Определение № 476 от 03.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 2393/2013 г.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] – [населено място], срещу определение № 18997 от 20.11.2012 г., постановено по ч. гр. д. № 10999/2012 г. на Софийски градски съд, поправено с определение № 6789 от 28.03.2013 г. по същото дело. Определението е обжалвано в частта, с която е отменено разпореждане за незабавно изпълнение от 03.01.2012 г. по гр. д. № 53580/2011 г. на Софийски районен съд в частта, с която е уважено заявление на [фирма] за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по отношение на [фирма] и А. Ю. Д. за разликата над сумата 1 300 лв. до сумата 2 2620 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение в заповедното производство. В жалбата се поддържа, че въззивното определение е необосновано и постановено в нарушение на закона, поради което се прави искане за отмяната му с произтичащите от това последици. Частният жалбоподател твърди, че е доказал заплащането на адвокатското възнаграждение, но съдът не е обсъдил представеното със заявлението електронно банково извлечение, удостоверяващо факта на плащането. С жалбата е представено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което като значими за изхода на делото са посочени въпросите: 1. Подлежи ли на присъждане в заповедно производство за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК договорено адвокатско възнаграждение, за присъждането на което е налице изрично искане и за което са представени доказателства за плащането му преди произнасянето на съда; Дали при постановяване на крайния си акт съдът следва да обсъди и прецени в тяхната връзка всички доказателства по делото, имащи значение за правнорелевантните факти. Допускането на касационно обжалване е обосновано с основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, за доказването на което е представена практика на ВКС по чл.290 ГПК и чл.274, ал.2 и ал.3 ГПК. В срока по чл.276, ал.1 ГПК е постъпил отговор от ответниците [фирма] и А. Ю. Д., които оспорват искането за допускане на касационно обжалване и основателността на жалбата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК. Предмет на касационно обжалване е въззивно определение, с което въззивният съд се е произнесъл по частна жалба срещу заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК в частта за разноските. Въззивният съд е отменил разпореждането за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за част от присъдените в заповедното производство разноски, след като е приел, че заявителят не е доказал реалното им извършване /плащане на адвокатско възнаграждение/. С разпореждане от 11.02.2013 г. на Председателя на ВКС е образувано тълкувателно дело № 4/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС за приемане на тълкувателно решение по някои въпроси, свързани със заповедното производство. В предмета на тълкувателното дело – т.8, е включен и въпросът кои актове на въззивния съд, постановени в заповедното производство, подлежат на касационно обжалване. Преценката за допустимост на частната касационна жалба, с която е сезиран настоящият съдебен състав, е обусловена от отговора на така поставения въпрос, което налага производството по жалбата да бъде спряно до постановяване на тълкувателно решение по посоченото тълкувателно дело. Мотивиран от горното и на основание чл.292 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,