Определение № 2134 от 15.07.2026 г. на ВКС по т. д. № 635/2026 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Булмикс ВИП“ ООД с ЕИК[ЕИК] против решение №341/16.06.2025 г., постановено по в.т.д. №308/2025 г. по описа на Апелативен съд - София, с което е потвърдено решение №1765/20.12.2024 г. по т.д. №1378/2022 г. на Софийски градски съд. С първоинстанционното решение са уважени предявените искове от „Софинвест“ ЕАД срещу дружеството – касатор, на основание чл.266, ал.1 ЗЗД, вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. с чл.286, ал.1 ТЗ и чл.86 ЗЗД, за сумите: 28 717.36 лева, представляваща главница по дължимо възнаграждение за извършени услуги по ф-ра № 2000015392/27.02.2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 25.07.2022 г. до окончателното й изплащане, както и 6 971.95 лева, представляваща обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение за периода от 28.02.2020 г. до 20.07.2022 г.; 1 688.96 лева, представляваща главница по дължимо възнаграждение за извършени услуги по ф-ра № 2000126054/17.03.2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 25.07.2022 г. до окончателното й изплащане, както и 401.12 лева, представляваща обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение за периода от 18.03.2020 г. до 20.07.2022 г.; 1 866.72 лева, представляваща главница по дължимо възнаграждение за извършени услуги по ф-ра № 2000126106/01.04.2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 25.07.2022 г. до окончателното й изплащане, както и 435.57 лева, представляваща обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение за периода от 02.04.2020 г. до 20.07.2022 г.; 459 лева, представляваща главница по дължимо възнаграждение за извършени услуги по ф-ра № 2000126443/26.05.2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 25.07.2022 г. до окончателното й изплащане, както и 100.09 лева, представляваща обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение за периода от 27.05.2020 г. до 20.07.2022 г., и на основание чл.78, ал.1 ГПК направените в производството разноски в размер на 1 625.63 лева - държавна такса и 900 лева - депозит за изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза и 1 900 лева - адвокатско възнаграждение. Касаторът твърди, че молба на ищеца с вх. №57465/13.09.2022 г., подадена във връзка с разпореждане на съда №4673/25.08.2022 г., с която е направено уточнение, че е допусната техническа грешка, при която е предявен установителен иск, но в действителност се претендира осъждане на ответното дружество да заплати процесните суми, не му е връчена в качеството на ответник заедно с връчването на исковата молба. Не оспорва, че е разбрал за отстранената грешка в първото по делото заседание, но счита, че това не може да санира пропуска на съда, предвид обстоятелството, че като ответник не е намерил за необходимо да се брани срещу предявения положителен установителен иск. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поддържа, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, но не поставя правен въпрос, нито сочи практика на ВКС, на която решението противоречи. Ответникът по жалбата и ищец по делото „Софинвест“ ЕАД с ЕИК[ЕИК] оспорва жалбата, като намира въззивното решение за правилно - обосновано и законосъобразно. Претендира направените разноски пред касационната инстанция, съгласно приложен списък по чл.80 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и е процесуално допустими. За да потвърди първоинстанционното осъдително решение, въззивният състав препраща към мотивите на първоинстанционния съд по реда на чл.272 ГПК, като намира за неоснователно единственото възражение на ответника по делото за неправилно приложение на чл.214, ал.1 ГПК. Решаващият състав приема, че с исковата молба е предявен положителен установителен иск с правно основание чл.422 ГПК, във вр. чл.415 ГПК. С разпореждане №46773/25.08.2022 г. първоинстанционният съд е оставил исковата молба без движение, с дадени указания към ищеца за посочване на обстоятелствата, пораждащи правния му интерес от предявяване на положителен установителен иск за вземанията; за представяне на доказателства, свързани с преценка на допустимостта на иска и за довнасяне на държавна такса. С молба от 13.09.2022 г. ищецът е посочил, че в петитума на исковата молба е допусната техническа грешка, като искането е за осъждане на ответника за заплащане на посочените в исковата молба суми, а не за тяхното установяване. С молба от 24.10.2022 г. ищецът е представил по делото платежно нареждане за заплатено по сметката на СГС държавна такса. С разпореждане №5913/27.10.22 г. първоинстанционният съд е разпоредил преписи от исковата молба, доп. молба от 24.10.22 г., заедно с приложенията да се изпратят на ответника, като същите са му връчени на 08.11.2022 г. С определение №85/10.01.2023 г. първоинстанционният съд е допуснал представените с исковата молба доказателства и е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 14.03.2023 г. На 14.03.2023 г., когато е проведено първо открито съдебно заседание, процесуалният представител на ищеца е заявил, че подържа и уточнителната молба, посочил е, че е налице техническа грешка в исковата молба, в която вместо „да осъдите“ е записано „за установяване на вземането“. Съдът е акцентирал, че присъстващият в съдебното заседание процесуален представител на ответното дружество е бил запознат с направеното с молба от 24.10.2022 г. уточнение на петитума на исковата молба. Като се позовава на трайно установената съдебна практика /решение по гр.д.№ 2357/2015 г. на ІІ г.о., решение по гр.д.№ 3067/2019 г. на ІV г.о., решение по гр.д.№ 5558/2014 г. на І г.о., решение по гр.д.№ 1213/2015 г. на ІІІ г.о. и др./ решаващият състав е приел, че изменението на иска по чл.214, ал.1 ГПК не е идентично с отстраняване нередовности на исковата молба по чл.129, ал.2 и ал.4 ГПК. Изложил е аргументи, че изменението на основанието предпоставя заместване на първоначално заявените правопораждащи факти с други такива, а изменението на петитума - заявяване на различна по вид и обем с първоначалното искане защита. Когато исковата молба е останала нередовна, то предприетото от ищеца /по негова инициатива или по указание на съда по реда на чл.129 ГПК/ уточнение на исковата молба, не съставлява изменение на иска по смисъла на чл.214, ал.1 ГПК и посочените в тази разпоредба изисквания не важат в тези случаи. Заключил е, че в случая направените от ищеца преди първото по делото съдебно заседание уточнения в петитума не променят основанието на иска, такова каквото е очертано в обстоятелствената част на исковата молба, а конкретизиране на релевантния към основанието петитум в обхвата на вече заявената фактическа рамка на спора. Чрез поясняването на исковата молба ищецът е отстранил вътрешното противоречие между собствените си фактически твърдения и отправеното искане за правна защита. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение. В случая касаторът не е поставил конкретен правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Липсата на такъв води до извод за липса на общо основание за допускане на обжалвания съдебен акт до касационен контрол. Не е посочен и нито един акт на ВКС, на който въззивното решение да противоречи, поради което не е обоснована и допълнителната предпоставка по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК. Следва да се отбележи, че въззивното решение е постановено в съответствие с практиката на ВКС по приложението на чл.214 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.214, ал.1 ГПК ищецът може да измени основанието или петитума на иска до края на първото заседание за разглеждане на делото пред първоинстанционния съд, а до приключване на съдебното дирене пред първа инстанция – да измени само размера на иска, както и да премине от установителен към осъдителен иск и обратно. Изменението на иска по основание е налице тогава, когато ищецът се позовава на нов юридически факт, от който извежда претендираното право, наред или вместо с първоначално заявения, а по петитум – когато наред или вместо първоначалното искане отправя ново такова към съда /увеличаване или намаляване размера на иска, преминаване от установителен към осъдителен иск и обратно и др./. В настоящия случай не е налице изменение на иска, а нередовна искова молба, чиито недостатъци са отстранени след дадени от съда указания. Същевременно, както е констатирал въззивният състав, с разпореждане №5913/27.10.22 г. първоинстанционният съд е разпоредил преписи от исковата молба, процесната уточнителна молба от 24.10.22 г., заедно с приложенията да се изпратят на ответника, като книжата са му връчени на 08.11.2022 г. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че не са налице сочените от касатора основания по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на спора „Булмикс ВИП“ ООД следва да бъде осъдено да заплати на „Софинвест“ ЕАД направените в настоящото производство разноски в размер на 2 228 евро - заплатен адвокатски хонорар. Воден от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд