Определение № 3152 от 23.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1583/2023 г.

Производство по чл.288 ГПК. Образувано по касационна жалба на С. Б. К., чрез адвокат Й. Д. и адвокат М. Д. от АК-София, срещу решение № 1477/04.12.2022 г. по гр.д.№ 1271/2022 г. на Апелативен съд София, с което е потвърдил решение № 48/04.03.2022 г. по гр.д.№ 153/2021 г. на Окръжен съд Монтана за отхвърляне иска на С. Б. К. против ЗД „БУЛ ИНС“ АД, в частта, в която се отхвърля претенцията за обезщетение на неимуществените вреди над 70 000 лева до 90 000 лева, причинени от ПТП на 07.09.2018 г., със законната лихва от 12.05.2021г. до изплащане на сумата. Касационната жалба срещу решението, с което се отхвърля предявения иск за обезщетение над сумата от 70 000 лева, съдържа доводи за нарушения на материалния закон и необоснованост, а в изложение към жалбата се поддържа, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК по материалноправни въпроси, които се свеждат до критериите за определяне на обезщетението на неимуществени вреди по справедливост, съгласно чл.52 ЗЗД. Според касатора, поставените въпроси са разрешени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а решението е и очевидно неправилно, тъй като е несправедливо. От ЗД „БУЛ ИНС“ АД, чрез адвокат Ал.И., е подаден отговор на касационна жалба, с който оспорва доводите на касатора по съображения, че липсва отклонение от установената практика на ВКС и претендира разноски по делото, като прави възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК на адвокатското възнаграждение на насрещната страна. За да постанови решението, въззивният съд приема, че в северната част на Република Италия, Провинция К., около 12,45 на 07.09.2018 г., е настъпило пътнотранспортно произшествие между лек автомобил „Пежо 405“, с рег. [рег.номер на МПС] и лек автомобил „Фиат П.“, рег.№ ****, в което е пострадал С. Б. К. - пътувал на предната дясна седалка на МПС с българска регистрация. Съдът е установил с вещо лице, че ПТП е настъпило по вина на водача на лекия автомобил „Пежо 405“, който движейки се по второстепенен към главен път, не е спрял на знак „Стоп“, с което е отнел предимството на другия автомобил. От произшествието са причинени травми, които според медицинската експертиза са в областта на корема с разкъсване на далака и кръвоизлив, което наложило оперативното му отстраняване.Съобразявайки конкретно проведеното болнично лечение, възрастта на пострадалия (55г.), преживяната остра стресова реакция, вследствие на отстранения орган и икономическите условия в страната, според въззивния съд, справедлив размер на обезщетението за пострадалия е в размер на 70 000 лева със законната лихва от 12.05.2021 г. до изплащането. При тези мотиви не е налице поддържаното основание за очевидна неправилност на решението по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, тъй като липсват нарушения на основните принципи в гражданския исков процес, възприети и утвърдени в съдебната практика на Върховния касационен съд, във връзка с обстоятелствата, при които съдът определя размера на застрахователното обезщетение, което се дължи за неимуществени вреди на увредения при ПТП. В съдебната практика на Върховния касационен съд се приема, че „очевидна неправилност“ е особено тежко нарушение на материалния или процесуалния закон, които съществено опорочава постановения съдебния акт /напр. законът е приложен в неговия противоположен смисъл или е приложена отменена правна норма/, с които се нарушават основните начала в правото. Липсва явна необоснованост на мотивите, а обжалваното решение съдържа конкретната преценка на съда за установените правнорелевантни факти по делото - настъпило увреждане от застрахователно събитие, за което отговаря застрахователя на виновния водач, нарушил правилата за движение по пътищата /установено по несъмнен начин с влязлото в сила решение на първоинстанционния съд в частта, с която е уважена претенцията/. Ето защо не може да се приеме, че е налице основание за допускане на касационно обжалване поради „очевидна неправилност“ по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, засягаща вида или обема на търсената от страните защита. Не са налице и предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК поради следното: Касаторът е поставил въпроси, които се свеждат до приложението на принципа за справедливост в чл.52 ЗЗД и критериите за определяне на обезщетение на неимуществените вреди при конкретно настъпилите травматични увреждания. Въпросите на касатора са обуславящи, но не дават основание за допускане на касационното обжалване, тъй като в задължителната практика на Върховния касационен съд, формирана с ППВС № 4/23.12.1968 г., се приема, че при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, т.е. от значение са възрастта на пострадалия, общественото положение, което заема, вида и степента на увреждането, продължителността на периодите на лечение и възстановяване, както и стандарта на живот в страната. Следва да бъдат взети предвид и редица други обстоятелства, въз основа на оценката на които съдът да заключи, какъв размер на обезщетение за неимуществени вреди да присъди, съгласно чл.52 ЗЗД. Тези обстоятелства могат да бъдат от най-различно естество и да имат различна относителна тежест, съобразно особеностите на конкретния случай, т.е. съдът присъжда обезщетение, като съобразява не само причините, довели до настъпване на пътнотранспортното произшествие, но и социално-икономическите условия, в т.ч. инфлацията и стандарта на живот в страната. В случая, въззивният съд е обсъдил всички относими за изхода на спора обстоятелства, като възрастта на пострадалия и негативните за него последици - не само физически, но и емоционално /преживяна остра стресова реакция/, въз основа на които е определил по свое вътрешно убеждение дължимото обезщетение, което може да бъде предмет на контрол само след допускане до касация по конкретен правен въпрос, какъвто в случая липсва. Формулираните въпроси във връзка с конкретните обстоятелства, които следва да бъдат преценявани при определяне на дължимото застрахователно обезщетение, не обусловят допускане на касационно обжалване, тъй като в съдебната практика на ВКС е изяснено, че съдът е длъжен да определи обезщетението на неимуществените вреди по справедливост, съгласно чл.52 ЗЗД, но само ако с оглед на конкретно установените факти се доказва, че е налице основание за ангажиране на отговорност за непозволено увреждане на определено лице, както е приел и въззивният съд. Обезщетението за вреди причинени от деликт се определя към момента на увреждането (арг.от чл.84, ал.3 ЗЗД) по вътрешно убеждение на решаващия състав на съда, което не може да бъде проверявано за необоснованост в производството по селектиране на касационните жалби. Не могат да бъдат споделени и аргументите за произнасяне на въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС по аналогични случаи. Обезщетенията, които са били присъдени на пострадалите, не могат да бъдат съпоставени с настоящия случай, тъй като изводите на съда за външните проявления в здравословното и емоционално състояние са винаги конкретни, с оглед интензитета на причинените болки и страдания, дори при сходни случаи. Преценката за конкретния размер на справедливото обезщетение, в този смисъл, е направена след цялостен анализ на доказателствата, чрез които се установяват всички релевантни за делото обстоятелства и е в съответствие с разясненията на ППВС № 4/23.12.1968 г., че критерият за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД означава да бъде определен точен паричен еквивалент на болките и страданията на пострадалото лице във всеки отделен случай, когато се ангажира отговорността на държавата. В съдебната практика на Върховния касационен съд - напр.решение 480 от 23.04.2013 г. по гр.д. № 85/2012 г. на IV г.о. е изяснено, че база за определяне на паричния еквивалент на неимуществените вреди могат да послужат също стандарта на живот и икономическото развитие в страната към датата на увреждането, но съдът не е строго ограничен от формалните доказателства за подобно увреждане, а следва да установи дали са причинени вреди над обичайните като интензитет и вид, както и успешно ли е проведено пълно и главно доказване от ищеца, за да бъде присъдено исканото обезщетение. В случая, застрахователят е поставил въпроси, които по същността си повтарят оплакванията за неправилност в касационната жалба срещу определения размер на застрахователното обезщетение и липсват конкретни съображения да бъде изменена или да бъде създадена нова съдебна практика по тълкуването и прилагането на нормите за условията, при които са дължи застрахователно обезщетение. Когато се твърди, че правната уредба е непълна или противоречива и липсва съдебна практика по определен въпрос, също е необходимо да се изложат аргументи в какво се състои непълнотата, неяснотата или противоречието на правните норми, чието тълкуване се иска. В случая, няма доводи в този смисъл, а решението е изцяло в съответствие с практиката на ВС и ВКС, поради което не са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК. От ЗД „БУЛ ИНС“ АД, чрез адвокат М. Г. от АК-София, са поискани разноски по делото, които с оглед изхода на спора в касационното производство следва да бъдат присъдени, съобразно приложения към молба от 16.03.2023 г. договор за правна защита и съдействие от 08.03.2023 г. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение