Определение № 1213 от 15.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 392/2012 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Б. К. Й. чрез адв. В. В. от АК – Варна срещу въззивно решение № 192/09.12.2011 г. на Варненския апелативен съд, постановено по гр.д. № 462/2011 г. Излага доводи за неправилност. Насрещната страна Л. П. Г. чрез адв. П. С. от АК – Варна е отговорила в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване Копие от касационната жалба е връчено на В. М. Г. чрез адв. В. А. от АК – Варна. Адвокатът е отказал да получи съобщението с книжата с мотив, че страната се представлява от адв. С.. По делото няма подобни доказателства. Няма и молба от В. Г. по чл. 35 ГПК, с която да оттегля пълномощието, дадено на адв. А., нито последната заявява отказ от пълномощие по чл. 36 ГПК. Адв. В. А. е назначена за процесуален представител на В. Г. на осн. чл. 47, ал. 6 ГПК, като по-късно предоставянето на правната помощ е прекратено. На 24.10.2010 г. В. Г. упълномощава адв. А. да я представлява по делото до приключването му във всички инстанции. В заключение, следва да се приеме, че процедурата по чл. 287, ал. 1 ГПК е редовно изпълнена по отношение на В. Г. при условията на чл. 51,ал. 3 ГПК чрез адв. В. А.. Към 18.01.2012 г. тя се явява адвокат на страната и не може да откаже да получи съобщение на своя доверител, като отказът й не засяга редовността на връчването. Получаването на копие от касационната жалба от адв. П. С., при липсата на данни, че е процесуален представител на В. Г., е от лице без представителна власт. Становище по касационната жалба в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК от В. М. Г. не е постъпило. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното: Въззивният съд, като е отменил решението на първостепенния Варненски окръжен съд, е отхвърлил иска на Борислав К. Й., действащ чрез адв. В. В. срещу Л. П. Г. и В. М. Г. за унищожаване на договор по нот. акт № 13/2000 г. на нотариус А. Г. с район на действие Варненски районен съд. Установено е по делото, че с договора от 28.09.2000 г. Б. Й. продава на М. Б. Г. свой собствен недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица], вх. Б, ет. 2. Продавачът запазва за себе си правото да ползва имота. С декларация от 30.08.2001 г. се отказва от учреденото вещно право. Л. П. Г. и В. М. Г. са съответно съпруга и дъщеря на купувача по сделката - М. Б. Г. и негови наследници по закон. На 25.05.2008 г. В. Г. отстранява Б. Й. от жилището. Съдът приел за установено, че към датата на продажбата, Б. Й. не е могъл да разбира свойството и значението на извършеното от него прехвърляне, нито да ръководи постъпките си, тъй като тогава, както и понастоящем страда от параноидна шизофрения. Диагнозата е поставена още през 1970 г. и състоянието на Б. Й. е трайно. Борислав Й. не е поставян под запрещение. Апелативният съд намерил, че началният момент на погасителната давност за предявяване на иска по чл. 31, ал. 1 ЗС започва да тече от момента на сключване на сделката, като е без значение момента, когато е бил отстранен от имота. Поставеният правен въпрос за началния момент на давностния срок по чл. 32, ал. 2 ЗС за унищожаване на договор, когато страната към момента на сключването му не е могла да разбира или да ръководи действията си и това състояние е трайно и продължава до предявяване на иска, е от значение за постановения резултат по спора. Съставът на Върховния касационен съд намира, че са налице и основанията по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Цитираната от ответника по касация Л. Г. съдебна практика – Р-96-2004-ІІ ГО ВКС по гр.д. № 302/2003 г., Р-1002-2008-І ГО ВКС по гр.д. № 3182/2007 Г. и Р-668-1963-І ГО ВС РБ по гр.д. № 250/1963 г., дава принципни разрешения по поставения въпрос, но казусите не са аналогични с процесния, нито дават отговор в светлината на повдигнатия в случая правен спор във връзка с отстраняването от имота на страната, предявила след това претенцията по чл. 31, ал. 1 ЗЗД. В заключение, следва да се допусне касационното обжалване. Мотивиран от горното, съдът