Определение № 2802 от 02.06.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3039/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на адв. И. П., като пълномощник на Б. И. И. срещу въззивно решение № 101, постановено на 03.04.2024 г. по в. гр. д. № 73/2024 г. по описа на Старозагорския окръжен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение в частите относно начина на извършване на делбата – чрез изнасяне на делбените недвижими имоти на публична продан и отхвърляне на възлагателната претенция с правно основание чл. 349, ал. 2 ГПК на съделителя – касатор, както и на претенцията му по сметки с правно основание чл. 346 ГПК във вр. с чл. 61, ал. 2 ЗЗД, срещу съделителката С. И. М. за заплащане на разликата над присъдената сума от 3 299,03 лв. до пълния предявен размер 11 666,67 лв., представляваща стойността на извършени подобрения в поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място]; за разликата над присъдената сума от 537,19 лв. до пълния предявен размер 2 233,33 лв.-подобрения в самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, съставляващ жилище, апартамент на втория етаж от сграда с идентификатор ***, находяща се в гореописания имот; срещу съделителката В. Х. И. за заплащане на разликата над присъдената сума от 2 148,78 лв. до пълния предявен размер 8 933,33 лв., представляваща стойността на извършени подобрения в същото жилище. В изложението към подадената касационна жалба се излагат съображения, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси: 1. Необсъждането на доказателствата, приети в първоинстанционното производство и доводите, основани на тези доказателства, изложени във въззивната жалба, съставляват ли съществено процесуално нарушение съгласно чл. 12 ГПК и на т. 4 ППВС № 7/1965 г. ППВС № 1/1953 г.; наличието на погрешни и неубедителни мотиви явява ли се условие за процесуална незаконосъобразност на въззивното решение. 2. Налице ли е комбинирана съсобственост в хипотеза като настоящата, респ. съществуват ли пречки за възлагане на имота на съделител. Поддържа се и основанието по чл. 280, ал. 2, изр. 3 ГПК – очевидна неправилност. В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответниците по касационна жалба С. И. М. и В. Х. И., изразяват становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения. Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 283 ГПК. Предпоставки за допускане на касационно обжалване са налице в частта, с която с въззивното решение е потвърден първоинстанционния съдебен акт относно начина на извършване на делбата, като съображенията за това са следните: Производството е делбено във фазата на извършване на делбата. С влязло в сила решение е допуснато извършване на съдебна делба между съделителите на следните недвижими имоти: 1/ поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място], 2/ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, съставляващ жилище, апартамент на първия етаж от сграда с идентификатор ***, с площ 97,40 кв. м., 3/ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, съставляващ жилище, апартамент на втория етаж от сграда с идентификатор ***, с площ 108,30 кв. м., 4/ сграда с идентификатор ***, с предназначение постройка на допълващо застрояване /гараж/, с площ 12 кв. м., 5/ сграда с идентификатор ***, с предназначение постройка на допълващо застрояване /работилница/, с площ 12 кв. м. и 6/ сграда с идентификатор ***, с предназначение постройка на допълващо застрояване /стопанска постройка/, с площ 5 кв. м., при квоти: за имота и жилището на първия етаж: 1/3 ид. ч. за Б. И. и 2/3 ид. ч. за С. М.; за жилището на втория етаж: 4/6 ид. ч. за В. И. и по 1/6 ид. ч. за Б. И. и С. М.; за гаража, работилницата и стопанската постройка: по 1/3 ид. ч. за всеки съделител. В хода на процеса В. И. е прехвърлила на дъщеря си С. М. собствената си 1/3 ид. ч. от дворното място и жилището на първия етаж. Съсобствеността върху делбените имоти е възникнала в резултат на наследяване и разпоредителни сделки, извършени между наследниците. В първото по делото заседание след влизане в сила на решението по допускане на делбата съделителят Б. И. е заявил претенция за възлагане на жилището на втория етаж, гаража и работилницата, по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК. Изложил е твърдения, че е живял в делбения имот към момента на смъртта на общия наследодател, както и че не притежава собствено жилище. Претенции за възлагане са били заявени и от останалите съделители: от съделителката В. И.– по отношение на жилището на втория етаж и от съделителката С. М. – по отношение на жилището на първия етаж. Според заключението на съдебно - техническата експертиза, изслушана в първоинстанционното производство, делбеният имот и жилища са неподеляеми. Първоинстанционният съд е извършил делбата чрез изнасянето им на публична продан. Въззивното производство е било образувано по жалби на всички съделители, като съдът е приел, че не са налице предпоставките за уважаване на претенциите им за възлагане на делбените имоти. Обосновал е извод, че в случая е била налице комбинирана съсобственост, наличието на която е пречка за възлагане на имота по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК. Делбените имоти не могат да бъдат разпределени между съделителите по реда на чл. 353 ГПК-не могат да бъдат съставени отделни дялове за всички съделители. В първото по делото заседание след влизане в сила на решението по допускане на делбата съделителят Б. И. е предявил по реда на чл. 346 ГПК претенция по сметки срещу другите две съделителки, а именно: срещу съделителката С. М. за заплащане на сума в размер на 11 666,67 лв., представляваща стойността на полезни разноски, направени в дворното място в периода 2016 г.-2021 г.: направа на подложна плоча с арматура и колони за навес с плоча; винкелова скара за навес от панели; пещ и барбекю за лятна кухня; ВиК до лятна кухня, копане и полагане на тръби; кофражи; конструкция за асми; изработка на шатра с подложен бетон; ограда, като тази претенция е уважена за сумата 3 299,03 лв. и е отхвърлена до пълния предявен размер; срещу същата съделителка за заплащане на сума в размер на 2 233,33-подобрения на втория етаж: PVC дограма; шпакловка и боядисване; изолация и поставяне на гипсокартон; кабели за осветление; ремонт на баня; ремонт на покрив, която е уважена за сумата 537,19 лв. и е отхвърлена до пълния размер; срещу съделителката В. И. за заплащане на сума в размер на 8 933,33 лв., представляваща стойността на описаните по-горе подобрения и уважена в размер на 2 148,78 лв. Въззивният съд съд е кредитирал заключението на повторната техническа експертиза, която е дала заключение както за стойността на направените разходи за строително-ремонтни работи, така и за увеличената стойност на имота. Оценката е направена след извършен оглед и въз основа на свидетелските показания. Първоначалната експертиза е използвала като база средните пазарни цени в строителството за [населено място]. Разноските са квалифицирани като полезни /обективно са повишили полезността на имота и неговата стойност/ и извършени при условията на чл.61, ал.2 ЗЗД, приложени са правилата за водене на чужда работа без пълномощие и е отчетено, че работата е предприета и в собствен интерес, като е прието, че сумите, с които са се обогатили съсобствениците, са в описаните по-горе размери. Направен е извод, че строително-монтажните работи са извършени без съгласието на другите съделители, поради което взаимоотношенията между страните следва да се уредят съобразно горните правила, като те отговарят до размера на обогатяването им – т. е. дължат по-малката сума между направените разходи и обогатяването, като под обогатяване се има предвид увеличената стойност на имота. Направените разходи за описаните строително-монтажни и ремонтни работи надвишават сумата, с която се е увеличила стойността на имота. Посочено е, че не е доказано поставянето на ограда от жалбоподателя, поради което нейната стойност е изключена от горната сума. Не е включена и стойността на плочата под винкеловата скара за навес. В заключение, за увеличена стойност на имота е приета сумата 15 825 лв., поради което претенциите за подобрения на съделителя-касатор са уважени съобразно тази стойност и квотите в съсобствеността. Налице е поддържаното касационно основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване по втория поставен в изложението материалноправен въпрос, формулиран от настоящата инстанция съобразно правомощията й по т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС: кога е налице т. нар. „комбинирана съсобственост“, възникнала като резултат на повече от един юридически факт. Следва да се извърши преценка на даденото разрешение с приетото в тълкувателно решение № 1/2004 г. на ВКС, ОСГК, т. 8 от същото, както и в последващата съдебна практика по чл. 290 ГПК, в която е допълнено схващането за т. нар. „комбинирана съсобственост“, възникнала като резултат на повече от един юридически факт и са конкретизирани и случаите, в които такава съсобственост не е налице. Не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която е потвърден първоинстанционния съдебен акт за отхвърляне на претенциите по сметки на съделителя – касатор до пълните предявени размери. Относим към предмета на обжалване на решението в тази част е поставения въпрос за обсъждане на доказателствата и доводите на страните. Съобразно дадените задължителни за съдилищата разяснения в ППВС № 6/1974 г., т. 2, във всички случаи, когато се претендират разноски за подобрения, направени за чужда вещ, съдът трябва да изследва каква би била цената на вещта без подобрението и каква е тя с него към момента на разглеждане на спора. Именно по този начин е процедирал съдът в обжалваното решение. Изложил е свои собствени фактически и правни изводи по делото, като е преценил всички относими доказателства за правнорелевантните факти, кои от тях намира за доказани, обсъдил е възраженията и доводите на страните. Въз основа на преценка на относимите доказателства и след обсъждане на събраните експертизи и гласни доказателства е обосновал заключение, че претенциите по сметки на съделителя – касатор са основателни в установените размери. Самата преценка на доказателствата не може да бъде проверена в производството по чл. 288 ГПК. Не се разкрива и очевидна неправилност на въззивното решение в тази част, произтичаща директно от неговите мотиви. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение