значение за срока на извършеното от суперфициаря прехвърляне на правото на строеж на трети лица, въззивният съд се е позовал на разясненията, дадени в ТР № 1 от 04.05.2012 г. по тълк.д. № 1/2011 г. на ОСГТК на ВКС и е приел, че когато правото на строеж е учредено с единен договор за част от обектите в сграда, състояща се от множество самостоятелни обекти, давностният срок по чл. 67 ЗС започва да тече от момента, когато договорът за учредяването му е породил действие, независимо от всякакви последващи прехвърляния на трети лица. Тъй като в случая правото на строеж е учредено с един акт, а задължението да се построи цялата сграда е било на първоначалния приобретател, е намерил за неоснователно възражението на ответниците, че собственикът на земята, който е запазил за себе си правото на строеж за част от обектите, е възпрепятствал или е станал причина с поведението си сградата да не бъде завършена своевременно в рамките на давностния срок. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК към касационната жалба е направено искане за допускане на въззивното решение до касационно обжалване за проверка на неговата допустимост, като се поддържа, че същото е било постановено по нередовна искова молба, в която не били изложени обстоятелства относно конкретните обекти, които е следвало да се придобият в съсобственост след построяването на сградата и обектите в изключителна собственост на учредителя, не били посочени и обстоятелства относно създаденото от учредителя въз основа на притежаваното от него ново субективно вещно право - право на строеж, и притежаването от същия на право на собственост върху земята; ищецът се задоволи само до посочи на кой от ответниците какво е учредено, респ. прехвърлено от суперфициаря, без да уточни претенцията си към всеки един от ответниците, съобразно правото на строеж за конкретния обект, за който се отнася, съобразявайки и запазеното за самия ищец право на строеж за конкретни обекти. Искането е неоснователно. Делото има за предмет отрицателен установителен иск, чрез който ищецът като собственик на терена цели да установи, че учреденото и впоследствие прехвърлено от първоначалния приобретател ограничено вещно право на строеж на ответниците за построяване на конкретни обекти в предвидената сграда, не съществува, тъй като е погасено поради неупражняването му в предвидения в чл. 67 ЗС давностен срок. Самостоятелните обекти, за които ищецът като собственик на земята си е запазил правото на строеж, не са предмет на делото, поради което индивидуализирането на тези обекти в исковата молба не е необходимо. За редовността на исковата молба, с която се предявява отрицателен установителен иск, ищецът следва да изложи твърдения, с които обосновава правния си интерес, както и да индивидуализира отричаното от него право, като посочи неговото съдържание и субектите на спорното правоотношение. В случая след обезсилване на първоинстанционното решение от въззивната и връщане на делото на първата инстанция за произнасяне по предявените от Б. А. М. субективно съединени отрицателни установителни искове, исковата молба е била оставена без движение и на ищеца са дадени указания да уточни претенцията си спрямо всеки от ответниците съобразно притежаваното /отричаното/ право на строеж на всеки от тях за конкретния обект, за който се отнася. С молба - уточнение от 05.07.2016 г. тези указания са изпълнени, изрично са уточнени обектите в сградата, за които на всеки от ответниците е било учредено право на строеж, за което ищецът твърди да се е погасило при условията на чл. 67 ЗС. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК са поставени и следните правни въпроси: 1/ Ищецът по делото, като собственик на земята, учредил в полза на трето лице право на строеж върху конкретни обекти, но запазил за себе си правото на строеж върху една част от обектите, предвидени за изграждане на различни коти от сградата, имал ли е задължението в срока по чл. 67 ЗС да реализира правото на строеж, което е запазил за себе си. 2/ Сключеният между собственика на земята и дружеството „Универсал комплекс” ЕООД договор за строителство на обектите, за които собственикът си е запазил право на строеж, освобождава ли същият от задължението да реализира правото на строеж в срока по чл. 67 ЗС. 3/ Започнал ли е да тече за жалбоподателите срокът по чл. 67 ЗС, в който е било възможно да реализират закупеното право на строеж, ако да - откога е започнал да тече този срок. 4/ Когато правото на строеж се учредява с договор между страните от момента на сключването му или от момента, в който те са уговори, че този договор ще породи действие, започва да тече срокът за упражняването му. Иска се по тези въпроси въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване за проверка на съответствието му с ТР № 1 от 04.05.2012 г. по тълк.д. № 1/ 2011 г. на ОСГТК на ВКС, като тезата на жалбоподателите е, че в случая е приложимо разрешението дадено в т.3 от него, съгласно което когато упражняването на правото на строеж е обусловено от изграждането на друг обект в сградата, задължение за който е поето от собственика на сградата или друг суперфициар, получил право на строеж от собственика на земята, срокът по чл. 67 ЗС за всеки от суперфициарите ще започне да тече от момента, когато фактически може да започне строителството за съответния обект. В посоченото тълкувателно решение е даден отговор на въпроса за началния момент на срока по чл. 67 ЗС в зависимост от това дали правото на строеж за отделни обекти в сградата е учредено от собственика на земята с единен договор на един суперфициар или е учредено на различни лица индивидуално за изграждане на отделни обекти. Приема се, че в първия случая срокът започва да тече от момента, в който договорът за учредяване на ограниченото вещно право породи действие, независимо от всякакви последващи прехвърляния. Тези прехвърляния не обвързват собственика на земята и по отношение на приобретателя не започва да тече нов срок за упражняване на правото на строеж, защото той не може да има повече права от своя праводател- първоначалният суперфициар. Разгледана е и хипотезата, при която собственикът на земята сключва договор за учредяване на право на строеж за част от предвидените за изграждане обекти със строител - предприемач, който поема задължението да я построи и въведе в експлоатация. Посочено е, че при неизпълнение на задължението за построяване на сградата в определен срок собственикът на земята може да развали договора по съдебен ред, или направо да се позове на давността по чл. 67 ЗС, ако в петгодишен срок от учредяване на правото на строеж сградата не е завършена до покрив. Такъв е и настоящият случай. Ищецът като собственик на земята е учредил на „Универсал комплекс” ЕООД право на строеж за построяване на част от самостоятелните обекти в предвидената сграда, като е запазил за себе си правото на строеж върху други обекти, но задължението за изграждане на цялата сграда, в това число и обектите за собственика на земята, е поето от суперфициаря, поради по отношение началния момент на срока по чл. 67 ЗС са приложими разясненията, дадени в т.1 и 2 от ТР № 1 от 04.05.2012 г. по тълк.д. № 1/ 2011 г. на ОСГТК на ВКС, а не по т.3 от същото, които имат предвид учредяване на право на строеж за отделните обекти на различни лица с индивидуални договори. Предвид това не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по поставените в изложението материалноправни въпроси. По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване. Водим от гореизложеното съдът