Определение № 12 от 28.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 51/2023 г.

Производството е по реда на чл. 135, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по повод определение № 10677/04.12.2023 г. по адм.дело №10488/2023 г. по описа на Административен съд - София - град /АССГ/, с което е повдигнат спор за подсъдност между АССГ и Софийски районен съд /СРС/. Видно от мотивите на определението формираната воля е за повдигане на спор за подсъдност относно разглеждане на осъдителен иск, предявен от Е. Милев срещу Върховен административен съд /ВАС/ за сумата 20 000 лева - неимуществени вреди от "бавене на дело" №1969 /2019 по описа на ВАС. За да се произнесе по спора за подсъдност, настоящият смесен петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд констатира следното: Производството пред СРС е образувано по предявен иск от Е. Милев, с постоянен адрес в [населено място], към момента изтърпяващ наказание "лишаване от свобода" в затвора в [населено място], срещу Върховен административен съд, със седалище в гр. София, за сумата 20 000 лева за вреди от "бавене на дело" №1969 /2019 по описа на ВАС. Ищецът е посочил като правно основание на иска - чл.2 б ЗОДОВ, чл.47 ХОПЕС, чл.4, пар.3 от ДЕС, чл.13 ЕКЗПЧ, чл.2 МПГПП на ООН. В исковата молба се твърди, че ответникът нарушава принципа на решаване на делото в разумен срок и нарушава правата на ищеца. СРС с определение №29651/24.08.2023 г. по гр.д. №20730/2023 г. е прекратил производството по делото и го е изпратил на АССГ по подведомственост на основание чл.2в, ал.1, т.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ с мотиви, че ищецът претендира присъждане на вреди от правораздавателната дейност на ВАС, при упражняването на която е нарушено правото на Европейския съюз, следователно делото подлежи на разглеждане по реда на АПК от административен съд. АССГ е повдигнал препирня за подсъдност, мотивирайки се, че ищецът твърди единствено нарушаване на принципа на решаване на делото в разумен срок от ВАС, за което правната квалификация е по чл.2Б ЗОДОВ и делото е подсъдно на общите съдилища съгласно чл.2 б, ал.2 ЗОДОВ, препращащ към Гражданския процесуален кодекс /ГПК/. Настоящият петчленен състав на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд, сформиран на основание чл. 135, ал. 4 АПК, намира, че делото е подсъдно на СРС, тъй като фактическите твърдения в исковата молба са единствено за "бавене на делото". Твърдяното от ищеца противоправно поведение на ответника - Върховен административен съд, се обосновава от нарушаване принципа на решаване на делото в разумен срок, като тези обстоятелства сочат на правната квалификация по чл. 2 б, ал.1 ЗОДОВ, според който държавата отговаря за вреди, причинени на граждани и юридически лица от нарушаване на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл.6 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Съгласно чл.2б, ал.2 ЗОДОВ, исковете се разглеждат по реда на ГПК, тоест подсъдността е на общите съдилища съгласно нормите на чл.103 - 104 ГПК относно родовата подсъдност и предвид цената на иска е подсъден на СРС. Воден от изложеното и на основание чл. 135, ал. 4 АПК, настоящият петчленен състав на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд