Определение № 370 от 27.01.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1559/2025 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ), чрез служител М. Г. (с юридическо образование) срещу въззивното решение №12/03.02.2024г. на Апелативен съд – Варна, постановено по в.гр.д. №522/2024г. В жалбата се излагат доводи за неправилност и необоснованост на решението, като постановено в нарушение на закона. Претендира се неговата отмяна и постановяване на друго по същество на спора, с което исковете да бъдат уважени така, както са предявени. Претендира се и присъждане на направените по делото разноски. Насрещните страни С. Ш. И. и И. А. И. не са депозирали писмен отговор и не изразяват становище по жалбата. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното: Въззивният съд потвърдил решението на първостепенния Окръжен съд – Силистра, с което е отхвърлен предявения от КОНПИ срещу С. Ш. И. и И. А. И. иск за отнемане в полза на Държавата на незаконно придобито имущество на стойност 12 000 лв., както следва: На основание чл. 151 във вр. с чл. 142. ал. 2. т. 5. във връзка с чл. 141 от ЗПКОНПИ от И. А. И.: 1/ Товарен автомобил, марка „С.“, модел „Д.“ с per. [рег.номер на МПС], дата на първа регистрация 24.01.... г., рама№ [банкова сметка], двигател № Т.; 2/ Лек автомобил, марка „А.“, модел „А .. А. к.“ с peг. [рег.номер на МПС], дата на първа регистрация 16.11....г., рама №.., двигател № ..; 3/ Сумата в размер на 3 000 лв., представляваща пазарната стойност към датата на отчуждаване на лек автомобил, марка „Д.“, модел „Ч. ..“ с peг. [рег.номер на МПС], дата на първа регистрация 25.07... г„ рама № ...., двигател № „без номер“, отчужден с договор от 20.01... г.; 4/ Сумата в размер на 1 000 лв., представляваща пазарната стойност към датата на отчуждаване на лек автомобил, марка „О.“, модел „З.“ с peг. [рег.номер на МПС], дата на първа регистрация 28.10...г., рама № W., двигател № X., отчужден с договор от 20.01.2020 г.; 5/ Сумата в размер на 2000 лв., представляваща пазарната стойност към датата на прекратяване на регистрацията на лек автомобил, марка „А.“, модел „А .“, с peг. №..., дата на първа регистрация 01.01... г., рама №.., двигател без номер, с прекратяване на регистрацията на 17.08...г. За да постанови този резултат, съдът приел, че по делото са надлежно установени следните факти: КОНПИ била сезирана с уведомление на Окръжна прокуратура – С. с рег.№ .. 1182/03.09...г. за привличане на С.. Ш. И. в качеството на обвиняем по ДП 362 ЗМ-37/2018г. по описа на РУ МВР [населено място], за извършено престъпление по чл.225, ал.1 вр. във вр. с чл.26 от НК, което попада в обхвата на чл. 108, ал. 1, т. 18 от ЗПКОНПИ. Комисията образувала проверка за установяване на значително несъответствие на проверяваното лице за периода от 11.09.2009г. до 11.09.2019г., в която били включени още: фактическият й съжител И. А. И. (за периода от 11.09.2009 г. до 28.01.2018 г.), детето й Д. С. Р. и ЕТ „А.-И. А.“ (за периода от 11.09.2009г. до 01.01.2012 г.). С Решение № 1944/14.10.2020 г. на КПКОНПИ било образувано производство за отнемане в полза на държавата на незаконно придобитото имущество, а с решение №247/03.02.2021 г. въз основа на доклад от 20.01.2021г. на директора на ТД Варна, и за внасяне в съда на искова молба за отнемане на незаконно придобито имущество от С. Ш. И. и И. А. И.. Съдът приел, че след направения от ищеца частичен отказ от иска, предмет на същия останали придобитите от И. А. И. два автомобила и три суми, представляващи стойността на разпоредени след края на проверявания период три автомобила. Определил правната квалификация на предявените искове по чл. 153, ал. 1 от ЗОНПИ и направил извод, че „значително несъответствие“ по смисъла на закона ще е налице, когато размерът на несъответствието между имуществото и нетния доход на проверяваните лица надхвърля 150 000 лв. за целия проверяван период. Позовал се на дадените в трайно установената съдебна практика разрешения, според които отнемането може да бъде извършено в случай, че имуществото по смисъла на §1, т.4 от ДР на ЗОНПИ в края на периода се е увеличило в сравнение с това в началото и това увеличение е над посочения в закона размер. Приел, че едва при установяване на такова превишение, на изследване подлежи въпросът, дали даден доход има законен характер, а отнемането е възможно при наличието на несъответствие. Последното е налице, когато превишението не се дължи на получен през проверявания период законен доход. Посочил още, че съгласно разясненията на ТР №4/2021г. на ОСГК на ВКС, постъпилите суми по банкови сметки стават част от имуществото на проверяваното или свързаните с него лица, тъй като това са техни вземания от съответната банка. С изтеглянето на суми и с извършването на преводи, тези вземания се погасяват и престават да бъдат част от горепосоченото имущество. Вместо тях част от него стават изтеглените суми в брой и вземанията, ако такива са възникнали в резултат на извършените преводи (самите парични средства са движими вещи до момента, в който са в наличност). Ако те са налице в края на изследвания период, формират несъответствие и подлежат на отнемане, при наличие на съответните законови предпоставки. Посочил още, че едва когато е налице „значително несъответствие“, на проверка подлежи това какви са доходите на проверяваното лице за изследвания период, какъв е източникът на тези доходи и дали същите съответстват на придобитото имущество или не. Когато стойността на самото имущество по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗОНПИ не надвишава 150 000 лв., няма как да се формира значително несъответствие по смисъла § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ, независимо от размера на нетните доходи по смисъла на § 1, т. 8 от ДР на ЗОНПИ. Въз основа на тези принципни разрешения, въззивният съд приел, че по делото е установено, че за целия проверяван период придобитото от ответниците имущество се свеждало до пет леки автомобила с пазарни стойности, определени със заключението на вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза към датата на придобиването им, както следва: товарен автомобил „С.“, придобит на 01.12.2011 г., с пазарна оценка от 6 370 лв.; лек автомобил „А. ..“, придобит на 09.02.2011 г., с пазарна оценка от 3 970 лв.; лек автомобил „Д. - Ч.“, придобит на 10.01.2018 г., с пазарна оценка от 9410 лв.; лек автомобил „О. -З.“, придобит на 24.04.2019 г. с пазарна оценка от 4 240 лв. и лек автомобил „А. ..“, придобит на 06.02.2014 г., с пазарна стойност от 4 440 лв. Общата стойност на придобитото в проверявания период и налично в края му имущество било в размер на 28 430 лв., в какъвто смисъл било и заключението по допуснатата съдебно-икономическа експертиза. Съдът отбелязал, че въведените с въззивната жалба оплаквания на жалбоподателя били сведени до това, че първостепенният съд е излязъл извън разясненията дадени с ТР № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС, като приел, че следва да е налице стойностна разлика между имуществото в началото и в края на периода, която да е над законово определения размер на несъответствието (над 150 000 лв.), както и че за определяне на несъответствието следвало да бъдат взети предвид само наличните имуществени обекти. Във връзка със същите съдът изложил, че посоченото в закона „значително несъответствие“ е специално понятие, което означава превишаване с най-малко 150 000 лв. стойността на имуществото (не на сбора на разходите ) над общата стойност на нетния доход за проверявания период. Приел, че едва когато такова несъответствие е налице, на проверка подлежи това какви са доходите на проверяваното лице за изследвания период, какъв е източникът на тези доходи и дали същите съответстват на придобитото имущество или не. Развил съображения, че нетният доход (по смисъла на § 1, т. 8 от ДР на ЗОНПИ) в отрицателен размер не съставлява „имущество“ (по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗОНПИ) и не следва да се „прибавя“ към установеното налично имущество. Евентуална разлика с отрицателен знак, получена при изваждането на размера на извършените обичайни и извънредни разходи от проверяваното лице и членовете на семейството му, от установените техни доходи, приходи или източници на финансиране, ще е доказателство за неизяснен източник на средства за съществуването на проверяваното лице и семейството му, но не представлява обогатяване, което да е налично, респ. да е „имущество“ по смисъла на ЗОНПИ. Въз основа на изложеното съдът направил извод, че не са налице законовите предпоставки за постановяване на исканото отнемане по отношение на ответниците, поради което отхвърлил предявените искове като неоснователни. Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК по следните правни въпроси: 1/ Допустимо ли е отъждествяването на придобитото и налично в края на периода имущество с понятието „значително несъответствие“ по смисъла на пар.1, т.3 от ДР на ЗОНПИ; 2/ Следва ли в случаите на установено налично имущество в края на проверявания период под 150 000лв. да се изследват доходите, приходите или източниците на финансиране, както и обичайните и извънредни разходи, за да се определи нетния доход и установи наличието на „значително несъответствие“, за да се направи обосновано предположение, че имуществото е незаконно придобито и да са налице изискуемите от специалния закон предпоставки за гражданска конфискация. Твърди, че формираната след постановяване на ТР №4/2021г. на ОСГК на ВКС съдебна практика е неправилна, тъй като е мотивирана от неправилното възприемане на разрешенията дадени с посоченото тълкувателно решение, поради което е необходимо да бъда променена. Направил е искане за допускане на касационното обжалване и в хипотезата на чл.280, ал.2, предл.3 от ГПК поради очевидна неправилност на решението, тъй като съдът е приложил закона в неговия противоположен смисъл и при грубо нарушение на формалната логика. Настоящият състав на ВКС констатира, че с разпореждане от 15.01.2026г. на Председателя на ВКС е образувано Тълкувателно дело №1/2026 г. на ОСГК на ВКС по правните въпроси: „Какви са задължителните материалноправни предпоставки за реализиране на потестативното право на държавата за отнемане на незаконно придобито имущество? Къде са нормативно регламентирани?“. С оглед предметните предели на настоящото производство и обстоятелството, че отговорите на поставените въпроси са обуславящи за изхода на спора, съдът намира че на основание чл.229, ал.1, т.7 във вр. чл.292 ГПК производството по настоящото дело следва да бъде спряно до приемане на тълкувателно решение по посоченото тълкувателно дело. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение