Определение № 191 от 03.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1309/2014 г.

Производството е по чл.274 ал.2 изр.2 ГПК. Б. Ц. С. е обжалвал определението на Върховния касационен съд, трето гражданско отделение № 42 от 03.02.2014г. по гр.д.№ 7480/2013г., с което е оставена без разглеждане на основание чл.280 ал.2 ГПК подадената от него касационна жалба против решението на Окръжен съд Враца № 422 от 05.09.2013г. по гр.д.№ 482/2013г. Ответниците не са подали отговор на частната жалба. Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С въззивното решение на Врачанския окръжен съд е потвърдено решението на Районния съд В. № 359 от 22.04.2013г. по гр.д.№ 5245/2012г., с което са отхвърлени исковете на Б. Ц. С. и П. Ц. С. против И. Ц. П. и П. Н. П. за разваляне на договора за прехвърляне на ½ ид.ч. от урегулиран поземлен имот парцел 14 пл.№ 837 кв.40 по плана на [населено място] и на 1/2 ид.ч. от построената в имота жилищна сграда. Цената на исковете, определена по реда на чл. 69 т.4 ГПК съгласно представеното удостоверение за данъчна оценка на лист 8 от първоинстанционното производство е 1724.90 лв. При тези данни законосъобразно в обжалваното определение е прието, че въззивното решение не подлежи на обжалване на основание чл.280 ал.2 ГПК, който предвижда двуинстанционно разглеждане на въззивните дела с цена на иска до 5000лв. Доводите на частния жалбоподател, че цената на иска е 5057.70 лв., колкото е данъчната оценка на целия имот е неоснователен. Предмет на иска е развалянето на договора, сключен с нот.акт № 85/1984г. не за целия имот, а само за прехвърлената на И. Ц. П. ½ ид.ч. от дворното място и сградата в него. Цената на този иск е в размер на 1724.90лв., което е под минималния размер по чл.280 ал.2 ГПК и касационното обжалване е недопустимо. По изложените съображения не са налице основания за отмяна на обжалваното определение и то следва да бъде потвърдено. Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение