Определение № 4941 от 30.10.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2725/2025 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на И. Г. Т. и насрещна касационна жалба на Прокуратурата на Република България срещу решение № 308 от 19.3.2025 г., постановено по в.гр.д. № 2075 по описа за 2024 г. на Софийския апелативен съд, ГО, 10 състав. И. Г. Т. обжалва решението в частта, с която е отменено решение № 3618 от 18.06.2024 г. по гр. д. № 1238 по описа за 2024 г. на Софийския градски съд, ГК, I-22 състав, в частта за осъждане на Прокуратурата на Република България да заплати на касатора на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ обезщетение за неимуществени вреди за разликата над сумата от 15 000 лв. до 30 000 лв. и искът за тази разлика е отхвърлен, както и в частта, с която е уважен искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над 1156,93 лв. до 2313,86 лв. и искът за тази разлика е отхвърлен. Прокуратурата на Република България обжалва решението в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за осъждане на Прокуратурата на Република България да заплати на касатора 15 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди.

И. Г. Т. застъпва становището, че в обжалваната част решението на Софийския апелативен съд е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 от ГПК. Счита, че въззивният съд е допуснал нарушение на чл. 52 ЗЗД, тъй като при определяне размера на обезщетението не са съобразени в достатъчна степен обстоятелствата, относими към претърпените от него неимуществени вреди – пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение в извършване на тежко умишлено престъпление в област, в която е неговата професионална реализация. Като основание за допускане на касационно обжалване сочи чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по следните въпроси:

1.Как незаконното обвинение за умишлено престъпление в област, която е професионалната реализация на обвиняемия, се отразява върху размера на паричното обезщетение по чл.2, ал.1, т. 3 ЗОДОВ за причинени неимуществени вреди; кои обстоятелства в подобна хипотеза следва да се имат предвид от съда наред с примерно изброените в т. II от ППВС № 4/1968 г.? Сочи се противоречие с решения № 267/13 от 26.06.2014 г. по гр. д. № 820/2012 г. на ІV ГО на ВКС и № 164 от 18.03.2025 г. по гр. д. № 1134/2024 г. на ІV ГО на ВКС.

2.За определяне на неимуществените вреди, което следва да се извърши от съда след задължителна преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства с оглед точното прилагане на принципа на справедливостта по чл. 52 ЗЗД. Според касатора по този въпрос е налице противоречие между въззивното решение и т. II на ППВС № 4 от 23.12.1968 г., т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 г. по т.гр.д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС и т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 г. по т.д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС.

3. Как се прилага общественият критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД, към която норма препраща разпоредбата на чл. 4 ЗОДОВ?

Прокуратурата на Република България на свой ред застъпва становището, че определеният размер на обезщетението за неимуществени вреди е необосновано завишен и не съответства като еквивалент на действителните неимуществени вреди, претърпени от ищеца. Поддържа, че въззивният съд не е взел предвид някои обстоятелства, които имат значение за определяне на по-нисък размер на обезщетението - продължителността на наказателното производство /по-малко от 5 години/, че е била взета една от най-леките мерки за неотклонение - "парична гаранция", че спрямо ищеца не е прилагана процесуална принуда, ограничаваща правата му и не са настъпили трайни последици за физическото и психическото му здраве. Не са отчетени също обществено-икономическите условия и стандарта на живот в периода на увреждането. Недоказано е останало и твърдението, че в резултат от наказателното производство е била преустановена спортната кариера на ищеца. Желае да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК по следните въпроси:

1. За определяне на неимуществените вреди, което следва да се извърши от съда след задължителната преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на принципа на справедливостта по чл. 52 ЗЗД. По този въпрос се поддържа противоречие между въззивното решение и т. II на ППВС № 4 от 23.12.1968 г.

2. Как се прилага общественият критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД, към която норма препраща разпоредбата на чл. 4 ЗОДОВ? Твърди се, че е налице противоречие с решения № 53 от 7.5.2019 г. по гр. д. № 3528/2018 г. на ІII ГО на ВКС, № 199 от 29.10.2018 г. по гр. д. № 363/2018 г. на ІV ГО на ВКС и № 50298 от 16.12.2022г. по гр. д. № 912/2022 г. на ІV ГО на ВКС.

Касационната жалба на И. Г. Т. е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:

С постановление от 18.12.2018 г. по ДП № 3286 ЗМ-73/2018 г. по описа на ГДНП, пр. пр. № 385/2018 г. на Специализирана прокуратура И. Г. Т. е бил привлечен в качеството на обвиняем за това, че за времето от неустановена дата от началото на м. май 2015 г. до 12.12.2018 г. на територията на Република България, [населено място], участвал в организирана престъпна група, по смисъла на чл. 93, т. 20 НК – структурирано трайно сдружение на три лица, с цел да вършат съгласувано в страната престъпления по чл. 307г, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 307в, ал. 1 от НК (обещаване и даване на повече от двама участници в спортно състезание – футболисти от ПФК "Банско", на облага, която не им се следва, за да повлияват на развитието на спортно състезание – футболни срещи в първенството на "Б" ПФГ на Република България, в които участвал ПФК "Банско", като губят спортните състезания), за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години, в която участвали още Й. Д. Б. и Л. В. В.. Групата е създадена с користна цел – да извлича противозаконно облаги от уговарянето на резултата от спортните състезания – престъпление по чл.321, ал.3, пр.2, т.2, вр. ал.2 НК, за което се предвижда наказание лишаване от свобода от три до десет години. Спрямо Т. е взета мярка за неотклонение „парична гаранция“ от 1 500 лв. Въз основа на внесен от Прокуратурата на Република България обвинителен акт е образувано НОХД № 562/2019 г. по описа на Специализирания наказателен съд, което е приключило с оправдателна присъда по отношение на Т., потвърдена с присъда № 1/22.6.2023 г. по ВНОХД № 23/2022 г. на Апелативния специализиран наказателен съд и влязла в сила на 7.7.2023 г. Ето защо И. Т. предявил срещу Прокуратурата на Република България иск за заплащане на обезщетение за причинените му от незаконно воденото наказателно производство неимуществени вреди в размер на 100 000 лв. В исковата молба той е посочил, че е бил обвинен в тежко престъпление, засягащо професионалната му дейност. Изтъкнал е, че непоправимо бил уронен професионалният му авторитет на футболист, играещ треньор на футболистите на ФК „Банско“ и детско-юношеския отбор на същия клуб. Окончателно прекъснато било кариерното му развитие, тъй като към датата на повдигане на обвинението е бил на 35 години и в отлична физическа форма. Можел е да играе още няколко години, както и да продължи треньорската си дейност, но във връзка с обвинението на 25.01.2019 г. били спрени състезателните и треньорските му права. След образуване на наказателното производство изпитвал стрес и периодично изпадал в депресия, изолирал се и ограничил контактите си. Ищецът бил злепоставен и в обществото поради широкото медийно отразяване на случая.

Софийският градски съд е уважил иска за заплащане на обезщетение за причинените неимуществени вреди от наказателното производство до размера от 30 000 лв. и го е отхвърлил за разликата до 100 000 лв., а Софийският апелативен съд е отменил частично първоинстанционното решение, като е отхвърлил иска за разликата над сумата от 15 000 лв. до 30 000 лв. и е потвърдил първоинстанционното решение в частта за осъждане на Прокуратурата да заплати на ищеца обезщетение в размер на 15 000 лв.

За да определи размера на дължимото обезщетение, Софийският апелативен съд е съобразил, че наказателното преследване е продължило около четири години и шест месеца, като спрямо ищеца е определена мярка за неотклонение "парична гаранция" от 1 500 лв. за периода от 09.01.2019 г. до 27.10.2021 г. Взел е предвид, че престъплението, за което му е повдигнато обвинение, е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК. Отчел е, че наказателното производство се е отразило негативно на психиката му – бил е депресиран, стресиран, затворил се в себе си, но и че незаконното обвинение не е довело до здравословни проблеми и нарушение на психичното му здраве. Изпитваното притеснение е нормална последица от повдигането на обвинението, тъй като всяко наказателно производство обективно предизвиква стрес, безпокойство и реален страх от осъждане.

Съдът е посочил, че честта, достойнството и доброто име на всеки човек е от значение за него, но при личности с обществена известност, чиито действия са публично достояние, интензитетът на негативните изживявания от прилагана срещу тях наказателна репресия е значително по-голям. Към тях, както обществото, така и медиите проявяват по-голям интерес, поради което и случаят е бил отразен в печатни и интернет издания. Медийният интерес по отношение на ищеца е бил провокиран и от решението на БФС за спиране на състезателите му права като футболист. Във връзка с твърденията, че наказателният процес е довел до преустановяване на спортната му кариера на футболист и играещ треньор, съдът е приел, че към 09.01.2019 г., когато е бил привлечен като обвиняем, ищецът е бил на 35 години, като няма данни по делото, че той би продължил да играе активно. Още повече, че в исковата молба е заявил, че е бил играещ треньор и активно е тренирал деца в детско-юношеската школа на ФК „Банско“. От представеното копие от трудова книжка на ищеца е установено, че той е бил освободен от длъжността треньор от ФК „Банско“ на 15.02.2019 г., а не като футболист. Отчетено е също, че ищецът, с оглед на известността му в обществото като спортист, е претърпял болки и страдания от незаконното повдигнатото му обвинение, което се е отразило на доброто му име, но не е установено те да са прекомерни или извън обичайните, нито да са довели до трайно накърняване на доброто му име в обществото. При определяне размера на обезщетението въззивният съд е взел предвид и икономическата конюнктура в страната към датата на влизане в сила на оправдателната присъда.

От мотивите на въззивния съд не се констатира противоречие между обжалваното решение и практиката на ВКС по поставените от касатора въпроси. По втория и третия въпрос е формирана многобройна и трайна практика на ВКС, основана на т. ІІ на ППВС № 4/1968 г. В тази практика е прието, че при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди по искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ от значение са тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни престъпления - умишлени или по непредпазливост; дали ищецът е оправдан по всички обвинения или по част от тях, а по други е осъден; продължителността на наказателното производство, включително дали то е в рамките или надхвърля разумните срокове за провеждането му; вида на взетата мярка за неотклонение, другите наложени на ищеца ограничения в рамките на наказателното производство; както и по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца - има ли влошаване на здравословното му състояние, в каква степен и от какъв вид е то, конкретните преживявания на ищеца, и изобщо - цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно преследване върху живота му - семейство, приятели, професия и професионална реализация, обществен отзвук. Всички критерии за определяне на обезщетението за неимуществени вреди не могат да бъдат изчерпателно изброени и зависят от установените по делото обстоятелства / решение № 233 от 13.01.2020 г. по гр. д. № 1482/2019 г. на ІІІ ГО на ВКС и много други/. Обжалваното въззивно решение съответства на указанията на ВКС. Съобразени са всички факти и обстоятелства по делото, които са доказани и обуславят размера на обезщетението: продължителността на наказателното производство, взетата мярка за неотклонение, интензитета на негативните изживявания на ищеца като обществено известна личност, както и широката медийна разгласа на случая. От друга страна, съдът е отчел, че незаконното обвинение не е довело до здравословни проблеми и нарушение на психичното здраве на ищеца. По първия въпрос на касатора също няма колизия между даденото от въззивния съд разрешение с цитираната практика на ВКС. Въззивният съд не е пропуснал да обсъди обстоятелството, че повдигнатото обвинение засяга професионалната дейност на ищеца, но освен това е констатирал, че не е установено претърпените болки и страдания да са прекомерни или извън обичайните, нито наказателното производство да е довело до трайно накърняване на доброто му име в обществото. Ето защо не се констатира противоречие на въззивното решение и с цитираните решения № 267/13 от 26.06.2014 г. по гр. д. № 820/2012 г. на ІV ГО на ВКС и № 164 от 18.03.2025 г. по гр. д. № 1134/2024 г. на ІV ГО на ВКС. Следва да се посочи, че тези решения са постановени при различни от фактическа страна случаи, макар принципно да дават отговор на въпроса как незаконното обвинение за умишлено престъпление в област, която е професионалната реализация на обвиняемия, се отразява върху размера на паричното обезщетение по чл.2, ал.1, т. 3 ЗОДОВ за причинени неимуществени вреди. С тях са разгледани казуси, свързани с повдигнати обвинения срещу прокурори в извършване на престъпления именно в това им качество. Разяснено е, че при определени професии (напр. магистрати, полицаи, военни, митнически служители), ползващи се с уважение в обществото, съществуват изключително завишени очаквания и изисквания за почтеност, високо правосъзнание и професионализъм, поради което естествено и логично е незаконното обвинение да засяга в по-голяма степен личния и професионален живот на лицата, които ги упражняват. Поради това по общо правило, незаконното обвинение срещу лица, упражняващи тези професии, е с по-силно негативно отражение върху неимуществената им сфера, тъй като уронва техния авторитет в съответната професионална област. Това е относимо в още по-голяма степен за случаите, когато обвинението е за умишлено престъпление в сферата на тяхната професионална реализация. В настоящия случай обвинението действително е за престъпление, което също е свързано с професионалната сфера на незаконно обвинения, но това обстоятелство е отчетено от въззивния съд и е обусловило по-високия размер на обезщетението за неимуществени вреди. Ако бяха съобразени само другите критерии-сравнително разумния срок на наказателното преследване, леката мярка за неотклонение и установяване само на обичайните неимуществени вреди, присъденото обезщетение би било значително по-ниско.

По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд в обжалваната от И. Т. част не следва да се допуска. При това положение и на основание чл.287, ал.4 от ГПК насрещната касационна жалба на Прокуратурата на Република България следва да бъде оставена без разглеждане.

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение