Определение № 648 от 26.11.2020 г. на ВКС по т. д. № 303/2020 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на Г. П. П. ЕГН: [ЕГН] срещу решение №277 от 26.11.2019 г. на Великотърновски апелативен съд по в.т.д. №230/2019 г., с което е обезсилено първоинстанционното решение №61 от 10.05.2019 г. по т.д. №182/2018 г. на ОС-Плевен, поради недопустимост на обективносъединените,при условията на евентуалност, искове на касатора с правно основание: чл.26 ал.2,предл.2 ЗЗД, чл.26 ал.1, предл.3 ЗЗД и чл.29 ал.1, предл.3 ЗТРРЮЛНЦ, предявени срещу „ХВ Пропъртис“ООД, „Хранинвест“ООД и „Хранене за всички 96“АД, както и в частта за разноските. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че е налице противоречие с практиката на ВКС -основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.1 ГПК, по въпроса за наличието на правен интерес на ищеца от така предявените искове, в качеството му на акционер в АД, което дружество притежава дялове в друго дружество –с правноорганизационна форма на ООД, по отношение на договор, с който АД се разпорежда с дяловете си от капитала на ООД. Ответниците по касационната жалба „ХВ Пропъртис“ООД-гр.Плевен “Хранинвест“ООД и „Хранене за всички 96“АД в отговорите на същата изразяват становище за липса на сочените основания за допускане на касация, съответно- за неоснователност на КЖ. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 20 000 лева намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок. За да постанови обжалваното въззивно решение, съдебният състав се е позовал на следните съображения: Ищецът Г. П. П. е обосновал правния интерес от така предявените искове, с които се оспорва действителността на договор за покупко-продажба от 06.10.2016 г., по силата на който „ХРАНЕНЕ ЗА ВСИЧКИ 96“АД е прехвърлило възмездно на „ХРАНИНВЕСТ“ ООД 2 685 дяла от капитала на „ХВ ПРОПЪПТИЗ“ООД, с това, че същият притежавал 15 582 бр.акции от капитала на АД-притежател и отчуждител на продадените дялове и при уважаване на исковете би могло да се постигне икономически положителен ефект от това отчуждените дялове от капитала на ООД да останат в патримониума на „ХРАНЕНЕ ЗА ВСИЧКИ 96“АД, в което пък акционер е самия ищец. Сама по себе си такава сделка не накърнява нито заплашва правата на ищеца като акционер в АД/ на дивидент и ликвидационен дял/, още повече, че последната е извършена по решение на Съвета на директорите на същото акционерно дружество. Последното дава право на защита на ищеца-акционер по чл.236 ал.4 ТЗ, ако решението на СД го уврежда, което изключва правен интерес от търсената защита чрез предявяване на искове с правно основание: чл.26 ал.2,предл.2 ЗЗД, чл.26 ал.1, предл.3 ЗЗД и чл.29 ал.1,предл.3 ЗТРРЮЛНЦ,предявени срещу страните по прехвърлителната сделка и дружеството с ограничена отговорност,чиито дялове от капитала са предмет на самата сделка. От изложеното съдът е направил извод за недопустимост на така предявените искове. В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, жалбоподателят сочи като такива които се свеждат до наличието на правен интерес на ищеца от така предявените искове в качеството му на акционер в АД, което дружество притежава дялове в друго дружество –с правноорганизационна форма на ООД по отношение на договор, с който АД се разпорежда с дяловете си от капитала на ООД. Сочи практика на ВКС, която според него противно на обжалваното решение, е дала утвърдителен отговор на формулирания въпрос- Р №133/22.11.2011 г. по т.д. № 17/2011 г. на Първо т.о. на ВКС, Р №83 от 18.07.2011 г. по т.д. № 747/2010 г. на Първо т.о. на ВКС и Р №217/10.03.2017 г. по т.д. №2296/15 на Първо т.о. на ВКС. Въпросът е по правилността на обжалваното решение, а и посочената практика на ВКС по чл.290 ГПК/трите цитирани по-горе решения/ се отнасят до разпоредителни сделки с имущество на ООД, в което страната- ищец е съдружник, а не- до акционер в АД, което от своя страна-притежава дялове в ООД и се разпорежда с тях. Двата типа дружества, ООД и АД, се различават съществено, както по управлението си и начина на вземане на решение, така и по защитата на правата на съдружник, съответно акционер. Следователно страната не обосновава, а и не е налице, противоречие с практиката по чл.290 ГПК на обжалваното решение по въпроса за правния интерес на акционер да предяви иск по чл.26 ЗЗД оспорвайки действителността на разпоредителна сделка с дялове на АД в ООД. По отношение на произнасянето по иска по чл.29 ал.1, предл.3 ЗТРРЮЛНЦ липсва формулиран въпрос, а и този иск е предявен като евентуален –във връзка с произнасянето по първите два иска за нищожност. По изложените съображения не е налице основание за допускане на касация по чл.280 ал.1,т.1 ГПК. Разноски в полза на ответниците по касация не следва да се присъждат, доколкото от съдържанието на фактурите и платежните документи, не могат да се установят направени разноски по спора по конкретното дело. Водим от изложеното, настоящият състав на ВКС,Второ т.о.