Определение № 322 от 06.11.2013 г. на ВКС по т. д. № 3730/2013 г.

Производството е извънинстанционно - по реда на чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по подадена по реда на чл. 62, ал. 2 ГПК на дата 28.V.2013 г. молба на Х. С. Н. от С. с вх. № 1020592, съдържаща искането й за отмяна на влязлото в сила въззивно решение № 1383/28.ІІ.2013 г. на Софийския градски съд, ГК, с-в ІV-Г, постановено по гр. дело № 14940/2012 г. и на потвърденото с него първоинстанционно решение на основанието по т. 5 на чл. 303, ал. 1 ГПК. По положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК с горепосочения съдебен акт е било признато за установено, че ищцовото [фирма]-С. има срещу Н. вземания за главница в размер на 217.32 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК (29.ХІІ.2010 г.) и до окончателното й изплащане, а също и в размер на 73.23 лв., представляващо мораторна лихва върху посочената главница съответно за периода от 15.ХІІ.2007 г. и до 8.ХІ.2010 г. Молителката Н. поддържа, че разглеждането на горепосоченото гражданско дело е протекло „без да й е била осигурена възможност за пълноценно и равнопоставено участие в производството”, а също и че били потъпкани „предоставените й от законодателя права за участие в съдебното производство”. По реда на чл. 306, ал. 3, изр. 3-то ГПК ответното по молбата за отмяна [фирма]-С. писмено е възразило чрез своя юрисконсулт Д. Г. единствено по основателността на искането, отправено от молителката Н., претендирайки за оставянето му без уважение, а също и за присъждане на разноски, свеждащи се до дължимо на основание чл. 78, ал. 8 ГПК юрисконсултско възнаграждение на търговеца за настоящето извънинстанционно пр-во - съгласно приложен списък по чл. 80 ГПК. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като подадена от надлежна страна във въззивното пр-во пред СГС, образувано по гр. дело № 14940/2012 г. и в пределите на преклузивния срок по чл.305, ал. 1, т. 5, предл. 1-во ГПК, молбата на Х. С. Н. от С. за отмяна по чл. 303, ал. 1 т. 5 ГПК на горепосоченото влязло в сила въззивно решение по положителен установителен иск с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК ще следва да се преценява като процесуално допустима. Влязлото в сила въззивно решение на СГС, чиято отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК Н. претендира, не е подлежало на инстанционен контрол пред ВКС - като постановено по иск с цена под първия законоустановен минимум по чл. 280, ал. 2 ГПК. При допускането, че Н. е узнала за този съдебен акт още в деня на постановяването му, т. е. на 28 февруари 2013 г., подаването на настоящата й молба за отмяна по пощата, т. е. по реда на чл. 62, ал. 2 ГПК, на 28 май 2013 г., се явява извършено в пределите на преклузивния 3-месечен срок по чл. 305, ал. 1, т. 5, предл. 1-во ГПК. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение