Определение № 77 от 24.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 859/2011 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. Ц. М. от [населено място] срещу решение № 41 от 10.03.2010г по гр.дело № 684/2010г. на Варненски апелативен съд, с което потвърдено решение № 1406 от 22.11 2010г на ВОС по отхвърлен иск на основание чл. 27 от ЗЗД. В изложение, съдържащо се в жалбата, се сочи основание по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК, без да се постави правен въпрос, или да се изложи обосновка по критерия на соченото основание Ответниците по жалбата оспорват да е налице основание за допускане на касационната жалба до разглеждане. След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Не е отговорено на общото условие на чл. 280 ал.1 от ГПК за поставяне на правен въпрос .Касаторът следва да посочи правния въпрос ,да изложи точна и ясна формулировка на същия, а оплакванията в касационната жалба не са равнозначни на правен въпрос. Посоченото от касатора основание на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК също не се обосновава, нито изчерпва с оплакванията в касационната жалба. Съгласно възприетото в т.1 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. по описа на ОСГТК на ВКС, правният въпрос,разрешен с обжалваното въззивно решение, е този който е включен в предмета на спора, индивидуализиран с основанието и петитума на иска и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело,но не и за правилността на обжалваното въззивно решение,за възприемане на фактическа обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В настоящия случай изложението се свързва с оплаквания за необоснованост на решението поради неправилен, според защитата, анализ на гласните доказателства, като по същество се оспорва преценката на свидетелските показания. Предвид гореизложеното ВКС ІІІ г.о.