Определение № 4859 от 27.10.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1576/2025 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от М. М. С., чрез адвокат Й. Л., срещу въззивно решение № 239 от 17.12.2024 г., постановено от Пловдивския апелативен съд, по въззивно гр.д. № 392/2024 г. Касаторът излага съображения за неправилност. Насрещната страна Прокуратурата на Република България не отговаря в срока по чл. 287, ал. 2 ГПК. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима: подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното: Въззивният Пловдивски апелативен съд, като потвърдил решението на първостепенния Хасковски окръжен съд, отхвърлил иска по чл. 2в, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ, предявен от М. М. С. против Прокуратурата на Република България, за заплащане на обезщетение в размер на 30 000 лв. за причинени му неимуществени вреди от нарушаване на правото на Европейския съюз, а именно – на справедлив съдебен процес по водено срещу него досъдебно производство, в резултат на неосигурена възможност да се запознае с материалите по делото. За да постанови този резултат, въззивният съд установил, че ищецът М. С. е бил привлечен в качеството на обвиняем по досъдебно производство № 63/2021 г. по описа на ОСО в ОП-Стара Загора с постановление от 05.05.2019 г. Впоследствие, поради настъпили нови обстоятелства и прецизиране на обвинението, е привлечен в това качество, и на 05.04.2022 г., 30.05.2022 г. и на 24.06.2022 г. - за престъпления по чл. 325, ал. 2 и чл. 131, ал. 2 НК. При предявяване на разследването, извършено на 28.06.2022 г., обвиняемият С., при запознаване с материалите по досъдебното производство, поискал допълнителна възможност да се запознае с тях на 07.07.2022 г. и за времето дотогава, да му бъдат предоставени част от материалите - копия от протоколите за разпит на петима свидетели, извършени през 2022 г., както и още два документа от доказателствения материал. На 28.06.2022 г. е направил допълнителни искания по хода на производството и по доказателствата, вкл. за отвод на наблюдаващия прокурор, по което последният се е произнесъл с постановление от 04.07.2022., като е оставил исканията без уважение; уважено е искането предявяването на обвинението да продължи на 07.07.2022 г. С последващо искане за предоставяне на копия от материалите, С. се е обосновал със заболяване, което го препятства да преписва всички документи на ръка, защото го болят пръстите. Това искане също е оставено без уважение. Въззивният съд установил, че С. е диагностициран с тежка диабетна полиневропатия, която обаче не е пречка да пише, а се отразява неблагоприятно на долните крайници. Въззивният съд е приел, че на ищеца, в досъдебното производство, са разяснени всички права в процесуалното му качество на обвиняем, предоставена му е възможност да се запознае с всички материалите, вкл. да прави искания, бележки и възражения по същите, като предявяването на разследването е отложено от 28.06.2022 г. за друга дата (07.07.2022г.) именно по негова молба, с цел да има достатъчно време да се запознае със събраните доказателства. Съдът намерил, че в конкретния случай разследващите органи не са ограничили правата на обвиняемия да проучи материалите по разследването - предоставянето на копия не е предвидено изрично в НПК, а от друга страна, обвиняемият е имал възможност за проучи всички материали, за време, колкото му е било нужно, вкл., чрез допусната възможност предявяването на разследването да продължи от 28.06.22 г. на 07.07.2022 г. В заключение, въззивната инстанция приела, че обвиняемият е имал достатъчно време и възможности да подготви своята защита, като разследващите органи не са ограничавали правата му да се запознае с материалите по делото и той обективно е имал възможност да го стори – лично или чрез упълномощен от него адвокат. Отказът на наблюдаващия прокурор да предостави на ищеца поисканите копия от протоколи за разпит на свидетели не е противоправен, дискриминационен или водещ до съществено нарушаване на правата му. Посочено е още, че съдебната фаза (която следва) е основната фаза на събиране на доказателства в наказателното производство и именно в рамките на същата материалите от досъдебното производство отново ще са на разположението на М. С., вече в качеството му на подсъдим, с всичките му права на тази процесуална фигура, вкл. да иска повторен разпит на конкретните свидетели с негово лично участие, което му гарантира и възможността да се запознае с тези доказателствата, на които се крепи обвинението и да се защити ефективно срещу същото. В заключение, въззивната инстанция е достигнала до извода, че твърдяното в исковата молба поведение на органите на предварителното производство не може да бъде квалифицирано изобщо като нарушение, а още по-малко, да е “достатъчно съществено“ нарушение; не е осъществен фактическият състав на чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ и искът е отхвърлен. Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване с хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с въпроса: действията/бездействията на прокурора, довели до невъзможност на обвиняемия да се запознае със събраните в досъдебното производство доказателства и да се разкрие обективната истина по досъдебното производство, водят ли до нарушаване на правото на обвиняемия на справедлив съдебен процес и основание ли са за търсене на обезщетение за вреди по ЗОДОВ за нарушаване правото на ЕС – твърди се противоречие на въззивното решение с решение № 41 от 22.07.2022 г. по гр. д. № 1961/2021 г. на ВКС, III г.о. Обосновава наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с въпроса: може ли съдът да откаже да допусне повторна или допълнителна експертиза, когато има изразено съмнение от едната страна в процеса относно правилността на заключението на вещото лице и тази страна е направила доказателствено искане за назначаване на допълнителна или повторна експертиза, като се позовава и на разрешение, дадено с решение № 9399 от 25.10.2022 г. по адм. д. № 5365/2022 г. на Върховния административен съд. Съставът на Върховния касационен съд намира, че няма основания за допускане на касационно обжалване и в двете поддържани хипотези на чл. 280, ал. 1 ГПК, защото и двата, формулираните от касатора правни въпроси в изложението към касационната жалба са без значение за крайния резултат по делото – разрешението по тях няма да се отрази върху постановеното по материалноправния спор от въззивния съд, доколкото той е приел, че във всички положения, в съдебната фаза на наказателното производство, на ищеца/касатор е гарантирано правото да се запознае с всички материали по делото, вкл. да иска повторен разпит на разпитаните в досъдебното производство свидетели, за да участва лично при разпита им и всестранно да се защити ефективно срещу обвинението. Нещо повече, касаторът твърди, че в резултат на противоправното поведение на органите на предварителното разследване, не е разкрита обективната истина, в което се изразява нарушеното му право на справедлив процес поради. Към датата на произнасяне на въззивния съд по настоящия спор обаче все още няма данни за проведена съдебна фаза на наказателното производство, съответно за постановено решение на наказателния съд, т.е. все още не е ясно какви факти ще бъдат приети за установени в съдебната фаза и те отговарят ли на обективната действителност. В допълнение, относно първия въпрос, следва да се посочи и това, че в него касаторът изхожда от собственото си разбиране, че по конкретното дело е установено, че деянията на прокурора са довели до невъзможност на да се запознае н доказателствата и да се разкрие обективната истина, което не кореспондира с изводите на въззивния съд. Наред с всичко изложеното, не са налице и допълнителните условия, предвидени в чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, защото цитираното решение на ВКС по гр. д. № 1961/2021 г. няма отношение към поставения първи правен въпрос, нито към разглежданите по делото правни проблеми. В решението по касационното дело от 2021 г. състав на трето гражданско отделение, е дал тълкуване на чл. 269 ГПК по реда на чл. 290 ГПК и, също така е приел, че на ищцата, като пострадала от ПТП и граждански ищец в наказателно производство, са причинени вреди от бездействия на органите на досъдебното производство да съберат необходимите доказателства, вкл. да назначат експертизи, в резултат на което, поради недоказаност на обвинението, извършителят на ПТП е оправдан от наказателния съд; така е нарушено правото на справедлив наказателен процес по отношение на пострадалата, защото, поради несъбиране на нужните доказателства, не е обезпечено разкриването на истината. В случая, както съдът вече посочи, съдът е намерил, че М. С. е имал и продължава да има възможност, да проведе ефективна защита срещу повдигнатото му обвинение, вкл. чрез възражения срещу доказателствата или да направи доказателствени искания; имал е възможност, но не се е възползвал, да ангажира адвокат, ако е бил затруднен като време или капацитет, вкл. за водене на бележки, и да се запознае всестранно с материалите по делото. Следва да се спомене и, че решението на Върховния административен съд не съставлява съдебна практика по см. на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК (изрично разяснено в ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, задължително, както за съдилищата, така и за всички други правни субекти в страната), поради което не може да служи като обосновка за допускане на касационно обжалване. При служебно извършената проверка, съставът на ВКС не намира наличие на основания за допускане на касационното обжалване и по някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 2 ГПК. В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване. Мотивиран от горното, съдът