Определение № 2373 от 04.08.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3155/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по подадена от М. Е. М. частна жалба срещу определение №831 от 06.06.2023г. по в.гр.д.№ 172/2023г. на Окръжен съд-Плевен, І въззивен граждански състав, с което е върната касационната жалба на частния жалбоподател срещу решение № 161 от 21.04.2023г., постановено по същото дело. Жалбоподателят моли обжалваното определение да бъде отменено, като поддържа, че в подадената от него касационна жалба е посочил, че при постановяване на решението си въззивният съд се е произнесъл в противоречие с посочена практика на ВКС. Прави искане касационното обжалване да бъде допуснато поради очевидна неправилност на въззивното решение като излага съображения в тази насока. Поддържа, че законодателят е предвидил едно допълнително основание, а именно ВКС да допуска въззивното решение до касационен контрол без да изследва въпроса за наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК и това е очевидната неправилност. В писмен отговор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК ответникът „Топлофикация-П.“ АД изразява становище, че частната жалба е неоснователна по изложените в отговора съображения. Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, I г.о., при проверка допустимостта на жалбата, констатира следното: Подадената частна жалба е процесуално допустима, като подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество същата е неоснователна поради следните съображения: На 15.05.2023г. М. Е. М. е подал касационна жалба срещу решение №161 от 21.04.2023г., постановено по в.гр.д.№172/2023г. на Окръжен съд-Плевен, в която е посочил, че въззивният съд е постановил решението си относно периодичните плащания в нарушение на решение №60282 от 19.01.2022г. по гр.д.№903/2021г. на ВКС; ТР №1 от 19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГК на ВКС по т. 2, 3 и 4; ТР №3 от 18.05.2012г. по тълк.д.№3/2011г. на ОСГК на ВКС. Изложил е съображения, че посочените тълкувателни решения са задължителни за Плевенския окръжен съд. С разпореждане №258 от 15.05.2023г. по в.гр.д.№172/2023г. подадената от М. Е. М. касационна жалба е оставена без движение като на жалбоподателя са дадени указания в едноседмичен срок да представи разписка за внесена държавна такса в размер на 30лв. по сметка на ВКС, адвокатско пълномощно за процесуално представителство пред касационната инстанция и изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Препис от разпореждането е връчен на адв. З. П. Т., процесуален представител на жалбоподателя, на 16.05.2023г. С уведомление вх.№4895 от 17.05.2023г. адв.З. П. Т. е представил документ за внесена държавна такса, както и договор за правна защита и съдействие за обжалване на въззивното решение пред ВКС. Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване с уведомлението не е представено, поради което с определение №831 от 06.06.2023г. касационната жалба е върната на основание чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК. Прието е, че нито е представено отделно приложение, нито в касационната жалба се съдържа необходимото съгласно чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Постановеният по тези съображения акт на въззивния съд е правилен. Разпоредбата на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК изрично предвижда, че към касационната жалба се прилага изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК, като според дадените в т. 1 на ТР №1/2009г. от 19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС указания по приложението на процесуалния закон, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. ВКС не може да допусне касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение. След изменението на ГПК, Обн. ДВ, бр. 86 от 2017г. ВКС разполага с правомощието да допусне касационно обжалване и по въпрос, който има значение за очевидната неправилност на въззивното решение, дори и този въпрос да е различен от онзи, който сочи касаторът, но това не освобождава касатора от задължението да приложи към касационната си жалба изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, респ. да инкорпорира изложението в касационната жалба, но с точно посочване на въпросите, по които поддържа, че е налице основание за допускане на касационното обжалване. Посочването само на практиката на ВКС с твърдението, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с нея, не е достатъчно, за да се приеме, че изложението е инкорпорирано в касационната жалба и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, тъй като ВКС не разполага с правомощието сам да формулира въпроса, по който касационното обжалване да бъде допуснато, а може само да го уточни. Още повече като се има предвид, че в касационната жалба следва да бъдат изложени оплакванията, свързани с правилността на обжалваното решение по смисъла на чл. 281 ГПК, докато изложението се отнася до съвършено различен аспект от процедурата по касационно обжалване, а именно до предпоставките за допускане на същото, които са изчерпателно посочени в процесуалния закон. Поддържаната от жалбоподателя теза, че е достатъчно обжалваното решение да е очевидно неправилно, за да се приеме, че констатираната от въззивния съд нередовност е отстранена, не може да бъде споделена, тъй като това изцяло би обезсмислило извършената с приемането на сега действащия ГПК промяна в уредбата на касационното обжалване. Представянето на изложение е винаги необходимо, дори касаторът да се позовава само на нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение. А когато изложението е инкорпорирано в касационната жалба, това следва да бъде изрично посочено с излагане на доводи за наличието на основание за допускане на касационното обжалване, за да се приеме, че искането е надлежно обосновано и да бъде гарантирана възможността ответникът да организира защитата си. По тези съображения следва да се приеме, че подадената частна жалба е неоснователна. Обжалваното определение на Окръжен съд-Плевен е правилно и следва да бъде потвърдено. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение