Определение № 3532 от 11.12.2025 г. на ВКС по т. д. № 1840/2025 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на А. Д. А. ЕГН: [ЕГН] срещу решение №146 от 17.06.2025 г. на Великотърновски апелативен съд по в.гр.д. №43/25 г., В ЧАСТТА, с която е потвърдено първоинстанционното решение Решение № 484 от 19.11.2024 г., постановено по гр. д. № 80/2024 г. на Окръжен съд- Русе в частта, с която е бил отхвърлен предявеният срещу ЗАД“ ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“АД- [населено място], ЕИК[ЕИК] иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над присъдената сума от 4900 лв. до размер на сумата от 30 000 лв. В касационната жалба се навеждат оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на въззивното решение в насока, че въззивният съд не е анализирал в съвкупност всички обстоятелства, релевантни за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди. Твърди се, че приетият за справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди от 14000 лв. е занижен. Оспорва се изводът на съда за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия. Неправилно е прието, наличие на съпричиняване, изразяващо се в нарушение на правилото водачът на ИЕПС-ищец да се движи възможно най-близо до дясната граница на платното за движение. Сочи се, че определеният процент – 65 % съпричиняване е завишен и необоснован. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи, че правните въпроси от значение за спора са решени в противоречие с практиката на ВКС по чл.290 ГПК– основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.1 ГПК. Ответникът по касационната жалба в писмен отговор изразява становище за нейната неоснователност. Претендира присъждане на разноски пред настоящата инстанция. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 5 000 лева намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок. За да постанови въззивното решение, въззивният съд е изложил следните съображения: От приложения Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 01.09.2023 г., показанията на разпитания свидетел-делинквент, както и от заключението на съдебно- автотехническата експертиза, се установява, че на 31.08.2023 г., около 21,30 часа, през тъмната част на денонощието в [населено място], по [улица]се движел л.а. Мерцедес, управляван от делинквента в посока към бул. Х. Б.. В района на разклона за магазините Кауфланд и Практикер, гледано по посока на автомобила, модачът на автомобила възприел дупка в пътната настилка, като решил да я заобиколи. В този район, след разклона, в дясната част на платното за движение е имало паркиран камион ТИР. Като навлязъл в лентата, предназначена за насрещно движение, последвал удар между странична лява част на автомобила със странична лява част на насрещно движещото се ИЕПС, управлявано от пострадалия ищец А. Д. А.. В момента на съприкосновението, скоростта на автомобила и на ИЕПС е била около 16 км/ч, а началната скорост в момента, в който са се възприели – около 25 км/ч. В района на местопроизшествието няма изградена или обособена велоалея. Широчината на улицата е 7 м, като се състои от две пътни ленти, по една за всяка посока. В момента на огледа на мястото е имало работещи улични лампи, както и работещи лампи на паркинга на магазин Кауфланд, като улицата в посоката от където се е движил ИЕПС е отделена от паркингите с жив плет с височина около 1,20 – 1,50 м. Според показанията на делинквена, разпитан като свидетел, в момента, когато е предприел заобикаляне на дупката, не видял срещу него да идва друго МПС, поради което започнал да се изнася в лявата лента. При изнасянето забелязал, че идва някакъв вид превозно средство, може би на около 20 м, и веднага започнал да се прибира в дясната лента. Мъжът с тротинетката се опитал да избегне удара, поднесла му задната гума, което според вещото лице може да настъпил вследствие от прекомерна употреба на задна спирачка. Тротинетката се ударила в лявата страна на автомобила, в шофьорската врата. По време на удара, предната част на автомобила частично вече се е намирала в дясната лента. Веднага след удара спрял, видял човека, който лежал от лявата страна на автомобила, помогнал му да се премести, преместили и тротинетката, както и автомобила и откарал пострадалия до болницата. Участъкът е прав, без маркировка, няма велоалеи. Пред лентата, в която се движел л.а., имало спрял камион ТИР. Превозното средство, управлявано от пострадалия, което се приближавало към свидетеля, имало някаква светлина, вероятно фар, но не светела достатъчно силно като мотор или кола, водачът нямал светлоотразителни елементи. Според свидетеля превозното средство се движело в средата на неговата лента, след удара намерил водача на пътното платно, по-скоро по средата на неговата лента. След като оказали първа помощ на пострадалия, се върнали на местопроизшествието с полицаи и съставили констативния протокол. По асфалта имало една две драскотини и те видели къде тротинетката се е опряла в земята. При извършения оглед на ИЕПС се установява работещ преден фар. Според свидетелските показания, установените следи и задирания по пътната настилка и от уврежданията на превозните средства, вещото лице е направило извод, че съприкосновението е настъпило на около 1,95 м вляво от дясната граница на платното за движение, гледано към кв. Дружба. Ударът е настъпил изцяло в частта от платното за движение, полагащо се на ИЕПС. Възприемането на тротинетката от водача на автомобила на около 20 м съответства на дължината на осветената зона от къси светлини. Вещото лице е изготвило експертизата с вариант на намалена видимост, ограничена от осветената зона на къси светлини, в който случай произшествието не е било предотвратимо чрез спиране. При вариант на неограничена видимост, поради работещите лампи, всеки от водачите е могъл да спре управляваното от него средство преди мястото на удара. Вещото лице е изчислило, като е съобразило спрелия ТИР в дясната лента, широчината на автомобила и на тротинетката, че е съществувала възможност за безпрепятствено разминаване между превозните средства при спазване на разстояние от 0,66 м между тях. Според вещото лице, ако водачът на ИЕПС се е движел с включени по-ясни светлини отпред и е бил облечен със светлоотразителна жилетка, възможността да бъде забелязан от другите участници в движението би била по-голяма. В съдебно заседание вещото лице пояснило, че няма мерна единица за яснота на фарове, но според вещото лице видимостта и силата на светлината са били достатъчно големи, за да се възприемат обектите. По случая е образувано досъдебно производство, към момента неприключено, без привлечен обвиняем. От приложените по делото медицински документи и заключението на вещото лице по изслушаната съдебно-медицинска експертиза, според въззивния съд, се установява, че ищецът е получил следните травматични увреждания: счупване на лявата ключица, разкъсно-контузна рана на левия лакът с оток, охлузвания в областта на левия лакът, лявото коляно, лявата хълбочна област и дясна седалищна област. Направена имобилизация на счупването на ключицата и шев на раната. Според вещото лице изразени болки е имало след травмата, по време на манипулациите, при раздвижването, като техният интензитет е намалявал в рамките на възстановителния период. Възстановителният период при такива счупвания на ключицата е около два – три месеца. Според вещото лице тези травматични увреждания са в пряка причинно – следствена връзка с описаното произшествие. При извършения преглед от вещото лице на 23.10.2024 г. ищецът е съобщил, че има болки в областта на лява раменна става, при изправено положение изкривява тялото си наляво, има изтръпване на трети и четвърти пръсти на лявата ръка, които не може да разгъне напълно, съобщава, че няма добро зарастване на счупването. Вещото лице е установило, че в областта на счупването при опипване има натрупване на костно вещество и лек оток. Вижда се контрактура на трапецовидния мускул вляво, има стара деформация на пети пръст на лявата ръка, която е от стара травма. В медицинската документация няма данни за неправилно зарастване на счупването на лява ключица, както и за увреждане на периферните нерви. Оплакванията от изтръпване на пръстите според вещото лице не са в причинна връзка с произшествието. В съдебно заседание вещото лице е пояснило, че имобилизацията при такива увреждания е максимум за 4 седмици, а по данни на съпругата те са поставяли превръзки около 6 месеца. Това е предпоставка за трудно раздвижване на ръката впоследствие. Неправилно поставената имобилизация се отразява на възстановителния период, имобилизацията и превръзките трябва да се извършват от лекар или от компетентно медицинско лице, в случая те не са извършени според медицинските стандарти. Според експерта хватателната функция е възстановена, но ограничените движения в раменната става, от които се оплакал ищецът, могат да се дължат на неправилно проведеното лечение. Това, че той не е ходил при лекар да му сменя превръзките от една страна е удължило възстановителния период, а от друга страна е довело до ограниченията в движенията на раменната става. Тези ограничения не са само субективни усещания, констатирани са и от експерта, и се изразяват в отвеждането на лявата ръка нагоре някъде около 10 – 15 %. В констативния протокол е отразено, че към момента на изпробването е имало наличие на алкохол в кръвта на ищеца 0,78 промила. Това количество е в границите под средните стойности за лека степен на алкохолно опиване, при която са налице отслабване на концентрацията на вниманието, съобразителността, забавени реакции, умерено изразени координационни нарушения и др. За изясняване на фактическата обстановка е разпитана св. Б.П., с която ищецът живее. Тя си спомня за инцидента, била бременна, ищецът излязъл за цигари и през нощта свидетелката се събудила, видяла го в банята в кръв, опитвал да се съблече. Бил вече превързан. Обяснил, че някакво момче с Мерцедес не го е видяло и го блъснало. Лекарят, който го превързал, му обяснил, че лявата ръка трябва да е в покой и да се обездвижи. Имало шевове по левия му лакът, имало охлузвания, но те вече били почистени. Няколко месеца след катастрофата ходили на преглед при лекар и той казал, че ключицата е правилно застанала и в случай, че е в пълен покой, всичко ще зарасне напълно. През цялото време обаче ключицата стърчала, според свидетелката тя не била застанала правилно. След инцидента доста време след това пострадалият бил много изнервен, нищо не можел да прави – охкал, пъшкал, според свидетелката изпитвал денонощни болки. Не можел да се изкъпе сам, свидетелката му помагала, обличал се само от едната страна. Двамата се занимават с цветя, отглеждат ги в оранжерии, той не можел да помага на свидетелката, не можел да се занимава с бебето, което се родило през м. ноември 2023 г. Половин година след инцидента А. се нуждаел от помощ за къпане, за обличане, в момента е по-добре, но продължава да има болки, ключицата все още е релефна, едното рамо е по-високо от другото, не можел да държи бебето им повече от 2 – 3 минути на ръце. Според свидетелката психически той вече не бил същият човек, изнервял се, че не може да работи и да помага. В момента на даване на показанията не ебил възстановен, стойката му е изкривена, има болки в кръста, изпитва болки и в ръката. Двата пръста на ръката са или прибрани или сгънати и той често изтърва предмети. Според свидетелката са засегнати сухожилията. Бил привързан с бинт и памук, който двамата свалили и сложили нов, по спомени на свидетелката с този бинт А. ходил около 4,5 до 6 месеца. Нямал осигуровки и не е ползвал болнични. Не е ходил на рехабилитация, гледали да е обездвижена ръката. Не е търсил помощ за психиката си. Ищецът е отправил застрахователна претенция към ответника, при който към момента на ПТП лекият автомобил Мерцедес има застраховка „Гражданска отговорност“, получена от застрахователното дружество на 13.10.2023 г. Видно от писмо от 16.01.2024 г. застрахователят е отказал изплащането на обезщетение. При тази фактическа обстановка съдът е заключил, че безспорно се доказва наличието на противоправно поведение на водача на л.а. К. М., в резултат на което на ищеца А. са били причинени вреди. Противоправността на поведението му следва от нарушаване на конкретна правна норма, уреждаща правилата за движение по пътищата - чл. 25, ал. 2 ЗДвП, съгласно която при извършване на маневра, свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея. От събраните доказателства и изготвена авто-техническа експертиза се установява, че М. с управлявания от него автомобил предприел заобикаляне на дупка в пътната настилка, навлязъл в лентата за насрещно движение, без да пропусне движещия се по нея със своето ИЕПС ищец, при което между двете превозни средства се реализирал удар. В резултат, ищецът, водач на индивидуалното електрическо превозно средство, бил получил телесни увреждания – счупване на лява ключица, разкъсно-контузна рана на левия лакът с оток, охлузвания в областта на левия лакът, ляво коляно, лява хълбочна област и дясна седалищна област. Тези увреждания предизвикват претърпяване на болки и страдания от увреденото лице. Между противоправното и виновно поведение на водача М., изразяващо се в нарушаване правилата за движение по пътищата и настъпилата вреда е налице пряка и непосредствена причинна връзка. Ето защо, според съда, са налице предпоставките за ангажиране на деликтната отговорност на водача на МПС по чл. 45 ЗЗД, съгласно който всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Процесният автомобил е бил застрахован по застраховка „Гражданска отговорност” при ответното дружество. В този смисъл за застрахователя се поражда задължението да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди – чл. 429, ал. 1 КЗ. Според въззивния съд размера на дължимото и определено обезщетение следва да се определи по справедливост, съгласно чл. 52 ЗЗД. Позовал се е на разясненията по прилагане на справедливостта като критерий за определяне на размерите на обезщетенията за неимуществени вреди са дадени в ППВС 4/23.12.1968 г. и като е посочил подробно какво точно взима в предвид в тази връзка е приел, че размер на обезщетението от 14000 лв. следва адекватно да компенсира причинените болки, страдания, неудобства. Обезщетение в по-голям размер не следва да се присъжда, тъй като от медицинска гледна точка ищецът е възстановен, хватателната функция на ръката е възстановена, а установените ограничения няма данни да влияят съществено в социално битов план на ищеца, в ежедневната му дейност. Следвало, според съда, да се отчете още, че не се е налагал постелен режим на лечение, не е имало престой в лечебно заведение, и ищецът не е бил поставен в пълна зависимост от помощта на близките, не е бил изцяло обездвижван, а е следвало да бъде обездвижена само лявата ръка. Нямало данни травмата да е нарушила социалното му функциониране:ищецът декларирал, че е безработен, без доходи, не е здравно осигурен, поради което оплакването, че определения от съда размер на обезщетението не корелира със съблюдаване на активната трудоспособна възраст на ищеца, не може да бъде споделено. Твърдяните във въззивната жалба затруднения, които ищецът продължава да изпитва – изкривяване на стойката, едното рамо да е по-високо от другото не се установявало да влияят съществено върху функционирането му, а болката в кръста нямало данни да е във връзка с произшествието.При определяне на размера на обезщетението по справедливост следва да се отчетат още обстоятелствата, при които е настъпило произшествието – ищецът е управлявал ИЕПС в тъмната част на денонощието след употреба на алкохол, което е морално укоримо и противоправно поведение /чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП/, като е управлявал превозно си средство с максимално допустимата скорост от 25 км/ч /чл. 80а, ал. 2, т. 4 ЗДвП/, и тези обстоятелства, макар да нямат пряка причинна връзка с вредоносния резултат, следва да бъдат съобразени при определяне на размера на обезщетението по справедливост. По делото е било направено възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, каквото възражение застрахователят има право да релевира, съгласно чл. 432, ал. 2 КЗ в настоящото производство. За да се приеме наличие на съпричиняване следва да се докаже по категоричен начин при условията на пълно и главно доказване твърдяното противоправно поведение на съпричинителя /действие или бездействие/, с което пострадалият обективно е способствал за настъпване на вредоносния резултат или за увеличаване на вредоносните последици. В конкретния случай, според съда, в случая е установено, че водачът на ИЕПС се е движил на около 1,95 м от дясната граница на платното за движение, с което е допуснал нарушение на изискването на чл. 80а, ал. 1, т. 2 ЗДвП, според който при липса на велосипедна инфраструктура водачът на ИЕПС има задължение да се движи възможно най-близо до дясната граница на платното за движение. Според заключението на вещото лице, при наличието на спрял ТИР на платното за движение, лекият автомобил, управляван от делинквента и ИЕПС, управлявано от ищеца, биха се разминали безпрепятствено, при разстояние от 0,66 м между тях, т.е. налице е пряка причинна връзка между нарушението на правилата за движение по пътищата от страна на А., и вредоносния резултат. Допуснато е нарушение и на разпоредбата на чл. 80а, ал. 1, т.1 ЗДвП, като безспорно е установено, че в тъмната част на денонощието ищецът е бил без светлоотразителни елементи върху видимата част на облеклото си, с което той е бил поставен в ситуация да не бъде своевременно забелязан делинквента при предприетата от последния маневра. Основателно, според съда е и възражението на застрахователното дружество за неправилно проведено лечение от страна на ищеца. Според вещото лице при такава травма се поставя имобилизация за максимум 4 седмици. Според св. П. ищецът и свидетелката са сваляли бинта, слагали са нов, като с този бинт пострадалия е ходил около 4,5 до 6 месеца, което лечение експертът определя като несъответно на медицинските стандарти, и това е довело до удължаване на възстановителния период, както и до ограничение в движенията на раменната става. При правилно проведено лечение срокът на възстановяване е около 3 – 4 месеца, като специалист – ортопед преценява при прегледите на даден етап от лечението преди да е изтекъл срокът на възстановяване необходимостта от рехабилитация и физиотерапия. Съдът е изложил, че в случаите, когато е налице принос на пострадалия, за да се определи степента на приноса, следва да се съпостави тежестта на извършеното от делинквента нарушение на правилата за движение по пътищата и тежестта на нарушението от страна на пострадалия, за да се установи действителния обем, в който всеки един от тях е допринесъл за настъпване на пътно-транспортното произшествие. Основната причина за произшествието е навлизането на автомобила на водача М. в насрещната лента на платното за движение, без съобразяване с обстоятелството, че в тази лента се движи пострадалия ищец с управляваното от него ИЕПС. Същевременно, според съда, поведението на ищеца също е допринесло за настъпване на ПТП, като той е допуснал две нарушения на ЗДвП, всяко от което е в причинна връзка с настъпилия удар и независимо от предприетото от него ефективно задействане на спирачната система, ударът не е бил предотвратен. Освен това е допуснато и поведение, въздействащо неблагоприятно върху оздравителния процес и неговия период. По така изложените съображения въззивният състав е приел, че е доказано поведението на пострадалия да е допринесло за настъпване на вредоносния резултат, или налице е съпричиняване от страна на ищеца е в размер на 65 %. В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване се сочи, като обуславящ изхода по спора въпрос относно съпричиняването на вредата и определяне на съотношението на приноса на пострадалия и деликвента: По този въпрос е налице постановена задължителна съдебна практика – решение № 97 от 06.07.2009г. по т.д. № 745/2008г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 33 от 04.04.2012г. по т.д. № 172/2011г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 96 от 15.10.2012г. по т.д. № 936/2011г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 39 от 16.07.2010г. по т.д. № 551/2009г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 43 от 15.04.2009г. по т.д. № 648/2008г. на ВКС, ТК, II т.о и други., постановени по реда на чл.290 ГПК, съгласно която при определяне на наличието и степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице е от значение наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и противоправното поведение на водача, като съдът следва да прецени доколко действията на пострадалия са допринесли за резултата и въз основа на това да определи обективния му принос. Съдът следва да отчете и това, че съгласно чл.20 ЗДвП отговорността на водачите на МПС за осигуряване безопасност на движението е значително по-голяма, включително и чрез вмененото им задължение за избиране на такава скорост за движение, че да може да спрат пред всяко препятствие, което са могли и са били длъжни да предвидят. При произнасяне по формулирания материалноправен въпрос въззивният съд се е отклонил от формираната задължителна практика, поради което е налице основанието на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. С оглед гореизложеното е налице основание за допускане на касация, съгласно чл.280 ал.1,т.1 ГПК. По въпроса относно критериите при определянето от съда по справедливост /чл.52 ЗЗД /на размера на застрахователно обезщетение с критериите за това, съгласно ППВС 4/68 и цитираната в изложението практика по чл.290 ГПК ВКС ще вземе отношение при произнасянето си относно наведените в КЖ оплаквания за незаконосъобразност при определяне на конкретния размер на обезщетението за неимуществени вреди. Касаторът е освободен от внасяне на държава такса, съгласно чл.83 ал.2 ГПК с разпореждане на съда, постановено по първоинстанционното дело. С оглед изложеното, съдът