Определение № 3488 от 25.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2520/2025 г.

Производството е реда на чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Я. А. П., представлявана от адвокат К., против решение №152 от 14.02.2025 г., постановено по в.гр.д. № 2273/2024 г. по описа на Окръжен съд- Варна, с което е потвърдено решение № 2919/31.07.2024 г. по гр.д. № 16942/ 2022 г. по описа на ВРС, в частта, с която е отхвърлен искът на Я. А. П. против Г. А. Х. с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено, че ищцата е собственик на 1/2 ид.ч. от таванско помещение с площ от 109 кв.м., находящо се в сграда с идентификатор * по КК на [населено място], разположена в поземлен имот с идентификатор * по КК на [населено място], с адм. адрес: [населено място], [улица], както и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, придобито от ищцата по давност, чрез владение, упражнявано в периода от месец октомври 1993 г. до месец октомври 2003 г., което продължава и към настоящия момент.

Касаторът поддържа, че решението е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на процесуалните правила. Поддържа, че съдът не е съобразил направени уточнения на исковата молба от ищцата и е допуснал нарушение на процесуалния закон при изговяне на доклада по делото. Според жалбоподателката този порок не е отстранен от въззивния състав. Поддържа, че не й е указано за кои факти носи тежест на доказване. Поддържа, че съдът е допуснал нарушение на процесуалния закон при събиране и обсъждане на доказателствата по делото. Поддържа още, че делото е останало неизяснено от фактическа страна.

В представеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателката поддържа, че решението следва да бъде допуснато до касация поради това, че съдът се е произнесъл по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС- основание за допускане на решението до касация по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Посочва следните въпроси като правни:

1. Когато в нарушение на процесуалните правила, в доклада на първоинстанционния съд не са включени релевантни за делото факти и обстоятелства и съответно същите не са включени в предмета на доказване и за тях не е разпределена доказателствена тежест между страните и на същите не им е указано дали тези факти се нуждаят от доказване, може ли да се приеме, че първоинстанционният съд е допуснал до събиране поисканите от ищеца гласни доказателства за установяване на същите факти и обстоятелства (невключени в доклада и в предмета на доказване и за които не е разпределена доказателствена тежест), когато съдът не е посочил изрично, че именно за доказването на тези факти и обстоятелства допуска до събиране гласни доказателства, при положение че за същите факти и обстоятелства не е разпределена доказателствена тежест и в искането за допускане на гласни доказателства, наред с невключените в доклада и в предмета на доказване факти и обстоятелства, за които не е разпределена доказателствена тежест, са посочени и други факти и обстоятелства, които ще се установяват със същите доказателства, които обаче са включени в предмета на доказване и за тях е разпределена доказателствена тежест и налице ли е в този случай процесуално нарушение, което да е основание за прилагането на чл. 266, ал. 3 ГПК?

2. Когато в доклада на първоинстанционния съд не са включени релевантни за делото факти и обстоятелства, своевременно уточнени от ищеца и съответно същите не са включени в предмета на доказване и за тях не е разпределена доказателствена тежест между страните и на същите не им е указано дали тези факти се нуждаят от доказване, може ли само на това основание да се приеме, че първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение по смисъла на чл. 266, ал. 3 ГПК, налагащо събиране на доказателства във въззивната инстанция за същите релевантни за делото факти и обстоятелства, които поради нарушения при изготвянето на доклада не са включени в предмета на доказване и за тях не е разпределена доказателствена тежест между страните и на същите не им е указано дали тези факти се нуждаят от доказване и длъжен ли е в този случай въззивният съд, при направено оплакване във въззивната жалба за това нарушение, да приложи разпоредбата на чл. 266, ал. 3 ГПК и да допусне до събиране поисканите от въззиника доказателства за посочените факти и обстоятелства?

3. Длъжен ли е първоинстанционният съд конкретно за всеки отделен случай да посочи в доклада си по делото подлежащите на доказване факти и да укаже на страните как се разпределя доказателствената тежест за тях, както и да им укаже за кои от твърдените от тях и подлежащи на доказване факти те не сочат доказателства и ако не е направил това, може ли да се приеме, че с определение по чл. 146, ал. 4 ГПК съдът е допуснал доказателства за установяването на тези факти, ако не е посочил изрично, че допуска доказателствата именно за установяване на същите факти?

4. Когато съдът в доклада си по делото не е включил твърдения за факти и обстоятелства и не е включил същите факти и обстоятелства в предмета на доказване, не е посочил същите като нуждаещи се от доказване и не е разпределил доказателствена тежест за тези факти и обстоятелства, може ли и ако да, при какви условия, съдът да мотивира решението си с извод, че същите тези обстоятелства са недоказани и да приложи санкцията на чл. 154 ГПК и в случай, че първоинстанционният съд не е указал на страните подлежащите на доказване факти, разпределянето на доказателствената тежест за тях и/или за кои от тях те не сочат доказателства, следва ли доказателствата за тези факти да се съберат от въззивния съд съгласно чл. 266, ал. 3 от ГПК?

5. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в своето решение всички релевантни доказателства по делото и да прецени относимите обстоятелства при изграждане на своите фактически и правни изводи, както и да обсъди всички възражения наведени от въззивника?

6. Длъжен ли е съдът да изложи мотиви, в които да обсъди всички събрани по делото допустими и относими към спора доказателства, в това число и събраните гласни доказателства, както поотделно така и в тяхната съвкупност, като при противоречиви такива, длъжен ли е да посочи, на кои дава вяра и на кои не, както и какви са причините за това?

7. Когато в договор за разпределение на апартаменти на всеки от участниците в бъдещ групов строеж на сграда, с който съсобствениците са се договорили, че таванското помещение ще се ползва само от един от съсобствениците в сградата, може ли да се приеме, че таванското помещение е изградено като такъв неизползваем обем между последната етажна плоча и покрив и като такова представлява обща част по естеството си, а не обща част по предназначението си?

8. Може ли таванско помещение, разположено в сграда, която е построена през 1962 г. /факт, който не е спорен между страните по делото/ и което таванско помещение се ползва за живеене, да се приеме, че има статут на самостоятелен обект - жилище, въпреки че същото не отговаря на строителните правила и норми за жилище към момента на построяване на сградата и следва ли съдът, при изследване на въпроса дали таванското помещение е самостоятелен обект, да се съобрази с указанията дадени с ТР № 96 от 16.XI.1971 г. на ОСГК на ВС?

9. При хипотеза на жилищна сграда с таванско помещение, изградена към 1962 година - следва ли да се вземат предвид строителните правила и норми, действащи към момента на построяване на сградата или следва да се вземат предвид строителните правила и норми, действали към момента на извършване на разпоредителна сделка, респективно към момента на придобиване на имота по давност или към момента на постановяване на съдебното решение?

10. При разглеждане на въпроса дали таванското помещение отговаря на изискванията за самостоятелен обект или представлява обща част по естеството си или по предназначението си, съобразно разясненията дадени с ТР 34/83 г. на ОСГК на ВС, следва ли въззивният съд, при приложението на императивната разпоредба на чл. 38 ЗС, служебно да изследва наличието на законовите критерии и правно релевантни факти за определяне на статута на обособеното помещение в подпокривното пространство, а именно - дали същото отговаря на изискванията за изграждане на складови помещения, стаи за творческа дейност или самостоятелни обекти - ателиета и др., без страните да са правили изрично искане за това?

11. При разглеждане на въпроса дали таванското помещение отговаря на изискванията за самостоятелен обект или представлява обща част по естеството си или по предназначението си, съобразно разясненията дадени с ТР 34/83 г. на ОСГК на ВС, следва ли съдът служебно да събира доказателства за установяване на законовите критерии и правно релевантни факти за определяне на статута на обособеното помещение в подпокривното пространство, съответно за установяване на обстоятелството дали същото отговаря на изискванията за изграждане на складови помещения, стаи за творческа дейност или самостоятелни обекти - ателиета и др., или друг самостоятелен обект, без страните да са правили изрично искане за това?

12. В случай че тавански етаж от сграда не отговаря на строителните правила и норми за жилище, но има характеристиките и отговаря на изискванията за изграждане на самостоятелен обект - ателие, може ли да се приеме, че този тавански етаж представлява самостоятелен обект на правото на собственост и съответно може да бъде придобиван по давност?

Отговор на касационната жалба е депозирал ответникът Г. Х., представляван от адвокат Я., с който жалбата е оспорена като неоснователна. Ответникът оспорва поставените въпроси в изложението към касационната жалба да са правни. Развива съображения, че решението е правилно, законосъобразно и обосновано.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 от ГПК, от процесуално легитимирана страна- ищец по иск за собственост, с правен интерес от обжалване, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт по смисъла на чл.280, ал.3 от ГПК.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, при извършването на преценка за наличие на основания по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, съобрази следното:

За да постанови своето решение съставът на Окръжен съд- Варна е приел от фактическа страна, че на 22.08.1960 г. бил сключен договор за отстъпване на право на строеж върху държавна земя между ИК на ГНС - Варна и П. и Д. Я. върху държавно дворно място с площ от 310 кв.м., съставляващо парцел № *, кв. 989, находящо се в м. „Л. Р.“ на [населено място]. Във връзка с разпределението на апартаментите, които щели да бъдат изградени, с договор от 28.02.1961 г., сключен между А. Г. Х., от една страна и П. В. Я. и Д. А. Я., от друга, е договорено, че А. Г. Х. заема партера, състоящ се от две стаи, хол, всекидневна с ниша, едно антре, клозет, баня, към всекидневната има тераса със стълбище към двора, а от избените помещения - три стаи, едно антре и вътрешно стълбище, което е разработено за избата. П. В. Я. и Д. А. Я., заемат първия етаж, състоящ се от две стаи, хол, всекидневна с ниша, клозет, баня и едно антре, към всекидневната има тераса. От избените помещения вземат една стая с антре, намиращо се на северозапад. Изрично е уговорено, че таванското помещение, преградено на две стаи ще се ползва от П. и Д. Я.. При продажба за надстройка ще имат еднакви прави и двете страни. От посочената дата съдът е посочил, че са представени два договора- единият вписан в Служба вписвания при Варненски районен съд на 21.11.1980 г. с идентично съдържание, освен в частта за таванското помещение, като във вписания договор е посочено, че таванското помещение няма никакви разпределения и се ползва от П. В. Я. и от Д. А. Я.. Представени били по делото позволителен билет № 653/21.04.1961 г., с който било разрешено на Д. Я., А. Х. и П. Я. да построят двуетажна жилищна сграда по одобрени архитектурни планове от 29.11.1960 г. и протокол за дадена строителна линия. Със строителен протокол № 333/23.08.1972 г. е дадена строителна линия на П. и Д. А. за строителството на гараж в процесния имот. Придобиванията на права от страдата от настоящите страните не са спорни- ответникът е прибодил право на собственост по дарение от А. Г. Х. със съгласието на съпругата му Н. Н. Х.- върху апартамента на партерния етаж в сградата. Ищцата е придобила право на собственост по силата на замяна, изповядана с нотариален акт № 162, том VII, дело № 40/12.03.1993 г. по описа на нотариус при Варненски районен съд върху 1/2 идеална част от втори жилищен етаж в процесната сграда, с административен адрес в [населено място], [улица], както и идеална част от общите части на сградата упоменати в чл.38 от ЗС, в това число и от правото на строеж и гараж на двора, заедно с отстъпеното право на строеж. С нотариален акт за продажба на недвижим имот № 145, дело № 719/31.10.2002 г. по описа на нотариус Огнян Шарабански, с район па действие PC-В., Я. А. П. придобива чрез покупко- продажба от съсобственика си Т. Я. П. и съпругата му Г. Я. С. - П., 1/2 идеална част от втория жилищен етаж от сградата. С нотариален акт за продажба на недвижим имот № 6, дело № 665/29.09.2005 г. по описа на нотариус Диана Стоянова, с район на действие PC - Варна, Я. А. П. продава на Т. Я. П. и Г. Я. С.-П. втори жилищен етаж от сграда, находяща се в [населено място], [улица], както и идеална част от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавно дворно място. С Нотариален акт № 43, дело № 635/12.08.2009 г. на нотариус Огнян Шарабански, е поправен нотариален акт № 6, дело № 665/29.09.2005 г. като „на страница първа ред 18, след думите: „както и“ да се чете: „1/2“, и след думите: „ид.ч. от общите части на сградата“ да се чете: „включващи, съгласно делбен протокол, вписан в Служба по вписванията при ВРС на 21.11.1980 г., том ІV, № 117, вх. рег. № 4016 таванско помещение, цялото с площ от 109 кв.м по представена кадастрална схема, както и избени помещения, разполежени на сутеранен етаж в сградата, с площ от 109 кв.м“. С нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот №176, дело № 540/07.10.2009 г. на нотариус Дияна Стоянова Т. Я. П. и Г. Я. С.-П. учредяват договорна ипотека в полза на „Сибанк“ АД за обезпечаване задълженията по изтеглен банков кредит от З. В. С. и Д. Д. Д. върху втори жилищен етаж от процесната сграда, както и върху 1/2 идеални части от общите части на сградата включващи таванско помещение, цялото с площ от 109 кв. метра по представена кадастрална схема, както и избени помещения, разположени на сутеренен етаж в сграда и правото на строеж върху държавно дворно място. С постановление за възлагане на недвижим имот от 20.12.2016 г. по изп. дело № 20137110400256 по описа на ЧСИ Даниела Петрова-Янкова, на купувача по публичната продан А. Й. М. - Г. е възложен описаният имот. Съдът е установил от фактическа страна още, че на втория етаж има монтиран контролен водомер, след който е прекъснато водоподаването към таванските помещения. Констатирал е също, че таванското помещение няма самостоятелна партида за консумация на ел. енергия. Установил е, че в район „Приморски“ на Община Варна се съхранява само разрешение за строеж за гараж в процесния поземлен имот. Няма данни за подадени, издадени или предадени за съхрание в архив разрешение за преустройство или удостоверение за търпимост на обект в сграда в ПИ *. Установил е, че таванско помещение на сграда, находяща се в [населено място], [улица] е водоснабдено, но няма открита партида за това помещение, няма монтиран водомер. От изслушаните по делото СТЕ и ДСТЕ съдът е установил, че обособените в тавана помещения не отговарят на изискванията за жилищен обект по Наредба № 5 за ПНТСУ от 1977 г., както и по Строителни правила и норми за изграждане на населени места, утвърдени от Комитета по строителство и арихитектура при МС с Решение по Протокол №10 от 22.08.1959г., обн. В ДВ бр.75 от 18.09.1959 г. Съдът е обсъдил и изслушаните по делото свидетели, дали показания във връзка с преустройствата, правени в таванския етаж на процесната сграда, както и по отношение ползването на тавана.

При така събраните доказателства съдът е посочил, че спорът по делото е концентриран върху въпросите представлява ли подпокривното пространство, където е разположено процесното таванско помещение, обща част и чия собственост е то. Съдът е анализирал нормата на чл.38 ЗС и практиката по нейното тълкуване и е посочил, че в исковата молба и уточняващата такава с вх. № 15786/28.02.2023 г. се твърди, че ищцата е преустроила подпокривното пространство на сградата в самостоятелен жилищен обект след закупуването му през 1993 г. до м. септември 1993 г., като е обособила кухня и баня, поставила е вътрешни врати, монтирала е нова входна врата, от която само тя имала ключ. Впоследствие се прави изменение във фактическата обстановка като ищцата твърди, че процесното таванско помещение още при изграждане на сградата през 1962 г. било обособено в самостоятелен жилищен обект, състоящ се от коридор, дрешник, спалня, кухня с трапезария, тоалетна и мокро помещение – баня, като същото отговаряло на действащите към изграждането му строителни изисквания за жилище, поради което било обща част по предназначение и можело да бъде придобивано по давност /уточненията са направени със становище с вх. № 94557/14.12.2023 г./. Съдът е приел от приетите писмени доказателства– два броя договори за разпределение на апартаменти на всеки от участниците в бъдещия групов строеж, че страните окончателно са договорили, удостоверявайки волята си с нотариална заверка на подписите от 28.02.1961 г., че таванското помещение на бъдещата сграда няма да има разпределения и ще се ползва от П. и Д. Я., като при надстрояване и продажба страните ще имат равни права. В последващите разпореждания с жилището на ет. 2 от сградата, обективирани в нот. актове с №№ 162/1993 г., 145/2002 г., 6/2005 г., поправен с нот. акт № 43/2009 г., постановление за възлагане от 20.12.2016 г. е видно, че собствеността върху 1/2 ид.ч. от процесното таванско помещение е прехвърляна като обща част на сградата, а не като отделен самостоятелен обект. Съдът е анализирал свидетелските показания и е извел извод, че същите не установяват по безспорен начин, че в подпокривното пространство още от построяването на сградата през 1962 г. – 1963 г. - е имало обособени коридор, дрешник, спалня, кухня с трапезария, тоалетна и мокро помещение – баня. От заключенията на вещото лице по допуснатите и приети от първоинстанционния съд основна и допълнителна СТЕ, съдът е извел извод, че спорното таванско помещение не отговаря на част от изискванията за самостоятелен жилищен обект по действащите СПНИНМ /отм./ към момента на изграждането му през 1962 г., както и по действище към 1993 г. правила от Наредба № 5. Извел е решаващи изводи, че процесното таванско помещение към момента на изграждането му не отговаря на изискванията за жилище по действащите към онзи момент СПНИНМ /отм./, поради което същото е обща част по естеството си и не може да се преустройва и разделя между етажните собственици. Същото не може и да се придобива по давност, съгласно разясненията, дадени с ТР № 34/15.08.1983 г. на ОСГК на ВС. Същото не отговаря на изискванията за жилище, предвидени в Наредба № 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство, действаща от м. септември 1977 г. и към момента на закупуването му от ищцата. Приел е, че предназначението на процесното подпокривно пространство е обща част по естеството си, поради което, съгласно цитираната практика на ВС, не може да се придобива по давност. Посочил е, че всеки един от придобивните способи по чл. 77 от ЗС се отнася за самостоятелни обекти на собственост. По смисъла на §1, т. 1 от ДР на ЗКИР самостоятелен обект в сграда или в съоръжение на техническата инфраструктура е обособена част от сградата или съоръжението, която е обект на собственост и има самостоятелно функционално предназначение. Посочил е, че подпокривното пространство на една сграда, когато не е изградено като жилища, ателиета, стаи за творческа дейност, тавански складови помещения или други отделни обекти или сервизни помещения към такива / т. 1 на 34/15.08.1983 г. на ОСГК на ВС/, не отговаря на изискванията на §1, т. 1 от ДР на ЗКИР за самостоятелен обект и не може да се придобива по давност.

При така изложените мотиви съдът е приел предявеният установителен иск за собственост за неоснователен, поради което е потвърдил изцяло обжалваното първоинстанционно решение, като правилно и законосъобразно.

При така изложените мотиви съставът на Върховният касационен съд, Първо г.о., намира, че са налице основания за допускане на обжалваното решение до касация.

Съгласно разрешенията, дадени в ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 от ГПК. Въпросът трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият въпрос определя рамките, в които следва да се извърши селекцията на касационната жалба по реда на чл. 288 от ГПК. Касационно обжалване на решението се допуска и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност – арг. от чл. 280, ал. 2 ГПК.

При извършената служебна проверка не се установи наличието на основания за допускане на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 2, пр. 1 и пр. 2 от ГПК, тъй като не е налице вероятност въззивното решение да е нищожно или недопустимо. Решението е постановено от компетентен съд, заседаващ в надлежен състав, същото е изготвено в писмен вид, подписано е, изразява волята на съда ясно и непротиворечиво. Не са налице и процесуални пречки за разглеждането на предявения иск.

С оглед изложените мотиви от въззивната инстанция съдебният състав намира, че въпросът, поставен под № 12 /В случай че тавански етаж от сграда не отговаря на строителните правила и норми за жилище, но има характеристиките и отговаря на изискванията за изграждане на самостоятелен обект - ателие, може ли да се приеме, че този тавански етаж представлява самостоятелен обект на правото на собственост и съответно може да бъде придобиван по давност? / покрива общата предпоставка за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Въпросът е обуславящ изхода от спора, тъй като в мотивите на въззивния съд е обсъждан въпроса дали процесното таванско помещение може да бъде самостоятелен обект на право на собственост, съответно да се придобива по давност. Въпросът има значение за правилността на постановения съдебен акт, тъй като от неговия отговор зависи основателността на заявената искова претенция. Въпросът е решен в противоречие с посоченото от касатора решение № 55 от 21.06.2022 г. по гр.д. № 2826/2021 г. Іг.о. на ВКС, в което е разяснено, че при спор дали са самостоятелни обекти на права обекти от жилищна сграда, ако същите не отговарят на изискванията на строителните правила и норми за жилища, действали към построяването им или към момента на разрешаване на правния спор, се дължи изследване на възможността дали имат характеристиките на ателие, което също представлява самостоятелен обект на правото на собственост. Изложеното обосновава допускане на касационното обжалване поради противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС по поставения правен въпрос.

Останалите поставени от касатора въпроси, касаещи задължението на въззивния съд да попълни делото с доказателства при допуснати процесуални грешки от първоинстанционния съд, както и неговото задължение да мотивира решението си като се произнесе по всички възражения, твърдения и доводи на страните, доколкото имат връзка с предмета на спора, следва да получат свой отговор с решението по чл.290 от ГПК.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на I г. о.