Определение № 244 от 05.02.2024 г. на ВКС по т. д. № 463/2023 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Даф-Спорт“ ЕООД срещу решение № 504 от 23.11.2022г. по в.т.д. № 578/2022г. на Апелативен съд – Пловдив, с което е потвърдено решение № 39 от 13.06.2022г. по т.д. № 6/2022г. на Окръжен съд – Хасково за осъждане на касатора, на основание чл. 233, ал. 1 от ЗЗД, да опразни и върне на „Българска банка за развитие“ ЕАД подробно индивидуализиран недвижим имот, представляващ производствено-административна сграда в [населено място], [улица]. Оплакванията на касатора са, че решението на въззивния съд е недопустимо, както и очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2 от ГПК. За ищеца „Българска банка за развитие“ ЕАД не е налице правен интерес от предявяване на иск за освобождаване на наетия имот, тъй като договорът за наем не е прекратен по уговорения в чл. 11, ал. 2 от него ред и продължава своето действие. Същевременно изводът на въззивния съд за връчване на уведомленията за прекратяване (разваляне) на договора е необоснован. Поканата за доброволно плащане не е връчена и подписът за получател не е поставен от управителя на дружеството - касатор. Ищецът е трябвало да докаже такова връчване. От касатора не са формулирани правни въпроси по чл. 280, ал. 1 от ГПК. „Даф-Спорт“ ЕООД иска да бъде допуснато касационно обжалване и въззивното решение да бъде отменено. От насрещната страна по жалбата „Българска банка за развитие“ ЕАД е подаден отговор в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК, с който касационната жалба се оспорва като неоснователна. Обсъждат се заявените от касатора основания за допускане на касационно обжалване, както и се излагат фактическите обстоятелства по спора. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе по реда на чл. 288 от ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна, като съответстваща на изискванията на чл. 284 от ГПК, както и допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страна с интерес от обжалването. При преценка на изискванията на чл. 280, ал. 1 от ГПК не се установява основание за допускане на касационно обжалване, нито се установява вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение, за да бъде решението допуснато до касация при условията на чл. 280, ал. 2 от ГПК. В исковата молба по делото от „Българска банка за развитие“ ЕАД е изложено, че на 16.06.2017г. между страните е бил сключен писмено договор за наем, съгласно който на касатора е било предоставено ползването на производствено-административна сграда в [населено място], [улица], представляваща сграда с идентификатор 77195.736.239.1 и сграда с идентификатор 77195.736.239.2 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-63/05.10.2006г. на ИД на АК –гр. София, с обща площ от 908. 30 кв.м. С допълнителни споразумения срокът на договора е бил продължаван, както е бил и изменян размерът на наемната цена. Съгласно каузата на чл. 11, ал. 2 от договора за наем, в случай че наемателят не изпълни което и да е от задълженията си по договора, същият може да бъде прекратен едностранно от наемодателя с изпращане на писмена покана за отстраняване на нарушението в определен срок, след изтичане на който, ако нарушението не бъде отстранено, договорът ще се счита прекратен без необходимост от отправяне на допълнително съобщение; до три работни дни след изтичане на срока, определен в поканата за отстраняване на нарушението, следва да стане освобождаване на наетия имот. Също съгласно изложеното в исковата молба от наемателя не са били платени парични суми за наемна цена, ТБО и застраховки от общо 44 619. 74 лева и с покана изх. № 6349/07.10.2021г. е поискано доброволно плащане на просрочените задължения в 14-дневен срок от получаване на поканата. Поканата е била изпратена на посочения в договора за наем адрес за кореспонденция и е била връчена лично на 08.10.2021г. чрез управителя на дружеството. В дадения срок задълженията не са били погасени и считано от 23.10.2021г. договорът за наем е бил прекратен на основание чл. 11, ал. 2 от него. За това касаторът е бил изрично уведомен с писмо изх. № 6962/2021г., получено от управителя на 17.11.2021г. Също съгласно клаузата на чл. 11, ал. 2 от договора, в срок до 27.10.2023г. имотът е трябвало да бъде освободен, но това не е било направено и след изпратена на 16.12.2021г. нотариално покана. Нотариалната покана е била връчена на 20.12.2021г. чрез управителя. При тези изложени обстоятелства с исковата молба е било поискано касаторът да бъде осъден да върне наетия имот, чието действие е било преустановено. Съгласно подадения отговор на исковата молба касаторът е възразил, че договорът за наем не е развален, тъй като подписът върху обратната разписка при доставката на покана изх. № 6349/07.10.2021г. не е на управителя на дружеството, а при връчването на второто писмо липсва подпис на управителя в удостоверение за връчването. С решението си първоинстанционният съд е приел, че договорът между страните е развален по реда на чл. 11, ал. 2 от него и наемният имот подлежи на връщане. Този извод е бил споделен от въззивния съд, изложил, че връчването на покана изх. № 6349/07.10.2021г. е удостоверено от куриер, съгласно приложената обратна разписка, а второто писмо изх. № 6962/2021г. е без значение за разваляне на договора. Същевременно и двата документа са получени от ответника с връчването на преписи от исковата молба с приложенията, както е била отправена допълнително покана за плащане и в хода на делото (нотариална покана от 29.04.2022г., връчена на управителя на 09.05.2022г. чрез нотариус), обстоятелства, които следва да бъдат съобразени, при което възражението на ответника – наемател за действащ договор между страните е неоснователно и искът по чл. 233, ал. 1 от ЗЗД подлежи на уважаване. При тези установени обстоятелства липсва вероятност въззивното решение да е недопустимо поради отсъствие на правен интерес от водения иск с правно основание чл. 233, ал. 1 от ЗЗД. Преустановяването на действието на сключения между страните договор за наем и възникналото за касатора – ответник задължение за връщане на наемния имот, съгласно клаузата на чл. 11, ал. 2 от договора, са обстоятелства, изложени в исковата молба на „Българска банка за развитие“ ЕАД и обосноваващи основателността на предявения иск, а не неговата допустимост. Настъпването на тези обстоятелства се преценява от съда по същество на спора. Неоснователно е също твърдението на касатора за вероятност въззивното решение да е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК, при което касационно обжалване да бъде допуснато. Очевидната неправилност на въззивното решение е самостоятелно основание за достъп до касационен контрол, за което касационният съд следи служебно като израз на обществения интерес от законосъобразно, предвидимо и справедливо правораздаване. Това основание е различно от основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, свързани с частния интерес на страните от разрешаването на правния спор. Понятието „очевидна неправилност“ е във връзка с изчерпателно посочените основания за касационно обжалване и отмяна по чл. 281, т. 3 от ГПК – неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост, като конкретното му тълкуване е предоставено на Върховния касационен съд. В този смисъл е възприетото в Решение № 15 от 06.11.2018г. по к.д. № 10/2018г. на Конституционния съд. В практиката си, най-общо, Върховният касационен съд определя очевидната неправилност като неправилност на въззивното решение, която може да бъде изведена от неговите мотиви, при пороци на решението, при които са накърнени основните принципи на гражданския процес, така че не е постигната основната цел на правораздаването - да е справедливо, при което и касационната жалба трябва да бъде селектирана и разгледана. При неправилност поради необоснованост трябва да е налице нарушение на правилата на формалната логика при очевидно логическо противоречие между обсъдените обстоятелства и доказателства в мотивите на въззивното решение и направените въз основа на тях фактически изводи, с което да е нарушен принципът за установяване на истината по чл. 10 от ГПК, вр. чл. 121, ал. 2 от Конституцията. По настоящото дело не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради негова очевидна неправилност. Касаторът прави оплакване за необоснованост на извода на въззивния съд за разваляне на наемния договор по предвидения в клаузата на чл. 11, ал. 2 ред, но липсва вероятност решението да страда от такъв порок, поради което да е неправилно. Изводът за връчване на покана за доброволно плащане на паричните задължения на касатора – наемател по наемния договор в 14 дневен срок, след което действието на договора е преустановено, е направен въз основа на изпратената и получена покана изх. № 6349/07.10.2021г., връчването на този документ като приложение към исковата молба, както и изпращането отново на идентична покана в хода на делото на 09.05.2022г. чрез нотариус. Липсва очевидно логическо противоречие между тези посочени от въззивния съд обстоятелства и доказателства и направения въз основа на тях фактически извод за това, че са осъществени предпоставките по чл. 11, ал. 2 от договора, обуславящи връщането на наемния имот. Поради това не се касае за очевидна неправилност по смисъла, изложен по-горе. По тези съображения няма основание да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд – Пловдив. С подадения отговор на касационната жалба от насрещната страна „Българска банка за развитие“ ЕАД са поискани разноски за юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 3, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ, вр. чл. 81 от ГПК на банката следва да бъдат присъдени разноски от 360 лева. Воден от горното съдът