Определение № 462 от 01.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2485/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Предмет на делото са искове по чл.108 ЗС и чл.59 ЗЗД, предявени от шест физически лица срещу „Дървообработване и прецизност“ ООД. Исковете за собственост са предявени в условията на евентуалност – да бъде призната собствеността на ищците и ответникът да бъде осъден да им предаде владението върху 1130 кв. м., представляващи реална част от УПИ............ от кв..... по плана на [населено място] от 1976 г., очертани на скицата на вещото лице с щрих с ляв наклон и заключени между буквите А,Б,В,Г,А, евентуално – да бъде призната собствеността и предадено владението на 1130/2909 идеални части от същия имот, целият с площ от 2909 кв. м. Първоинстанционният съд, макар и с непрецизен диспозитив, уважил в установителната част главния иск по чл.108 ЗС, като признал на ищците правото на собственост върху 1130 кв. м., а в осъдителната част присъдил 538,50 кв. м. от тази площ, представляваща 210 кв. м. зелена площ и 358,50 кв. м. бетонова площадка, а за разликата до 1130 кв. м. отхвърлил искането за предаване на владението. Отхвърлителната част се съдържа в допълнителното решение, постановено по реда на чл.250 ГПК. По паричната претенция съдът осъдил ответното дружество да заплати на ищците 2439 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползване на площта от 568,50 кв. м. и отхвърлил иска за разликата до пълния предявен размер. С решение № 1201 от 11.03.2020 г. по в. гр. д. № 15/2020 г. на Благоевградския окръжен съд, след частична отмяна на първоинстанционното решение, въззивният съд отхвърлил главния иск в установителната и в осъдителната част за площта от 568,50 кв. м. / дадено е непрецизно описание на тази площ чрез препратка към скица, в която е отразена цялата спорна площ от 1130 кв. м. /, както и евентуалния иск по чл.108 ЗС за 1130/2909 идеални части от имота, като отхвърлил изцяло и обусловения иск по чл.59 ЗЗД. Първоинстанционното решение е потвърдено в частта, с която районният съд е признал за недоказано на основание чл.193, ал.2 ГПК направеното от ответника оспорване на удостоверение за идентичност. Въззивният съд е приел, че ищците извеждат правото си на собственост върху процесната реална част от имот с площ от 1130 кв. м. от решение № 6955/20.07.2004 г. по адм. д. № 6925/2001 г. на ВАС, III-то г.о., потвърдено с решение № 4133/10.05.2005 г. по адм. д. № 9014/2004 г. на ВАС, петчленен състав, с което е уважено искането им по чл.2, ал.5 ЗОСОИ и е определен способ за обезщетяването им чрез отделяне и реално връщане на част от одържавения имот - спорната площ от 1130 кв. м. от бившия имот ... от кв.... по плана на [населено място] от 1958 г., означена с щрих с ляв наклон и заключена между букви А,Б,В,Г,А на скицата към решението на ВАС. Същевременно ответното дружество закупува от държавата с договор от 01.02.2005 г. имот пл. №...., част от УПИ ..., с площ от 2909 кв. м., част от който са спорните 1130 кв. м. Въз основа на решението на ВАС ищците са инициирали производство по изп. д. № 130/2006 г. на ЧСИ Г. Ц. и на 31.10.2006 г. /въззивният съд неточно посочил 2016 г./ съдебният изпълнител е съставил два протокола за въвод във владение, като единият е за имота по цитираното решение на ВАС. След анализ на свидетелските показания съдът е стигнал до извод, че ищците не са били реално въведени във владение на процесните 568 кв. м., представляващи сбор от зелена площ и бетонова площадка. Съдът се е доверил на свидетелите П. М., В. К., В. Х. и М. П., служители на ответното дружество, които заявяват, че на посочената дата съдебният изпълнител и другите присъствали лица не са влизали и извършвали въвод в двора на предприятието. Съпоставени са обясненията на ищцата Е. В. и на управителя на ответното дружество Ж. Т., които установяват същото. Обсъдени са и показанията на свидетеля на ищците Г. К., син на ищеца Д. К., който при извършената между него и В. К. очна ставка е заявил изрично, че е присъствал на въвода, но в двора на ответното дружество не са влизали, като той е с отделен портал. Същото се установява и от показанията на свидетеля Д. В., син на ищцата Е. В., както и от думите на Х. Ш., полицейският служител, съдействал за осъществяване на въвода. Не са кредитирани показанията на свидетелите Г. Ц. и Д. Г., тъй като те са изолирани и се опровергават от показанията на другите свидетели. За да отхвърли предявените искове за собственост и обусловения иск по чл.59 ЗЗД въззивният съд е приел, че ответното дружество е закупило имот от несобственик, но пък е основателно направеното от него възражение за изтекла придобивна давност по чл.79, ал.2 ЗЗД – 5 г., считано от придобивната сделка, осъществена на 01.02.2005 г. Прието е, че владението, установено въз основа на тази сделка, е добросъвестно, тъй като фактическата власт е придобита на правно основание, без приобретателят да знае, че прехвърлителят не е собственик. Владението не е било прекъсвано чрез осъществен въвод в имота, тъй като истинността на представения по делото протокол на ЧСИ от 31.10.2006 г. е била опровергана по реда на чл.193 ГПК. Но дори да се приеме, че не са налице условията на закона за придобиване на имота с кратката давност, то са налице и предпоставките за придобиване на собствеността с 10-годишната давност по чл.79, ал.1 ЗС, която е изтекла на 01.02.2015 г. Давността не е прекъсвана на основание чл.116, б.“а“ ЗЗД, вр. чл.84 ЗС, тъй като по делото няма категорични данни управителят на ответното дружество да е признавал правото на собственост на ищците. Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищцата Е. Г. В.. Жалбоподателката се позовава на обстоятелството, че ответното дружество е придобило собствеността на процесния имот по време на висящността на административния спор по чл.2, ал.5 ЗОСОИ. До приключване на този спор придобивна давност срещу ищците не може да тече. На следващо място - бил е осъществен реален въвод във владение на ищците, при който ответникът е бил отстранен от имота. Моментът, от който може да започне да тече придобивна давност, е датата на този въвод – 30.10.2006 г., когато ищците разбрали, че ответникът владее имота им. Едва на тази дата ответникът демонстрирал собственическите си претенции. Владението на ответника, осъществявано след въвода, е недобросъвестно и не е довело до придобиване на собствеността по давност. Неправилен бил изводът на въззивния съд, че е опровергана истинността на протокола за въвод във владение. Жалбоподателката счита, че е налице забраната на чл.164, ал.1 ГПК за допускане на свидетели за опровергаване съдържанието на официален документ, затова съдът не могъл да основе решението си на такива показания, макар документът да е бил своевременно оспорен и да е било открито производство по чл.193 ГПК. Следвало да се има предвид и това, че въводът е върху част от имот, която заедно с имота на ответника образува един общ парцел, т.е. на практика е налице въвод във владение на идеални части от съсобствен парцел, при което няма фактическо изваждане на ответника от парцела. В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Не са формулирани ясно въпроси по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, но се поставят следните проблеми: дали е добросъвестно владението, установено от приобретател, който придобива от държавата имот по време на висящ процес по чл.2, ал.5 ЗОСОИ за обособяване и връщане на този имот на бившите собственици и дали може да тече придобивна давност върху такъв имот преди да приключи производството по чл.2, ал.5 ЗОСОИ. Жалбоподателката счита, че въззивното решение противоречи на определение № 1153 от 28.11.2011 г. по в. гр. д. № 459/2011 г. на ВКС, в което се приема, че така, както в хода на висящия процес придобивната давност върху спорния имот спира да тече за страните по делото, така спира да тече и за третото лице, придобило имота в хода на висящия процес. Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК се поддържа по следните въпроси: 1.Допустимо ли е оспорване по реда на чл.193 ГПК съдържанието на официален свидетелстващ документ; 2.Може ли по реда на чл.193 ГПК ответник по иск да оспори съдържанието на протокол за извършен въвод във владение, с който е бил отстранен от имота, когато не са предприети действия за оспорването му по реда на чл.435, ал.4 ГПК; 3.Допустимо ли е събиране показанията на свидетели, подписали официален свидетелстващ документ, в насока, че отразеното в подписания от тях протокол е с невярно съдържание. Отделно от това жалбоподателката счита, че въззивното решение е очевидно неправилно, тъй като придобивната давност не би могла да започне да тече при висящия процес по чл.2, ал.5 ЗОСОИ. Ответникът в производството „Дървообработване и прецизност“ ООД и третото лице помагач – държавата, оспорват касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу решение на въззивен съд по иск за собственост, което не е изключено от касационен контрол с оглед цената на иска – чл.280, ал.3, т.1 ГПК. Не са налице обаче поддържаните основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК и чл.280, ал.2, предл.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Жалбоподателката не е формулирала правен въпрос, свързан с поддържаното от нея основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, а ВКС не може сам да стори това, съгласно приетото в т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. На второ място – посоченото от нея определение № 1153 от 28.11.2011 г. по в. гр. д. № 459/2011 г. на ВКС, I-во г.о., е постановено в производство по чл.288 ГПК и не представлява практика по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, която може да обуслови допускане на касационно обжалване – т.2 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. По-същественото обаче е това, че дори да е неправилен и да противоречи на практиката на ВКС изводът на въззивния съд, че по време на висящ процес може да тече придобивна давност за приобретателя на спорното право по отношение на имота, предмет на делото, този извод не влияе на крайния резултат по настоящото дело. Периодът, в който не би могла да тече придобивна давност, е от момента на покупко-продажбата, от която черпи права ответното дружество – 01.02.2005 г., до влизане в сила на решението на ВАС по чл.2, ал.5 ЗОСОИ – 10.05.2005 г. След последната дата кратката 5-годишна придобивна давност тече и изтича на 10.05.2010 г. Изместването на крайния срок на придобивната давност с няколко месеца не променя решаващия извод на въззивния съд, че тази давност е изтекла преди предявяване на исковата молба по настоящото дело. Посоченото по-горе се отнася и за основанието по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК – очевидна неправилност, тъй като то е обосновано от жалбоподателката със същите съображения. Следва да се добави и това, че върху характера на владението – добросъвестно или недобросъвестно, не влияе обстоятелството, че придобивната сделка, при която е предадено това владение, е осъществена по време на висящ процес по чл.2, ал.5 ЗОСОИ, след като приобретателят не знае това обстоятелство. Не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Първият въпрос е дали е допустимо да се оспорва по реда на чл.193 ГПК съдържанието на официален свидетелстващ документ. Въпросът не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Няма колебание в съдебната практика, че разпоредбата на чл.193 ГПК се отнася само за официалните документи – диспозитивни и свидетелстващи, а верността на частните документи се преценява по вътрешно убеждение от съда при съвкупната преценка на всички доказателства. Изяснено е също, че в сички свидетелстващи документи разполагат с материална доказателствена сила, но тя има обвързващо съда действие само при официалните свидетелстващи документи и поради това опровергаването ѝ става в сроковете и по правилата на чл. 154, 155 и 156 ГПК от 1951 г. (отм.), съответно чл. 193 и чл. 194 ГПК от 2007 г. - в този смисъл решение № 226 от 12.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 921/2010 г., IV г. о., решение № 215 от 22.12.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6209/2014 г., I г. о. и др. Има формирана и практика на ВКС, че оспорването на истинността на официалния документ по смисъла на чл.193 ГПК не е равнозначно на опровергаването на неговото съдържание по смисъла на чл.164, ал.1, т.2 ГПК, затова при оспорването на истинността на документа са допустими всички доказателства, включително и свидетелски показания - решение № 38 от 19.05.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3438/2016 г., II г. о. Наличието на практика на ВКС по чл.290 ГПК по поставения въпрос изключва основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Въззивният съд не се е отклонил от тази практика, като е приел, че по реда на чл.193 ГПК може да се оспори верността на протокола за въвод във владение и че са допустими свидетелски показания за това оспорване. Въпрос № 2 неправилно противопоставя защитата по чл.435, ал.4 ГПК на тази по чл.193 ГПК. Двете разпоредби имат самостоятелно приложение. Когато трето за изпълнителното производство лице е отстранено от един имот при осъществен въвод във владение, то разполага със защитата по чл.435, ал.4 ГПК, като може да обжалва действията на съдебния изпълнител. В случай, че е бил съставен протокол за въвод във владение, който обаче не отразява действителното състояние на нещата, третото лице би могло да оспори истинността на този протокол по реда на чл.193 ГПК, без да е необходимо да прибягва към защитата по чл.435, ал.4. Въпросът не е обуславящ за изхода на настоящото дело, тъй като не е свързан с решаващ извод на въззивния съд, а и не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, ето защо по него също не може да се допусне касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Въпрос № 3 е обуславящ по смисъла на т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, но не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Няма колебание, че свидетелите, подписали един официален документ, какъвто е протокол на съдебен изпълнител за въвод във владение, могат да бъдат разпитвани от съда при оспорване истинността на този протокол по реда на чл.193 ГПК. Няма колебание също, че свидетелите могат да установят обстоятелства, чрез които се опровергава истинността на този документ. Дали е извършен реален въвод във владение е правен въпрос, с който свидетелите не са могли да се ангажират при подписването на протокола, а при разпита им в съда те могат да разкрият фактически обстоятелства, които да опровергаят този извод, както е в настоящия случай. При този изход на делото на ответника „Дървообработване и прецизност“ ООД следва да се присъдят разноските за производството пред ВКС в размер на 1800 лв. по договор за правна защита и съдействие от 09.06.2020 г. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,