Определение № 50679 от 07.12.2022 г. на ВКС по т. д. № 2522/2021 г.

Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от ищеца „СС Пропърти“ ООД, [населено място] чрез процесуален представител адвокат В. Г., срещу решение № 389 от 29.06.2021г. по т. дело № 2418/2020г. /грешно посочено т. дело № 2418/2021г./ на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 6 състав, с което е потвърдено решение № 1082 от 27.07.2020г. по т. дело № 427/2019г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, 6 състав и „СС Пропърти“ ООД е осъдено да заплати на „Ейч енд Ем Хеннес енд М.“ ЕООД, [населено място] на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сума в размер 13 559,95 лв., представляваща разноски по въззивното производство.

С потвърдения първоинстанционен съдебен акт е отхвърлен като неоснователен предявеният от „СС Пропърти“ ООД срещу „Ейч енд Ем Хеннес енд М.“ ЕООД иск с правно основание чл. 233 ЗЗД за предаване от ответника на ищеца на държането на подробно описан недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.519.726.3 по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със заповед № РД-18-48/03.06.2011г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед № КД-16-16-858/30.06.2011г., който се намира в УПИ 7 - магазин, пл. № 850 от кв. 50 по регулационен план на Централна градска част - [населено място], с площ по скица от 701,50 кв. м., а по нотариален акт - 715 км. м., находящ се в [населено място], [улица], с шест нива на обекта, и ищецът е осъден да заплати на ответника сума в размер 32 381,46 лв. - разноски по делото.

Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивния съдебен акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост по съображения, изложени в касационната жалба. Касаторът моли обжалваният съдебен акт да бъде отменен, предявеният иск да бъде уважен и претендира присъждане на направените разноски за всички съдебни производства.

В приложено към касационната жалба писмено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:

1. За задължението на въззивния съд при установяване фактите по делото да тълкува сключения между страните договор в съответствие с правилото на чл. 20 ЗЗД така, че да извлече действителната воля на страните по договора и да не се стигне до изопачаване на доказателства по делото от значение за спорното право /раздел I, т. 1.1. от изложението/ – противоречие с решение № 60028/16.08.2021г. по т. д. № 2787/2019г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 133/15.03.2021г. по гр. д. № 3595/2019г. на ВКС, ГК, III г. о., решение № 347/11.10.2011г. по гр. д. № 290/2010г. на ВКС, ГК, IV г. о. и решение № 60181/04.06.2021г. по гр. д. № 4365/2019г. на ВКС, ГК, IV г. о. /основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК/.

2. Съдът при преценката дали изявлението за прекратяване на договора е довело действително до прекратяване на договора за наем, следва ли да взема предвид фактите, които са съществували към момента на изявлението за разваляне /неоказаното съдействие на наемателя да представи необходимата информация и документи за проверка на декларирания оборот/, или следва да вземе предвид и фактите, които са настъпили в хода на процеса, включително представените от наемателя доказателства от значение за определяне размера на дължимата наемна цена, които наемателят е отказал да представи на наемодателя до този момент? – по посочения в раздел I, т. 2.1. от изложението въпрос касаторът поддържа основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК

3. Носи ли отговорност за разноски ищецът, когато искът е отхвърлен като неоснователен, но ответникът с поведението си е дал повод за предявяване на иска? /раздел I, т. 3.1. от изложението/ – по този въпрос касаторът се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

4. Неизпълнението на задължението на наемателя да окаже необходимото съдействие на наемодателя /като му предостави счетоводна документация или осигури достъп за проверка до счетоводните книги/, когато наемната цена е определяема въз основа единствено на оборотите, реализирани от наемателя в имота, дава ли основание за разваляне на договора за наем? Плащането на наемната цена от наемателя санира ли неизпълнението на неговото съществено задължение да окаже съдействие на наемодателя да провери дали декларираният оборот и заплащаният въз основа на него наем съответстват на договора или не? /раздел II, т. 2 от изложението/ - по така формулираните материалноправни въпроси касаторът счита, че е налице допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Ответникът „Ейч енд Ем Хеннес енд М.“ ЕООД, [населено място] чрез процесуален представител адвокат О. П. Темников оспорва касационната жалба и поддържа становище за правилност на решението, постановяването му при спазване на материалния закон, процесуалните правила и обоснованост. Излага доводи за липса на основания за допускане на касационно обжалване, тъй като изложението е бланкетно, нито един от формулираните въпроси не отговаря на селективните критерии по чл. 280, ал. 1 ГПК, представената практика е неотносима и извадена от контекста, първият въпрос не е процесуалноправен, а материалноправен, вторият въпрос е изцяло по неправилността на обжалваното решение, третият въпрос не е относим към допускането на касационно обжалване, а има отношение в производството по чл. 248 ГПК, последните два въпроса също не изпълняват общото основание за достъп до касация. Ответникът моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение, евентуално същото да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и доводите за допускане на касационно обжалване, приема следното:

Касационната жалба е редовна - подадена е от легитимирана страна в преклузивния едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в нея и изложението се съдържат твърдения за касационни основания по чл. 281 ГПК и основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Въззивният съд е приел, че между страните е възникнало правоотношение по договор за наем, сключен през м. май 2015г. между ищеца „СС Пропърти“ ООД като наемодател и ответника „Ейч енд Ем Хеннес енд М.“ ЕООД, като наемател, по силата на който ищецът е предоставил за временно и възмездно ползване подробно описан недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица], представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.519.726.3 по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със заповед № РД-18-48/03.06.2011г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменени със заповед № КД-16-16-858/30.06.2011г., който се намира в УПИ 7 - магазин, пл. № 850 от кв. 50 по регулационен план на Централна градска част - [населено място], с площ по скица от 701,50 кв. м., а по нотариален акт - 715 км. м., с шест нива на обекта /чл. 2.1 – чл. 2.3/, за 24 години /чл. 4.1/. Констатирал е, че наемната цена, която следва да плаща наемателят, е определяема въз основа на реализирания оборот от наемателя в наетите помещения в рамките на една календарна година, като за първите три години от действието на договора, включително за 2017г., е уговорен наем в размер 10 % от реализирания от наемателя оборот за една календарна година /чл. 6.1/. По делото е установено, че в договорната клауза на чл. 6.4 страните са уговорили през първите три години от срока на договора, включително процесната 2017г., наемателят да заплаща месечни частични вноски в размер 50 000 лв. без ДДС авансово, считано от началото на шестия месец след датата на откриване на обекта, които частични вноски се приспадат от дължимия наем, окончателно определен по реда, указан в чл. 6.9 от договора. Определянето на размера на наема е следвало да става въз основа на „отчет за оборота за съответната календарна година“, изготвян от наемателя и предоставян на наемодателя в двумесечен срок след края на календарната година /чл. 6.9/.

Съдебният състав е анализирал клаузата на чл. 6.9, предвиждаща правото на наемодателя сам да извърши проверка на оборота на наемателя, ако в указания срок наемателят не предостави на наемодателя отчет за оборота и процедурата, при която се извършва тази проверка, както и клаузата на чл. 6.13, уреждаща правото на наемодателя да проверява представения от наемателя отчет за оборота в рамките на 30 дни от получаването му в случаите на обосновано подозрение за неправилно изчисление или по друг начин некоректно направени отчети чрез компания за одит с добра международна репутация.

Констатирал е наличието на постигнато между страните съгласие за едностранно прекратяване на договора от наемодателя, ако наемателят пропусне да предостави на наемателя отчет за оборота в срок, надвишаващ два календарни месеца от момента, в който съответният отчет е трябвало да бъде наличен и едновременно с това откаже достъп на наемодателя до съответните документи за извършване на проверката по реда, посочен в чл. 6.9 от договора.

В решението е установено, че на 26.01.2018г. „СС Пропърти“ООД е получило от „Ейч енд Ем Хеннес енд М.“ЕООД справка за оборот през 2017г., озаглавена „Формуляр за отчитане на нетни продажби през 2017г.- Годишен отчет“, в която са декларирани реализирани месечни обороти през 2017г. и съответно общ годишен оборот за 2017г. в размер 4 822 616,32 лв. Обсъдени са изпратените от наемодателя до наемателя писма изх. № 5/15.02.2018г., изх. № 6/10.04.2018г. и от 07.05.2018г. /последното изпратено и до едноличния собственик на капитала на ответното дружество/, с които е поискано предоставянето на допълнителна информация и документи, въз основа на които да се провери верността на посочените в справката цифри, осигуряване на възможност за извършване на проверка на посочените в справката суми и необходимо съдействие за упражняване правото за проверка на отчетите по чл. 6.13 от договора за наем, отказът на ответника да предостави исканата информация, заявен в писма от 12.04.2018г. и 22.05.2018г., поради това, че отчетът за оборота бил изпратен още на 25.01.2018г., поради необоснованост на предположенията на наемодателя за неточно изчисляване на оборота, както и поради това, че в 30-дневен срок от получаване на отчетите не била посочена компания за одит с добра международна репутация, която да извърши проверката. Констатирано е, че ищецът е изпратил изявление за разваляне на договора за наем, получено от едноличния собственик на капитала на ответното дружество на 09.11.2018г. и от ответника на 12.11.2018г., в което е предоставен на наемателя 60-дневен срок за предаване на помещенията. Като фактическо основание за разваляне на договора е посочен отказът на наемателя да предостави на наемодателя информация за начина на формиране на оборотите в наетите помещения и съответно за формиране размера на наема под формата на отчет, а не декларация, позволяващ извършване на обективна преценка, който отказ според ищеца представлява неизпълнение на съществени съгласно договора задължения на наемателя, имащи отношение към точното определяне на крайната наемна цена.

Въз основа на заключението на съдебно-счетоводната експертиза въззивната инстанция е приела, че от приложения по делото формуляр за отчитане на нетни продажби през 2017г. не може да се направи преценка дали данните, съдържащи се в него, са определени съгласно дефиницията за оборот в договора за наем, защото в справката-формуляр размерът на отстъпките и намаленията в цената, продажбите по интернет или от каталог, както и стойността на върнатите или заменени стоки, не е посочен конкретно и към справката-формуляр не е приложена аналитична информация. След извършване на проверки в счетоводството на „Ейч енд Ем Хеннес енд М.“ ЕООД, запознаване със съдържанието на месечните финансови отчети за всяко едно от фискалните устройства, данните от дневните финансови отчети на фискалните устройства, съдържащи се в касовите книги общо за периода от 01.01.2017г. до 31.12.2017г., със счетоводните записвания, отразяващи приходите от продажби, записванията в подадените от ответното дружество дневници за продажбите и справките-декларации по ЗДДС за посочения период вещо лице С. М. е установило, че данните, посочени във „Формуляр за отчитане на нетните продажби през 2017г. - годишен отчет“ се отнасят до процесния търговски обект на адрес [населено място], ул. „К. Александър I Батенберг“ № 11, общият оборот с ДДС е в размер 5 787 210,55 лв., същият представлява разлика между брутния размер на приходите от продажби на всички каси в обекта /6 013 926,05 лв./, стойността на върнатите стоки /132 488,66 лв./, закупените подаръчни ваучери /92 453,98 лв./ и мърчандайз карти /1 772,86 лв./ и нетната сума на приходите без ДДС при това положение възлиза на сумата от 4 822 675,46 лв. На база на направените изчисления вещото лице е дало заключение, възприето от въззивната инстанция, че сумите, посочени във „Формуляр за отчитане на нетни продажби през 2017г. - Годишен отчет“ са изчислени вярно като алгоритъм, съгласно дефиницията за „оборот“ в договора за наем, като от брутния размер на приходите са приспаднати отстъпките и намаленията в цената, извършените продажби на сертификати за подарък, стойността на върнатите или заменени стоки, както и ДДС. Налице е единствено констатирана разлика при сумата на приходите като по кредита на счетоводна сметка 302000 - „Приходи от продажби“ са намерили отражение 4 822 616,24 лв. вместо действителните 4 822 675,46 лв. или осчетоводени са 59,22 лв. по-малко от сумата на нетните приходи от продажби. Във „Формуляр за отчитане на нетни продажби през 2017г. - Годишен отчет“ е посочена сумата 4 822 616,31 лв., т. е. с 59,15 лв. по-малко от реализирания нетен приход от продажби в търговския обект. Съдебният състав е направил извод, че крайната сума на наема за 2017г., определена въз основа на „Формуляр за отчитане на нетни продажби през 2017г. - Годишен отчет“, изготвен от ответника по делото, е 482 261,63 лв., представляваща 10% от реализирания от наемателя оборот за една календарна година, който е 4 822 616,31 лв.

При така установената фактическа обстановка въззивната инстанция е направила извод за неоснователност на предявения иск по следните съображения:

Приела е, че в договора за наем страните не са уговорили някаква специална форма за отчета за оборот, волята им не е била отчетът да съдържа някакви специфични данни или информация, която да е изрично описана в него. В случай, че страните са искали в отчета за оборота да бъде включена допълнителна счетоводна информация от аналитичен характер, която да служи за проверка на цифровите записвания в отчета с пояснения как точно се е стигнало до формирането на предложения в него счетоводен резултат, то страните са щели да договорят това изрично, както и да приложат примерен формуляр към договора, което не са направили. Поради това, че страните не са договорили конкретно допълнително съдържание на отчета за оборот или определена форма на неговото съдържание като приложение към договора, на която той да отговоря, въззивният съд е направил извод, че е достатъчно отчетът да съдържа необходимата информация за изпълнението на договора за наем и преизчислението на годишния наем, а именно общият размер нетни приходи за предходната година. Съдебният състав се е позовал и на предходната практика на страните по повод изпълнението на договора - формулярите на подадените от наемателя отчети за оборота за предходните две години.

По отношение на основанието за прекратяване на наемното правоотношение при условията на заявената от ищеца хипотеза - неизпълнение на задължението на наемодателя да предостави на наемателя информация за начина на формиране на оборотите в наетите помещения, които са база за определяне размера на наема, въззивният съд е приел, че независимо от позоваването от ищеца в обстоятелствената част на исковата молба на разпоредбата на чл. 6.13 от договора, фактическото основание е по чл. 6.9 от договора за наем, визиращ хипотеза, при която наемателят изобщо не е представил отчет. За да направи този извод, съдебният състав се е аргументирал с твърденията на ищеца, че представеният от наемателя формуляр за оборота за 2017г. всъщност представлява само справка-декларация за оборотите, която съдържа според него единствено голословни и неподкрепени с никакви доказателства цифрови данни и няма характеристиките на отчет за оборота по смисъла на чл. 6.9 от договора за наем, тъй като не е съпроводена с необходимата аналитична информация, въз основа на която при един сравнително компетентен и професионален преглед да е достатъчно да се установи верността на представените от наемателя цифрови записвания. Изводът, че предприетото от наемодателя разваляне на договора поради недаване на необходимото съдействие от наемателя по чл. 6.9 е лишено от основание, е аргументиран с обстоятелството, че не е налице хипотеза на непредставен от наемателя отчет, при която наемодателят може и сам да извърши необходимата проверка.

Въззивната инстанция е изложила и съображения, че дори да се приеме за вярна тезата на ищеца, че отчетът за оборота, предвиден в чл. 6.1 като база за определяне на дължимата наемна цена, е необходимо да съдържа и аналитична информация в достатъчен обем, позволяваща разбираемо, ясно и надеждно да се установи от външна страна дали посочените от наемателя данни отговорят на установеното в договора понятие за оборот, както и да се установи начина на формиране на сумата, посочена като оборот, искът също би бил неоснователен поради това, че прекратяването на договора за наем също ще е лишено от основание, ако се установи, че отказът на наемателя да предостави искания достъп не е станал причина за неплащане на действително дължимата наемна цена, тъй като тя е била правилно определена от наемателя.

Съдебният състав е приел, че клаузите на чл. 6.13 и чл. 6.9 от договора са взаимно свързани една с друга, като процедурата по чл. 6.13 хронологически следва тази по чл. 6.9, тъй като за да може да възникне обосновано подозрение за неправилно изчисление или за некоректно направени отчети, е необходимо преди това наемодателят да си е изяснил как точно наемателят е формирал стойността на оборота, а това не може да стане без запознаване със съответната аналитична информация към отчета, каквато информация той няма.

Във въззивното решение са изложени съображения за неоснователност на тезата на ответника, че информацията за отчетите за оборота на наетите помещения е чувствителна и конфиденциална, поради което не можела да бъде предоставена на наемодателя, а единствено на трето лице - компания за одит с добра международна репутация. Прието е, че след като по воля на страните оборотът на наемателя е определен като базата, на която е уговорено да се определя месечния наем, няма как информацията за оборота да е конфиденциална за насрещната страна по правоотношението - наемодателят, тъй като с клаузата за определяемост на наема на базата на оборота наемателят се е съгласил информацията за оборот да бъде достъпна и на разположение на наемодателя.

Съдебният състав след анализ на клаузите на чл. 6.9 и чл. 6.13 от договора за наем е приел, че след като страните изрично са уредили възможността наемодателят в хипотеза на липсващ отчет сам да извършва проверки на аналитичната счетоводна документация, относима към данните в отчета, то на още по-голямо основание следва да се приеме, че той може да направи това и в хипотеза на непълен отчет, когато макар и да са посочени определени цифрови стойности, информация как те са формирани липсва. В този случай наемодателят може да се съгласи с представените от наемателя цифрови стойности на обороти, но не може да бъде лишен от правото сам да изисква да се запознае и евентуално да извърши проверка на съответната аналитична информация към отчета, ако същата липсва.

Предвид изложените съображения въззивната инстанция е заключила, че наемодателят е имал право, както да изисква и да извършва проверка на първичната счетоводна документация, имаща отношение към формиране стойността на оборота, служещ като база за определяне на дължимата наемна цена, така и да пристъпи към прекратяване на наемното правоотношение съгласно чл. 4.4 /iii/ от договора, но единствено в хипотеза при която неоснователният отказ на наемателя да откаже достъп на наемодателя до съответните документи за извършване на проверката по реда, упоменат в чл. 6.9 от договора, да е станал причина да не се заплати дължимата наемна цена в действително уговорения определяем размер, т. е. отказът да е станал непосредствената причина наемателят да не изпълни най-същественото си задължение по договора за наем - да заплати уговорената наемна цена в действително уговорения размер 10 % от стойността на годишния оборот за предоставеното му съгласно договора ползване на наетия имот.

Доводът на ответника, че кореспонденцията между страните по повод искането за достъп до счетоводните документи на наемателя, имащи отношения към формиране стойността на оборота, както и за последващото разваляне на договора, е била водена в нарушение на чл. 23.5 от договора, е приет за неоснователен по съображения, че всички изявления на страните са били направени в предвидената от закона форма за действителност, били са адресирани и са стигнали до знанието и на едноличния собственик на наемателя - компанията „Ейч енд Ем Хеннес енд М.“ по седалището й в Стокхолм, Швеция.

На базата на направените от вещото лице изчисления и констатации съдебният състав е заключил, че посочените в представения от наемателя „Формуляр за отчитане на нетни продажби през 2017г. - Годишен отчет“ суми са изчислени вярно като алгоритъм съгласно дефиницията за „оборот“ в договора за наем и съответстват на действителния наем за наетите помещения, възлизащ на сумата от 482 261,63 лв., представляваща 10 % от реализирания от наемателя оборот за една календарна година, в случая 4 822 616, 31 лв. за 2017г. Във връзка с оспорването от ищеца на достоверността и верността на счетоводните записвания в касовите книги съдебният състав, след запознаване със съдържанието на сканираните документи, е приел доводите и твърденията на ищеца за неоснователни.

Изложил е съображения, че разпоредбата на чл. 4.4 /iii/ от договора, на която се е позовал ищецът, не визира само формално неизпълнение от страна на наемателя на негово конкретно задължение, а то да е от такъв характер, че да е станало причина за неизпълнение на най-главното и съществено негово задължение по договора за наем - да заплати уговорената наемна цена и то в уговорения от страните размер. Дори да се възприеме тезата на ищеца, че отчетът на наемателя за оборота е непълен и не дава точна информация за декларираните стойности за оборота, както и как се е стигнало до тях, то не е оправдано да се допусне прекратяване на съществуващата между страните облигационна връзка след като отказът на наемателя да допусне наемодателя до достъп до счетоводните записвания, имащи отношение към начина на формиране на наемната цена, не е довел до това да не бъде правилно определена и съответно заплатена действително дължимата от наемателя наемна цена. И в този случай наемателят не се явява неизправна страна по отношение неизпълнението на главното му и съществено задължение по договора за наем, поради което предприетото от наемодателя разваляне на договора е лишено от основание, тъй като поведението на наемателя не е станало причина да не заплати уговорената наемна цена.

Допускането на касационно обжалване на въззивното решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

Формулираният от касатора в раздел I, т. 1.1. от изложението към касационната жалба правен въпрос не обуславя допускане на касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд, защото по отношение на него не е осъществена допълнителната предпоставка на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Съгласно константната практика на ВКС, обективирана в цитираните от касатора съдебни актове, както и в служебно известните на настоящия съдебен състав решение № 502/26.07.2010г. по гр. д. № 222/2009г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 89/17.07.2009г. по гр. д. № 523/2008г. на ВКС, ГК, II г. о., решение № 38/27.02.2012г. по гр. д. № 1227/2011г. на ВКС, ГК, II г. о. и други, постановени по реда на чл. 290 ГПК, тълкуването на волята на страните, изразена в сключения между страните договор, е дейност на съда, която се осъществява при спазване на критериите, определени в разпоредбата на чл. 20 ЗЗД, и при зачитане на принципа на договорната автономия и на обвързващата сила за страните на предоставените права и поетите задължения по сделката. Когато е налице съмнение, неяснота или двусмисленост по установените в договора клаузи, при тълкуването на договора, трябва да се търси действителната обща воля на страните, като отделните договорни клаузи следва да се тълкуват в тяхната връзка помежду им, предвид систематичното им място в договора, съобразно смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността. В конкретния случай въззивният съд в съответствие с константната практика е обсъдил отделните договорни клаузи във връзка една с друга, отчел е систематичното им място в договора, тълкувал е относимите договорни клаузи, търсейки общата воля на страните в контекста на съотносимост с останалите договорни клаузи, със смисъла и целта на целия договор. Доколко направените изводи са правилни /обосновани/ и направените в тази насока оплаквания са относими към преценката за правилност на обжалваното решение и представляват касационни основания по смисъла на чл. 281 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.

Доводът на касатора за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по поставените в раздел I, т. 2.1. и раздел II, т. 2 от изложението процесуалноправен и материалноправен въпроси по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е неоснователен, тъй като по отношение на тях не е осъществена основната предпоставка на чл. 280, ал. 1 ГПК. Посочените правни въпроси са относими към установяване на предпоставките за прекратяване на договора за наем и на тях не може да бъде даден еднозначен отговор, тъй като основанието за прекратяване на договора по вина на наемателя и предпоставките за това зависят от конкретните договорни клаузи, вида на задължението, неговото неизпълнение и значителността, респективно незначителността на неизпълнението с оглед интереса на кредитора /в случая наемодателя/. Преценката дали неизпълнението на задължението на наемателя е съществено за интереса на наемодателя е обусловена от анализ на събраните доказателства, уговорките в договора и конкретните факти, установени по делото. Несъгласието на касатора с това какво е приел съда от фактическа страна не може да обоснове допускане на касационно обжалване.

Съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК и константната практика на ВКС съдът е длъжен да вземе предвид всички факти, които са от значение за спорното право, включително и настъпилите след предявяване на иска, като това задължение се отнася и за установяване на елементите на фактическия състав на правото да се развали/прекрати договорът за наем, уредени в чл. 87 ЗЗД. В конкретния случай счетоводните документи от значение за определяне на размера на дължимия наем и за преценка на верността на отразените във „Формуляр за отчитане на нетни продажби през 2017г. - Годишен отчет“ суми /оборот по смисъла на чл. 1.1. от договора/ са съществували към момента на изявлението за прекратяване на договора и преди предявяване на иска, поради което в съответствие с константната практика въззивният съд ги е обсъдил и се е съобразил с тях.

Неоснователен е и доводът на касатора за допускане на касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по посочения в раздел I, т. 3.1. от изложението процесуалноправен въпрос, тъй като въпросът не е свързан с изхода на спора по същество, а е относим към производството по чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските.

Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК касаторът следва да заплати на ответника направените от последния разноски за касационното производство в размер 18 130,54 лв. – платено адвокатско възнаграждение с включен ДДС.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение