Определение № 4640 от 16.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1125/2024 г.

Производството е по чл. 288 във вр. с чл. 280 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от М. В. Б. и М. В. Д., против решение № 385 от 19.10.2023 г. по гр. дело № 552/2023 г. на Окръжен съд – Перник, в частта, с която е отменено решение № 536 от 22.05.2023 г. по гр. дело № 5672/2022 г. на Районен съд – Перник в отхвърлителната му част по иска по чл. 33, ал. 2 ЗС и вместо него е постановено друго, с което е допуснато на основание чл. 33, ал. 2 ЗС изкупуване в полза на М. М. И. на правото на собственост по отношение на ѕ идеални части от недвижим имот - урегулиран поземлен имот, представляващ дворно урегулирано място с площ от 396 кв.м, находящо се в землището на [населено място], общ. П., обл. П., [улица], и означено по скица като УПИ * в квартал 85 по плана за регулация и застрояване на [населено място], общ. П., утвърден със заповед № 2070 от 17.11.2000 г., заедно с разположената в имота едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 64 кв.м, върху мазе, и с подобренията и приращенията в имота, при граници на УПИ: от югоизток – [улица]; от югозапад – УПИ *; от северозапад – УПИ *, и от североизток – УПИ *, прехвърлени на М. В. Б. от М. В. Д., при запазено право на ползване на последния, с нотариален акт № 4 от 28.07.2022 г., том IV, рег. № 6861, дело № 576 от 2022 г. на нотариус Р. М. с рег. № * при НК, срещу цена от 899.99 лева, представляваща пазарна стойност на климатик марка Sang, модел Sac – 35CH, като й е указано в едномесечен срок от влизане на решението в сила да заплати на М. В. Б. дължимата за изкупуването му сума с предупреждение за последиците по чл. 33, ал. 3 ЗС. Със същото решение ОС – Перник е обезсилил първоинстанционното решение в частта по иск по чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за прогласяване на договора за замяна по горепосочения нотариален акт за нищожен поради противоречието му с добрите нрави, като е прекратил производството по делото в тази му част, и го е потвърдил в отхвърлителната му част по иска по чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД за признаване на същия договор за замяна за привиден, като прикриващ сключен договор за покупко-продажба. В тези части въззивното решение не е обжалвано и е влязло в законна сила на основание чл. 296, т. 2 ГПК. Касаторите поддържат, че решението в обжалваната му част е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Искат отмяна на въззивното решение в обжалваната му част. Претендират разноски. Обосновават искане за допускане на въззивното решение до касационно обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, като навеждат очевидна неправилност на решението по чл. 280, ал. 2 ГПК и специалните процесуални предпоставки, регламентирани в чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК, с поставяне на следните правни въпроса: нормата на чл. 33, ал. 2 ЗС намира ли приложение в случаите на замяна на идеална част от недвижим имот срещу движима вещ; нормата на чл. 33, ал. 2 ЗС намира ли приложение в случаите на замяна на идеална част от недвижим имот срещу индивидуално определена движима вещ; допустимо ли е съдът да уважи иск с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС (да допусне право на изкупуване), ако искът за прогласяване нищожността на договора за замяна като привиден, прикриващ покупко-продажба, е отхвърлен; кои белези на една движима вещ трябва да бъдат посочени, за да се приеме, че същата е в достатъчна степен индивидуализирана и необходимо ли е вещта да притежава уникални белези; по какви критерии съдът следва да преценява достоверността на свидетелските показания и следва ли да се приеме, че свидетелските показания са неубедителни единствено поради факта на фактическо съжителство между свидетеля и ответника и същите да не бъдат кредитирани. Поддържат, че отговорите на тези въпроси са дадени от въззивния съд в противоречие с практика на ВКС, включително и с посочената в изложението по: решение № 93 от 31.10.2018 г. по гр. дело № 4714/2017 г. на ВКС, II г. о.; ГК, решение № 413 от 26.05.2010 г. по гр. дело № 2636/2008 г. на ВКС, III г.о.; решение № 302 от 28.11.2012 г. по гр. дело № 1597/2011 г. на ВКС, III г. о.; ТР № 5 от 28.11.2012 г. на ОСГК на ВКС; решение № 48 от 10.06.2021 г. по гр. дело № 3001/2020 г. на ВКС, II г. о.; ТР № 50 от 01.06.1956 г. на ОСГК на ВС, и решение № 1515 от 28.07.2003 г. по гр. дело № 1266/2002 г., на ВКС, IV г. о. Ответникът М. М. И. е подала в законоустановения срок отговор на касационната жалба, в който излага правни съображения за необосноваване на основанията за допускане на въззивното решение до касационно обжалване и за неоснователност на касационните основания, изложени в жалбата. Претендира разноски. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Второ г. о., след проверка допустимостта на касационното производство, констатира следното: Касационната жалба е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство - прекратено. Съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лева – за граждански дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. Исковете по чл. 33, ал. 2 ЗС не са за собственост или за друго вещно право, а за упражняване на облигационно потестативно право по съдебен ред и постановените въззивни решения по тези искове с цена под 5000 лева не подлежат на касационно обжалване. В случая касационната жалба е подадена против въззивно решение с цена на иска под 5000 лева, което не подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. Решението на ОС - Перник в обжалваната му част е постановено по иск с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС, който е облигационен, а не вещен иск. В този смисъл е и трайно установената и последователна практика на ВКС – определение № 1739 от 10.04.2024 г. на по гр. дело № 2391/2023 г. на ВКС, II г. о., определение № 403 от 26.10.2020 г. по гр. дело № 2882 от 2020 г. на ВКС, ГК, IV г. о.; определение № 254 от 25.05.2017 г. по гр. дело № 553 от 2017 г. на ВКС, ГК, IV г. о.; определение № 283 от 19.12.2016 г. по гр. дело № 4983 от 2016 г. на ВКС, ГК, I г. о.; определение № 32 от 28.01.2013 г. по гр. дело № 9 от 2013 г. на ВКС, ГК, I г. о., и други. Тъй като този иск не е вещен, постановеното по него въззивно решение не попада в посочените в чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК изключения за решенията по вещни искове, а допустимостта на касационното обжалване на това решение се преценява съобразно цената на иска. Цената на иска по чл. 33, ал. 2 ЗС се определя по реда на чл. 69, ал. 1, т. 4 във вр. с т. 2 ГПК – въз основа на данъчната оценка на спорното право, а ако няма такава – въз основа на пазарната цена. Видно от представеното в първоинстанционното производство удостоверение за данъчна оценка по чл. 264, ал. 1 ДОПК на имота, включващ дворно място и жилищна сграда, предмет на процесния договор по нотариален акт № 4 от 28.07.2022 г., данъчната оценка на процесните идеални части от имота, респ. цената на иска по чл. 33, ал. 2 ЗС за изкупуването им възлиза на 1351.80 лева. Предвид изложеното и с оглед разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, въззивното решение по този иск не подлежи на касационно обжалване. При този изход на делото, на основание чл. 81 във вр. с чл. 78, ал. 3 ГПК, жалбоподателите дължат и следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника по касационната жалба направените от него разноски за адвокат по производството пред касационната инстанция в размер 2500 лева по представения договор за правна защита и съдействие от 01.02.2024 г. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о.